Решение № 26 от 22.02.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Свиленград, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100433 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени установителни искове на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК 130460283, е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника К. К. А., с ЕГН **********, че съществуват вземанията му, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 453,69 лева (четиристотин петдесет и три лева и 69 стотинки), представляваща задължения по договор за мобилни услуги от 03.05.2018 г. с предпочетен номер 359898286860 и договор за лизинг от 03.05.2018 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането. Поискал е и присъждане на направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

С молба с вх.рег. № 6830/29.07.2022г. ищецът е уточнил вземанията си, както следва:

1/. Иска установяване съществуването на вземания в общ размер на 295,56 лева, дължими по Допълнително споразумение от 03.05.2018 година към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898286860, включващи:

- за период 18.07.2019г. – 17.08.2019г. – сумата 50,49 лева - задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги;

- за период 18.08.2019г. – 17.09.2019г. – сумата 51,83 лева - задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги ;

- неустойка на основание т. IV (4) от Допълнително споразумение от 03.05.2018 година към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898286860 - сумата 112,47 лева, представляваща три месечни такси;

- сумата 80,77 лв. - за устройството SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold, представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план;

1

2/. Иска установяване съществуването на вземания в общ размер на 38,21 лева, дължими по Заявление за смяна на номер от 10.08.2017 година за предпочетен номер 359898993376, включващи:

- за период 18.07.2019г. -17.08.2019г. – сумата 27,22 лева - задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги;

- за период 18.08.2019г. – 17.09.2019г. – сумата 10,99 лева - задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги;

3/. Иска установяване съществуването на вземания в общ размер на 119,92 лева, дължими по Договор за лизинг от 03.05.2018 година за устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold, включващи:

- за период 18.07.2019г. – 17.08.2019г. – сумата 14,99 лева, представляваща вноска по договора за лизинг;

- за период 18.08.2019г. – 17.09.2019г. – сумата 14,99 лева, представляваща вноска по договора за лизинг;

- за периода 18.10.2019г. - 17.11.2019г. – сумата 89,94 лева - предсрочно изискуема сума по договора за лизинг;

С влязло в сила определение № 472/21.10.2022г., постановено по делото, производството е прекратено, на основание чл.130 от ГПК, в частта му по предявените установителни искове за вземанията, произтичащи от Заявление за смяна на номер от 10.08.2017 година за предпочетен номер 359898993376, а именно за сумата 38,21 лева, формирана както е посочено по-горе в т.2.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, като правоприемник на „Теленор България“ ЕАД, твърди, че с ответника К. К. А. са сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898286860 и Допълнително споразумение от 03.05.2018 година към договора, и Договор за лизинг от 03.05.2018 година за устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold.

Ответникът не изпълнила задълженията си по сключените договори и дължала на ищеца суми, обединени във фактура № 7296769038/ 18.11.2019 година за клиентски номер 004985599. В тази връзка ищецът уточнява, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които дружеството обединявало всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издавало една обща фактура за задълженията по тях. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. В системата на „Йеттел България“ ЕАД ответникът К. К. А. била с клиентски номер 004985599, а задълженията й били обединени във фактура № 7296769038/ 18.11.2019 година, със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й.

За събиране на вземанията си ищецът подал в Районен съд — Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело № 285/2022 година по описа на съда и издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, връчена й по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В указания му срок ищецът предявил настоящите установителни искове.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че между страните били сключени посочените в исковата молба допълнително споразумение от 03.05.2018г. и договор за лизинг от 03.05.2018г. Твърди, че ответникът не била ползвала мобилните услуги, чието заплащане се претендира. Посочва, че договорът за мобилни услуги и допълнително споразумение към него от 03.05.2018г. били недействителни. Последното било написано с размер на шрифт, който бил нечетлив. Поради тази причина от неговото съдържание не можело да се извличат данни за договорната регламентация на правата и задълженията на страните и в този смисъл не било ясно въобще каква била тяхната воля по отношение на изпълнението на съглашението. Практически нечетливостта на договора 2 означавало липса на такъв, защото шрифта, с които бил изготвен не позволявало на потребителя да се запознае с условията по него, а това нарушавало изискването на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Отделно от това, не била дължима претендираната сума за договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника – потребител, доколкото нямало данни да е уговорена такава неустойка.

Дори да била уговорена такава, то тази клауза била нищожна. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславяла необосновано висока неустойка, тъй като предварително давала възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Т.е. такава уговорка изначално била нищожна, тъй като противоречала на чл.26, ал.1, във вр. с ал.4 от ЗЗД. Ответникът оспорва и вземанията по договора за лизинг. Нямало данни операторът реално да бил предал за ползване мобилното устройство, чието заплащане се претендира. Съгласно чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, месечните вноски и другите дължими възнаграждения по договора ставали предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно същия плащания. Тази клауза от Общите условия на процесния договор за лизинг била неравноправна, тъй като не съдържала достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпвала предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Поради тази неяснота, клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия поставяла ответника - длъжник в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца кредитор, който можел да се позове на нея винаги, когато същата забави което и да е плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде прекратен/развален дори за незначително неизпълнение, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни и/или незначителни с оглед интереса на кредитора задължения по същия договор. Същевременно, тази клауза била в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтичал изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост. Предвиденото в чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост, дори и в случай на незначителна забава на дължими по договора за мобилни услуги плащания, респективно независимо от причината за прекратяването му, без необходимост от уведомяване на ответницата длъжник за това, нарушавало изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и поставяло ответницата в значително по-неблагоприятно положение. Т.е посочената клауза била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗПП. А тъй като не била уговорена индивидуално, тя била и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП (чл.146, ал.2 от ЗЗП).

Поради изложеното, ответникът, чрез особения му представител, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. № 285/2022 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 158/03.05.2022 г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК против ответника за сумата 453,69 лева - главница, представляваща задължения по договор за мобилни услуги от 03.05.2018 г. с предпочетен номер 359898286860 и договор за лизинг от 03.05.2018 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

Съгласно т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 о т ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго 3 основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 о т ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

В настоящия случай искът за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, след уточнението му и съответно частичното прекратяване на производството, се счита предявен за сумата 415,48 лв., формирана по-горе в т.1 и т.3, като наведените в исковата молба основания за дължимост на тази сума съвпада с посоченото в заповедта за изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта й за разликата над 415,48 лв. до 453,96 лв. подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 о т ГПК, доколкото за нея не е предявен осъдителен иск. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното производството.

За основателността на предявения иск, досежно вземанията в общ размер на 295,56 лева, индивидуализирани в т.1 по-горе, е от значение установяването на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези услуги на ответника през исковия период.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b4f3e80-ea43-4531-b28c-54c3b0011a68