Определение № 1066 от 08.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1066 гр. София, 08.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитър като разгледа докладваното от Димитър Д. Касационно гражданско дело № 20238002101679 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2328/02.02.2023 година, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София , против решение № 802/16.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3ти състав, постановено по т. д. № 746/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение

№

260 405/14.06.2022 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ22 състав, постановено по т. д. № 571/2020 година като е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София да заплати на „Естрея транс“ ООД гр. София, на основание чл. 394, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 30 289.00 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица № 4704190200004873 от 22.03.2019 година и сумата от 1329.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 30 289.00 лева, за периода от 11.10.2019 година до предявяването на иска 16.03.2020 година.

В подадената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр.

София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е 1 постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 394, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Естрея транс“ ООД гр. София е подал отговор с вх. № 8803/13.04.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 802/16.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 746/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 03.01.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2328/02.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд София е приел за установено, че между „Естрея транс“ ООД гр. София и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София бил сключен договор за имуществено застраховане „каско“, клауза „пълно каско“ обективиран в застрахователна полица № 4704190200004873 от 22.03.2019 година, за товарен автомобил-влекач, марка „М.“, модел „А.“, с рег. № , рама № и година на първа регистрация 2012 година, за застрахователната сума 68 2

000.00 лева, със срок на застрахователно покритие от 00. 00 часа на 26.03.2019 година до 00. 00 часа на 26.03.2020 година, при уговорена застрахователна премия по застраховката от 1335.18 лева, платима на четири вноски, в размер от по 333.79 лева, с падежи: 22.03.2019 година, 26.06.2019 година, 26.09.2019 година и 26.12.2019 година. Било уговорено, че застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или общо 26.70 лева, платим на горепосочените падежи на четири вноски, първата от които в размер на 6.69 лева, а следващите три по 6.67 лева. „Естрея транс“ ООД гр. София било заплатил първата вноска (застрахователни премии и данък) в размер на общо 340.48 лева на 25.03.2019 година. От представеното свидетелство за регистрация № 006847764/20.01.2015 година се установявало, че като собственик на автомобила било посочено дружеството ищец „Естрея транс“ ООД гр. София. Върху това свидетелство за регистрация имало вписан ръкописен текст „прекр. per. откраднато ПС 05.02.2020 година“, под който текст имало поставен подпис, но не било посочено кое било лицето поставило подписа и в какво качество това лице било вписало текста. При подписването на полицата застрахованият бил декларирал, че бил запознат с общите условия на застрахователя и бил получил същите. Видно от същите клаузата „пълно каско”, застрахователят бил поел задължението да покрие всички щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия”, както и допълнително покрити рискове: кражба и грабеж на МПС; кражба или грабеж на допълнително монтирано стационарно оборудване в салона на МПС, срещу заплащане на допълнителна застрахователна премия; противозаконно отнемане на МПС с цел ползване и палеж или взривяване. Съгласно глава 5 от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие-кражба, застрахованият следвало да уведоми писмено компетентните органи и застрахователя в срок от 24 часа след узнаване на събитието, а при кражба на МПС с монтирана система за активно проследяване, застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно фирмата, извършила монтажа и предоставяща услугата по активно проследяване и застрахователя, но не по късно от 24 часа след узнаване за събитието. В ОУ било предвидено, че ако при кражба застрахованото лицеюридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалявал застрахователното 3 обезщетение с 50 %. При кражба на цялото МПС се заплащало обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. От така определеното обезщетение се приспадали дължимите премийни вноски, санкциите за увеличение на риска и платените предходни обезщетения, за които не е извършено дозастраховане, а застрахователният договор се прекратявал поради отпаднал застрахователен интерес. В срока на действие на застрахователния договор, за времето от 15. 00 часа на 02.08.2019 година до 11.30 часа на 26.08.2019 година, застрахованото МПС било противозаконно отнето от неизвестен извършител. В този период товарният автомобил бил паркиран в композиция с ремарке на платен паркинг, стопанисван от „Капитал-М“, находящ се в гр. С., ул. „Р.“ № . Във връзка със случая на 26.08.2019 година било образувано досъдебно производство ЗМ № 1693/2019 година по описа на 5-то РУ-СДВР за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, което производство било спряно с постановление на СРП от 18.12.2019 година поради неразкриване на извършителя. На 27.08.2019 година законният представител на „Естрея транс“ ООД гр. София уведомил писмено застрахователя за настъпилото събитие, като в заявлението било вписано, че в автомобила при кражбата бил останал малкият талон на автомобила. Въз основа на заявлението била образувана щета, по която било взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 29 608.08 лева. Това обезщетение било определено на база приета действителната стойност на МПС-то към датата на събитието в размер на 60 578.00 лева, от която сума била приспадната санкция 50 % за липсата на регистрационен талон част II (30 289.00 лева) и неплатените застрахователни премии (680.92 лева). Така определеното като дължимо застрахователно обезщетение било наредено по посочената от застрахования банкова сметка на 30.01.2020 година. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установявало, че средната пазарна оценка на автомобила към датата на застрахователното събитие (26.08.2019 година) била 64 199.00 лева, действителната (средната пазарна) стойност на процесния автомобил към датата на сключване на застрахователната полица-22.03.2019 година, била 67 068.00 лева, като предвид вписаната в застрахователната полица застрахователна стойност от 68 000.00 лева, не било налице подзастраховане на превозното средство.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение за автомобила, без да е 4 налице подзастраховане, бил равен на неговата действителна стойност към датата на събитието или 64 199.00 лева.

При така установените факти съставът на Апелативен съд София е посочил, че спорно пред първоинстанционния съд, както и пред въззивната инстанция било законосъобразно ли застрахователят бил намалил дължимото застрахователно обезщетение с 50 %, позовавайки се на клауза от ОУ, която предвиждала, че ако при кражба застрахованото лице-юридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %. Страните не спорели по отношение на обстоятелството, че към момента на осъществяване на кражбата, тази част от свидетелството се намирала в автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 8 от КЗ застрахователният договор не можел да предвижда условия и да съдържа изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които можело да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпването на застрахователното събитие. Тази норма съответствала на чл. 186, ал. 7 от КЗ (отм.). Задълженията на застрахования били определени в, ал. 1 на чл. 395 от КЗ, като вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки, и били аналогични на задълженията според разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.). Правата на застрахователя при неизпълнение на задълженията на застрахования били уредени в нормите по чл. 395, ал. 3 от КЗ като право да прекрати застрахователния договор, само ако не било настъпило застрахователното събитие, а при настъпването му-в, ал. 4 и, ал. 5. Отказът на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при имуществените застраховки можел да се основе на нормата на чл. 408, ал.

1, т. 3 от КЗ. Една от възможностите за допълнителни уговорки в застрахователния договор по отношение на създаване на задължения на застрахования била предвиждането на възможност застрахования да оставя част ІІ от регистрационния талон в МПС. В хипотеза на предвидено в застрахователния договор задължение на застрахования да не оставя в превозното средство регистрационния талон, при действието на КЗ (отм.) 5 била формирана практика на ВКС, в която било прието, че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС“, при настъпване на застрахователното събитие-кражба, не съставлявало значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 от КЗ (отм.) и като такова не било основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 от КЗ (отм.). Нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, можело само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.) при положение, че застрахователното събитие вече било настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Разрешенията били мотивирани от обстоятелството, че оставянето на регистрационния талон в откраднатия автомобил не способствало за настъпване на застрахователното събитие „кражба“, но можело да затрудни откриването на извършителя и по този начин влияе върху размера на вредата. Съпоставяйки нормативната уредба по отменения и по действащия КЗ разликата в предоставеното право на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на предвидено в договора задължение било свързано с това дали неизпълнението било значително с оглед интереса на застрахователя-по КЗ (отм.), а по действащия КЗ правото произтичало както от интереса на застрахователя, така и от това дали събитието било следствие от неизпълнението на това задължение. Значителността на интереса не се извеждала само от предвиждане в договора на подобно задължение, т.е. причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на събитието не се презумирала, а било необходимо обективно установяване на такава връзка, като се преценявал видът на съответното неизпълнение спрямо вида на съответното събитие, според тълкуването в практиката на ВКС по КЗ (отм.). При действащия КЗ отказът за изплащане на застрахователно обезщетение бил свързан именно с доказването, че събитието било следствие от неизпълнение на задълженията на застрахования (неизпълнението било довело до настъпване на събитието) и следователно наличието на причинно-следствена връзка било включено от законодателя като елемент от фактически състав на правото на 6 застрахователя. В нормата на чл. 395, ал. 5 от КЗ законодателят изрично бил предвидил, че при липса на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не можело да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение. При законовата уредба на отговорността на застрахователя клауза от общите условия, която предоставяла право за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, в случай че в откраднатото превозно средство били оставени регистрационният талон или документите за собственост, не се прилагала, тъй като липсвала причинно-следствена връзка между неизпълнението на предвидено в договора задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие „кражба“. Правото на намаляване на застрахователното обезщетение в разглежданата хипотеза по КЗ (отм.) било мотивирано в практиката на ВКС с обстоятелството, че неизпълнението на задължението на застрахования било от естество да осуети евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата, което било свързано с интереса на застрахователя. В действащия КЗ (чл. 395, ал. 4, изр. 2) намаляването на обезщетението също, както и отказът, било свързано с наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на задължение по договора, но такова, което не било предвидено като основание за отказ. Държането на документите за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на кражбата дори и да затруднявало откриването му, по отношение на това обстоятелство не съществувало предположение, основано на опитните правила и логиката, че то било способствало за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото било довършено с отнемането на превозното средство от собственика. Правото на застрахователя да намали обезщетението по чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ било ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на вредите, а при невъзможност да се определи видът или размерът на вредата застрахователят бил длъжен да плати обезщетение съгласно чл. 395, ал. 5 от КЗ. В разглежданата хипотеза вредата била в размер на стойността на откраднатото имущество. В конкретната хипотеза страните по застрахователния договор не били направили уговорка за пълен отказ от заплащане на обезщетение, което се установявало от конкретно предвидените хипотези в глава 5, раздел 4 от ОУ на застрахователя. В глава 5 от същите 7 условия страните били постигнали съгласие относно задълженията на застрахования при настъпването на събитието, необходимите документи, които застрахования следвало да представи, сред които били документ за придобиване на МПС, като в т .3 от същият раздел била предвидена възможността застрахователят да поиска за установяване на собствеността да се представи свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупкопродажба, договор за дарение или замяна, както и всеки друг документ, удостоверяващ правото на собственост. В раздел 3 от глава 5 на ОУ, озаглавена „санкции при увеличаване на риска“ в т. 3 било посочено, че „ако при кражба застрахован-юридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %“. В същите ОУ застрахователят не бил конкретизирал или посочил основание за увеличението на риска, което да било свързано непредставянето на част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части). Тълкувайки клаузите на ОУ в тяхната цялост въззивният съдебен състав намирал, че така създадената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София клауза на т. 3 от раздел 3, глава 5 от ОУ била създадена за да бъде заобиколена съществуваща към настоящия момент практика на съдилищата, изискваща установяването на причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължение на застрахования и настъпването на вредоносния резултат. Това се потвърждавало и от твърденията на самия застраховател, които бил мотивирал отказа си с оставянето на малкия талон в автомобила и формално се бил позовал на клаузата от ОУ за непредставянето на изискан документ. Не било ясно с какво непредставянето на част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), било способствало за настъпване на застрахователното събитие. По отношение на това основание за намаляване на застрахователното обезщетение, във всички случай с 50 % не съществувало предположение, основано на опитните правила и логиката, че то било способствало за настъпване на застрахователното събитие. Не било налице и неизпълнение от страна на застрахования на задължение да представи документ за придобиване на МПС и/или документ за регистрация на същото.