Определение № 638 от 05.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500236 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. Б., ЕГН: ********** и К. З. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес в гр. Б., ул. "Е. Й." № *, ет.*, ап.*, подадена от адвокат Иван Бандрамалиев със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Васил левски“ № 16, ет.2, офис № 206 против определение № 6781/03.12.2025г., постановено по гр. д. № 20252120100437. С това определение е оставена без уважение молбата на И. И. Б. и К. З. Б. с вх.№ 46427/31.10.2025г., уточнена с молба вх.№ 50028/24.11.2025г. за изменение на решение № 2067/25.09.2025г., постановено от Районен съд – Бургас в частта за разноските и за присъждане в полза на ищците на разноските по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателите, фактите, изложени в мотивите на определението не съответстват на събраните по делото доказателства, поради което изводите, формирани въз основа на тези факти, са неправилни. Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, разписани в чл.181 и чл.183 от ГПК като е кредитирал частен документ, който не е представен в оригинал и който е представен от страна, която не го е издала. От съдържанието на протокол № 2865/04.09.2025г. е видно, че този документ не е приет като доказателство по делото, но независимо от това, съдът е основал изводите си на него. Отделно от това, документът е оспорен в съдебно заседание от процесуалния представител на ищците.

Частните жалбоподатели оспорват и извода на районния съд за прилагане на чл.13 от ЗЗД по аналогия във връзка с чл.233 от ГПК и искат от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд.

1

Ответната страна

„Офишъл

Бългериан

Пропъртис“

ООД, представлявана от адвокат Д. от БАК представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Дружеството – ответник оспорва твърденията на жалбоподателите за отношения и договорености, постигнати извънсъдебно и подчертава, че тези твърдения не се установяват от представените по делото доказателства. Според ответника, оплакването, че съдът се произнесъл въз основа на доказателства, които не са приети по делото, е неоснователно. Ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на делото и не следва да понесе отговорността за разноски. Поради това, ответникът иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение. При условията на евентуалност, ответното дружество прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищците.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на И. И. Б. и К. З. Б. против „Офишъл Бългериан Пропъртис“ ООД с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Ищецът твърди, а от представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че на 21.12.2023г., ответникът се е задължил да прехвърли на ищците в едногодишен срок правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 799 кв.м., находящ се в с. Братово, община Бургас срещу задължението на ищците да му заплатят в същия срок сумата от 24 000 евро.

Ищците твърдят, че са поканили ответното дружество да изпълни задължението си по договора и на 20.12.2024г. са се явили в кантората на нотариус Диана Райнова за сключване на окончателен договор, но ответникът не се явил. Поради това, ищците искат от съда да обяви предварителния договор за окончателен.

Ответната страна не оспорва претенцията и също иска от съда да обяви предварителния договор за окончателен. Дружеството твърди, че никога не е отказвало да сключи окончателен договор, а поканата до него е изпратена на друг адрес. На 20.01.2025г., на 21.01.2025г. и на 23.01.2025г. управителят на дружеството е изпратил съобщения на ищците за сключване на окончателния договор, но те не са отговорили. Дружеството – ответник заявява, че продажната цена на имота е 24 000 евро и настоява да я получи на посочената в отговора банкова сметка. Ответникът посочва, че не е дал повод за завеждане на делото и иска да му бъдат присъдени извършените съдебни разноски.

На 17.07.2025г. „Офишъл Бългериан Пропъртис“ ЕООД продава на И. И.

Б. и К. З. Б. поземления имот, предмет на иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за сумата от 24 000 евро, което се установява от представения по делото нотариален акт № 8, том III, рег.№ 2811, дело № 382/2025г., съставен от нотариус Николай Ников с рег. № 246 в регистъра на НК.

След продажбата на имота, ищците депозират писмена молба /вх.№ 2

37181/27.08.2025г./, с която искат от съда да им присъди извършените по делото съдебни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Искането е обосновано с обстоятелството, че ответното дружество е направило пълно признание на иска и доброволно е изпълнило задълженията си по предварителния договор.

Ответната страна представя по делото два документа: 1/ молба за прекратяване на гражданско дело № 437/2025г., в която И. И. Б. и К. З. Б. твърдят, че са уредили имуществения спор с „Офишъл Бългериан Пропъртис“ доброволно и към 18.07.2025г. са придобили правото на собственост върху процесния имот и заявяват, че се отказват напълно от предявения иск, искат от съда да постанови определение, с което да прекрати производството на основание чл.233 от ГПК и се отказват от претенцията си за присъждане на разноски и 2/ декларация, в която И. И. Б. и К. З. Б. декларират, че след сключване на окончателния договор ще подадат молба за прекратяване на гр. д. № 437/2025г., ще заплатят доброволно разноските, извършени от ответника в размер на 3 500 лева и разноските по гр. д. № 437/2025г. ще останат за тяхна сметка. Тези документи не са приети като доказателства по делото.

С решение № 2067/25.09.2025г., Районен съд – Бургас отхвърля иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, тъй като страните са сключили окончателен договор преди приключване на устните състезания по делото. В решението, съдът излага мотиви за неоснователност на искането на ищците за присъждане на съдебни разноски, но не постановява изричен диспозитив за това.

С определение № 6781/03.12.2025г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, съдът оставя без уважение искането на ищците за изменение на решението в частта на разноските и за присъждане на извършените от тях съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. За да постанови това определение, съдът приема, че искът е отхвърлен поради изпълнение на задължението на ответника в хода на съдебното производство, но в нарочна молба, представена по делото, ищците са направили извънсъдебен отказ от правото си на разноски. Съдът анализира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и прави разграничение между процесуалното искане до съда за присъждане на разноски по чл.78, ал.1 от ГПК и материалното право на вземане за разноски. Съдът приема, че материалното волеизявление за отказ от права, макар и формално да е адресирано до съда е достигнало до своя адресат – ответника по делото и е породило равни последици. Отказът от право на разноски може да бъде оттеглен, но за да бъде валидно оттеглянето, материалното волеизявление за оттегляне трябва да бъде получено от ответника преди или най-късно едновременно с волеизявлението за отказ от право на разноски съобразно чл.13, ал.2 и ал.4 от ЗЗД. Съдът приема още, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, но задължението му за разноски е погасено, поради новоосъществен юридически факт – съгласие на ищците правото им на разноски да се счита за несъществуващо.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежни страни, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Според ал.2 ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В ал.3 е регламентирано правото на ответника на разноски, когато искът е отхвърлен.

Според константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото /например плащане на претендираната парична сума/ искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят на ищеца. В този смисъл е и ТР № 119/01.12.1956г. по гр. д. № 112/1956г. на ВС, в мотивите към което е прието, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след завеждането му ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е изпълнил задължението си. В конкретния случай е безспорно установено, че ответникът е признал иска. Спорен е въпросът дали е дал повод за завеждане на делото. От представените по делото доказателства се установява, че ищците са отправили покана до ответното дружество да изпълни задължението си по предварителния договор, но поканата е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на друг адрес /гр.

Бургас, ***/, а не на адреса на дружеството, вписан в Търговския регистър /гр.Бургас, ***/. Освен това, по делото е представена кореспонденция от телефонно приложение, която не е оспорена от ищеца, че представителят на ответното дружество е направил опит да се свърже с ищците по повод сключения помежду им договор преди предявяването на иска. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска, поради което са изпълнени предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и по аргумент от противното основание, ищецът няма право на разноски. Като е достигнал до този краен извод, макар и по различни съображения, част от които настоящият съдебен състав не споделя, районният съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на определение № 6781/03.12.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120100437.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6781/03.12.2025г., постановено от 4

Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120100437.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5