Решение № 4880 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4880 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110170779 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу А. В. Б. и Д. М. А., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите от по 540,23 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 288,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 18.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч. гр. д. № 40900/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са вещни ползватели на топлоснабдения имот при равни квоти. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Претендира разноски и 1 юрисконсултско възнаграждение. Възразява за разноските на ответника. Не представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от ответника Д. М. А. чрез адв. С. К., в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия в имота. Оспорва да е изпаднал в забава. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. за заповедното и за исковото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от ответника А. В. Б. чрез адв. И. Н., в който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия в имота. Счита, че процесните вземания се дължат единствено от ответника А., тъй като той е титуляр по откритата при ищеца партида на топлоснабдения имот. Оспорва да е изпаднала в забава. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. за заповедното и за исковото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 05.07.2024 г. г. срещу А. В.

Б. и Д. М. А., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 40900/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 22.08.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение са постъпили мотивирани възражения в срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му 2 e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение, както и стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника А. В. Б., че има качеството на потребител на топлинна енергия, а по отношение на ответника Д. М. А. – че вземането е погасено по давност.

В настоящия случай не се спори и се установява от събраните по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том I, рег. № 5791, дело № 121 от 30.11.2006 г. и удостоверение за наследници на В. Д. Н.а, че Д. М. А. е придобил по силата на наследствени правоприемство и чрез правна сделка – покупкопродажба, сключена с неговата сестра, правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***. От нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., се установява, че ответникът Д. М. А. е дарил на малолетния си син, действащ чрез своята майка А. В. Б., имота, апартамент № 28, находящ се в ***, като ответниците са си запазили правото на ползване по чл. 57 от ЗС, от което А. В. Б. се е отказала с нотариално заверена декларация по чл. 100, ал. 2 ЗС, която е вписана на 29.01.2021 г. – след исковия период. Същевременно по делото се установява, че на 19.02.2003 г., след смъртта на неговия наследодател В. Д. Н.а, ответникът Д. М. А. е подал молба-декларация за откриване на партида за имота на негово име, както е декларирал, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се състои от 1 човек. Посочил е, че старата партида е на името на починалата му майка В. Д. Я..

Декларирал е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжен да декларира новите данни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 3 ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е направило искане за откриване на партида на негово име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата, а не лицето, в полза на което е запазено право на ползване или другият съсобственик, в периода преди изповядване на нотариалния акт за покупкопродажба на недвижим имот № 132, том I, рег. № 5791, дело № 121 от 30.11.2006 г.

Ето защо единствено ответникът Д. М. А. е бил обвързан от договора за покупкопродажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани, поради което сочените вземания са възникнали в полза на ищеца на претендираното основание само срещу него, а исковете по отношение на А. В. Б. са неоснователни и следва да се отхвърлят, като съдът дължи произнА.не по своевременно наведеното възражение от ответника А. за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погА.ват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнА.т. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент 4 и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.

Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2020 г. до 30.01.2021 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 05.07.2024 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 05.07.2021 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Това са вземанията за целия исков период от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г., тъй като вземането за януари 2021 г. е станало изискуемо на 17.03.2021 г. и давността за него също е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.07.2024 г. Ето защо искът на ищеца срещу Д. М. А. за главницата в размер на 540,23 лева за периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.