Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2646 от 07.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1848/2022
Вид
Определение № 2646
Подписан
07.08.2023
В сила
25.11.2023
Състав
Весела Трайкова Живкова Офицерска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2646 гр. София, 07.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20221100901848 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявен от В. В. К. с ЕГН ********** против „Медицински център – О.к.“ ООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1618, р.н „О.к.“, ул. **** иск с правно основание чл. 74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 12.07.2022 г. Общо събрание на съдружниците в „Медицински център – О.к.“ ООД.

В исковата молба ищцата твърди, че е съдружник в ответното „Медицински център – О.к.“ ООД, като притежава 25 дружествени дяла или 5% от капитала на дружеството, както и че от 10.12.2020 г. е управител на същото. Сочи, че на 07.10.2022 г. установила вписване по партидата на дружеството в търговския регистър на решение на ОС на съдружниците, с което е сменена като управител. Твърди незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 12.07.2022 г. поради следните обстоятелства:

1. Поканите до съдружниците не са изпратени и връчени на същите по реда, посочен в чл. 17, ал.1 от Дружествения договор, съгласно който поканите до съдружниците се изпращат с препоръчано писмо или се предават лично срещу подпис на всеки съдружник най-малко седем дни преди определената за заседанието дата. Твърди, че тя не е получила покана нито лично, нито по друг от предвидените в Дружествения договор способи за връчване. Твърди и че поканите до съдружниците М.М., М.Н., Л.Н. и и.с. са връчени в разрез с правилата на чл. 17, ал.2 от Дружествения договор, те не са редовно уведомени и не са присъствали на общото събрание. Сочи, че поканите до тези съдружници са връчени чрез ЧСИ, което е в противоречие с чл. 17, ал.2 от дружествения договор, поради което на 14.07.2022 г. бил постановен отказ за вписване от ДЛР, потвърден от СГС, като отказът впоследствие бил отменен от САС с Решение № 615 от 26.09.2022 г. Позовава се на нарушения при връчване на поканата до съдружника М.Н. по реда на чл. 18, ал.5 ЗЧСИ с аргументи, че не е представена разписка, от която да е видна датата, на която е залепено уведомлението, както и дали е залепено на определените за това места;

2. Подаденото от съдружника И.Н.В. искане до ищцата, в качеството и на управител, за свикване на общо събрание, не е връчено на ищцата, а е входирано чрез деловодството на трето лице – дружеството „ДКЦ XXI“ ООД /в което „Медицински център – О.к.“ ООД има дялово участие/. Поддържа се, че лицето, което го е приело – служителят Х.Т. не е имала право да завежда входяща кореспонденция на „Медицински център – О.к.“ ООД, което от своя страна от 01.05.2015г. е с прекратен договор с НЗОК, не развива дейност, няма деловодство и назначен персонал. Сочи се, че съдружникът И.В.

1 е упражнил принуда върху този служител, който е имал достъп до печата на дружеството, но не е имал право да го използва. Освен това искането не е заведено деловодно, поради което ищцата не е била уведомена в качеството и на управител за свиканото ОС.

Въз основа на развитите доводи се иска отмяна на решенията, взети на проведеното на 12.07.2022 г. общо събрание, заличаването им от партидата на „Медицински център – О.к.“ ООД в ТР и възстановяване на ищцата като управител на дружеството.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на иска. Според ответника, претенциите на ищеца са предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.

74 ТЗ. Сочи, че на ищеца е било връчено при отказ Уведомление /към което е била приложена Покана за Общото събрание/ на 12.05.2022 г. чрез ЧСИ А.П., с рег.№ 849. Видно от отбелязването на призовкаря на ЧСИ ищцата се е запознала с текста на Поканата, но е отказала да я получи. Сочи се, че е налице безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която отказът на съдружника да получи поканата за общото събрание не опорочава процедурата по уведомяването и свикването на общото събрание. Излага и че и СГС и Софийски апелативен съд в производството по вписване решенията на Общото събрание, проведено на 12.07.2022 г., са се произнесли, че В. К. е била редовно уведомена за предстоящото Общо събрание. И в двете решения било посочено, че връчването на поканата при отказ от страна на К. не опорочава нейното уведомяване, което следва да се счита за редовно. По същество се възразява относно поддържаното в исковата молба, че свикването на Общото събрание на 12.07.2022 г. е в разрез с правилата на Тьрговския закон и Дружествения договор. Сочи се, че логиката и на Търговския закон, и на Дружествения договор е всеки от съдружниците да бъде уведомен за датата, часа, дневния ред и мястото на провеждане на Общото събрание, както и това уведомяване да може да бъде доказано и установено при необходимост. В случая ищецът К. е била уведомена лично на 12.05.2022 г. за Общото събрание на 12.07.2022 г. и това се установявало от приложената към исковата молба Покана, връчена чрез ЧСИ Петров, на основание нормата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ.

Осъщественото уведомяване не е в противоречие с нормата на чл.17, ал.1 от Дружествения договор. Очевидно поканата е предадена лично на К., а това че тя е отказала да се подпише върху екземпляра, носен от служителя на ЧСИ Петров, което само по себе си е неправомерно поведение, не може да бъде основание да се счита, че е налице порок в уведомяването. Същото било прието и в постановеното във връзка с отказа на ДЛР Решение по търг.дело № 1364/2022 г. на сгс, VI отделение - 6 състав. Не отговаряло на истината и твърдението, че искането до К. да свика ОС е „входирано“ в деловодството на друго дружество. Това било видно от щемпела върху Искането, от който се установява, че същото е депозирано именно в деловодството на „Медицински центьр - О.к.“ ООД. Че такова деловодство съществува и действа се установявало и от приложено към отговора предходно Искане за свикване на ОС през 2021 г., което също е било „входирано“ в деловодството на „Медицински центьр - О.к.“ ООД, на което освен това имало отбелязване, че е стигнало лично до управителя К.. Освен това на искането от 2021 г. бил поставен входящ номер 2, което показвало, че дружеството има документооборот. Освен това самата К. като управител на „ДКЦ XXI“ ООД чрез деловодството на „Медицински център - О.к.“ ООД, е уведомила същото с Покана с отбелязан входящ номер от 03.12.2020 г. за извънредно Общо събрание, което се е провело на 11.12.2020 г. Същата покана е приложена при вписването на промени относно „ДКЦ XXI“ ООД в Тьрговския регистьр /вписване 20201217170520/, в което „Медицински център - О.к.“ ООД е съдружник. Освен това СГС вече се е произнесъл по този въпрос, като в Решението по тьрг.дело № 1364/2022 г., съдът е посочил следното: „... законът не задължава съдружника при отправяне на искането по чл.138, ал.2 ТЗ да представи доказателства, че неговото искане фактически е получено от управителя на дружеството и това е така, тъй като законът изисква да се удостовери, че същото е депозирано в деловодството на дружеството, а неговото получаване е въпрос на организация 2 на работата на самото деловодство, което е в правомощията на самия управител, който осъществява оперативното управление на дружествените дела.“. Оспорват се и останалите твърдения в исковата молба, като по отношение връчването на останалите съдружници при отказ, са относими изложените доводи. Сочи се и че по отношение уведомяването на съдружника М.Н. бил съставен Протокол от 20.06.2022 г. от ЧСИ. Като допълнителни аргументи са изложени съображения, че Поканата от 12.05.2022 г. до К. едновременно представлява допълнително искане за свикване на ос до управителя. Съдебната практика е категорична, че няма пречка, и е напълно законно, в един и същ документ да се отправи искане за свикване на общо събрание от управител и да се отправи покана за свикване на събранието в случай, че управителят не стори това. Достатъчно е само между получаването на искането/покана и датата на общото събрание да има повече от 14 дни. В настоящия случай имало точно 2 месеца, доколкото тази покана е получена на 12.05.2022 г., а Общото събрание е проведено на 12.07.2022 г. С оглед на тези обстоятелства следвало да се приеме, че по два различни начина е спазена процедурата за уведомяване на управителя за желанието на съдружник притежаващ над 10 % от капитала на дружеството да бъде свиквано общо събрание на дружеството. Поради това се иска прекратяване на производството поради недопустимост на иска, евентуално – отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок по чл. 372 ГПК, в която ищцата оспорва доводите на ответника. Излага съображения, че е спазен преклузивния срок по чл. 74 ТЗ, тъй като не е била редовно поканена за участие в общото събрание поради това, че поканата не е била връчена на регистрирания в дружествения договор неин адрес, не е била връчена по предвидения в чл. 17, ал.2 от дружествения договор начин – с препоръчано писмо или лично срещу подпис и поради това, че не се е запознала със съдържанието на поканата и не е могла да повлияе върху записаното от призоваващия. Твърди, че „не е имало отказ“ за връчване на поканата. Оспорва се протокола на ЧСИ от 20.06.2022 г. за връчване на поканата за общо събрание на друг съдружник – М.Т.Н..

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в установения за това срок по чл. 373 ГПК, в който ответникът поддържа изложеното вече от него по оспорване на иска, като същевременно оспорва доводите на ищеца в допълнителната искова молба. Противопоставя се на искането за допускане на свидетели, тъй като не било открито производство по чл. 193 ГПК.

С оглед въведените от ищцата оспорвания във връзка с връчването на поканата за проведеното общо събрание, съдът е преценил, че изводът предявен ли е искът в преклузивния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ следва да бъде направен след събиране на относимите доказателства.

Делото е насрочено в открито съдебно заседание, събрани са посочените от страните писмени и гласни доказателства и на 07.07.2023 г. е обявено за решаване.

В писмените бележки, представени по делото, ищцата поддържа, че е спазен 3 месечния срок за подаване на исковата молба, тъй като тя не е присъствала на събранието и приложим е този срок.

Съдът, след преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:

С нормата на чл.74, ал.2 от ТЗ законодателят е въвел условие за допустимост на конститутивния иск за отмяна на решения, взети на ОСС, обусловено от спазване на определен срок за предявяване на иска. В случай, че съдружникът-ищец е присъствал на събранието или не е присъствал, но е бил редовно поканен, този срок е определен на 14 дни от датата на провеждане на събранието, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

В рамките на производството по предявен иск за отмяна на решенията на ОС на дружеството, съдът служебно проверява за неговата допустимост, съобразно въведения с чл.

3

74 ал.2 ТЗ преклузивен срок. В случай, че спазването на срока е спорно с оглед редовността на поканата, то разглеждането и произнасянето по този спор може да бъде квалифицирано като произнасяне по обективно съединен иск с правно основание чл. 74, ал.1, вр. чл. 139 ТЗ, обуславящо разглеждането на останалите основания за отмяна на решенията на ОС. След като съдружникът-ищец оспорва с иска по чл. 74 ТЗ и редовността на уведомяването си за провеждането на общо събрание на съдружниците, въпросът за редовността на поканата до него е преюдициален за разглеждането на спора по същество. По този въпрос следва да се съберат съответните, посочени от страните доказателства, след което съдът е длъжен да извърши правна преценка, която е по отношение надлежното му сезиране с иска по чл. 74 ТЗ. Пропускането на срока по чл. 74, ал.2 ТЗ е въпрос на допустимост на иска, а не на неговата основателност, доколкото при ненадлежно сезиране на съда спорът не може да бъде решен със сила на пресъдено нещо. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана напр. в Решение № 29/28.06.2018 г. по т.д. № 1738/2017 г., ТК, I т.о., Решение № 10/21.03.2019 г. по т.д. № 1316/2018 г., ТК, I т.о. и др., която настоящият състав споделя и в които се приема, че с нормата на чл.74 ал.2 ТЗ законодателят е въвел изискване за допустимост на конститутивния иск за отмяна на решения, взети от Общо събрание на съдружниците/акционерите на търговско дружество, обусловено от спазването на определен срок за предявяване на иска, който е преклузивен. Пропускането на срока е отрицателна процесуална предпоставка от вида на абсолютните, поради което искова молба, с която е предявен искът по чл.74 ТЗ, депозирана след изтичането на преклузивния срок по чл.74, ал.2, предл. 1 ТЗ, е недопустима, а образуваното производство подлежи на прекратяване, без да се разграничават хипотезите на спорност или безспорност между страните на редовното връчване на поканата за ОСС на съдружника-ищец.