Решение № 953 от 13.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10016/2025
- Вид
- Решение № 953
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.171, т.1 б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а, б. "Б" · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.215 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 953 гр. Варна, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело № 20253110110016 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от П. Г. С., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „****”, бл. №27, ет.1, ап.1, чрез адв. Д. Д. Н. вписан в АКЛовеч, против ****, ЕИК ****, осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 3000 /три хиляди/ лева - главница за нанесени неимуществени вреди, претърпени от него в следствие на незаконно воденото срещу него ДП № **** г. по описа на сектор „ПП“ - ОДМВР - Варна, пр.пр.№ №14680/2023г. по описа на РП-Варна за извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК за времето от образуване на досъдебното производство - 18.10.2023г. до влизане в законна сила на Постановление от 17.07.2024г. за прекратяване на наказателно производство по ДП №****г. по описа на Сектор „ ****“ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. №14680/2023г. по описа на РП-Варна /12.08.2024г./, до пълното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че на 18.10.2023г. в 00,20 часа в гр. Варна, на улица „****“ управлявал собствения си лек автомобил „****“ с per. № ****, когато бил спрян за проверка от служителите на сектор „КАТ- ПП“ при ОД на МВРВарна **** на длъжност „младши автоконтрольор“ и ***** на длъжност „младши автоконтрольор“. Твърди, че същите извършили проверка на документите му и тези на автомобила. След като установили самоличността 1 му, обстоятелството, че е правоспособен водач и срещу него няма образувани административно - наказателни производства, невръчени електронни фишове, не е криминално проявен или обявен за издирване, а автомобила с изрядни документи за собственост, регистрация, преминат ГТП и сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите го приканили да бъде тестван за употреба на алкохол. Твърди, че се съгласил и изпълнил разпореждането на полицейският орган, въпреки, че те нямали основания да се съмняват, че се е намирал под въздействието на забранени субстанции при управлението на автомобила. Твърди, че след като била извършена проверка, тестът отчел отрицателен резултат. След това служителите на ответника го приканили да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Твърди, че се съгласил и тестът отчел положителен резултат /бензодиазепини/, което било установено с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 ARBB / - 0042. Твърди, че възразил срещу показанията на техническото средство, тъй като никога през живота си не бил употребявал каквито и да било наркотични вещества. Не знаел дори какво означавал термина „бензодиазепини“, които служителите на ответника твърдели, че бил приел и се намирал под тяхно въздействие.
Съставен му бил АУАН серия G, № **** за извършено нарушение на чл.5, ал.З, т.1, пр.2 от ЗДвП от „младши автоконтрольор“ ****. Полицейският служител „младши автоконтрольор“ ***** му издал и ЗППАМ №23-0819001322/18.10.2023г., с която, на основание чл.171, т.2а, б. „Б“ от ЗДвП се прекратявала регистрацията, управлявания от ищеца лек автомобил „****“ с per. № **** за срок от 6 /шест/ месеца, със същата му се отнели СРМПС №012243943 и 2 /два/ броя регистрационни табели № ****.
Тъй като автомобила бил с прекратена регистрация и без регистрационни табели извършилите проверката служители на ответника извикали репатриращ автомобил на фирма „****“ЕООД - гр.Варна. Издадена била ЗППАМ № 23-0819-001323/18.10.2023 г. от началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР - Варна, в която са посочени следните фактическите установявания: П. Г. С. на 18.10.2023 г. около 00,20 часа, в гр. Варна, ул. **** като водач на МПС - „****“ с per. № ****, до №19, посока бул. Вл. Варненчик, управлява собствения си л.а. „****“ с per. № ****, след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Установено е с техническо средство 2
Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARRB - 0042, който е отчел положителен резултат за бензодиазепини. Издаден е талон за изследване № 0155499/18.10.2023 г. Прието е, че е извършено нарушение от жалбоподателя на чл.5, ал.З, т.1, пр.2 от ЗДвП, с оглед управление на ППС след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Наложена му е ПАМ на основание чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане не СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди, че било отнето СУМПС № 284091256.
Твърди, че във връзка с издадената ЗППАМ № 23-0819001323/18.10.2023г. от началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР — Варна, П. С. подал жалба в законоустановения срок, като на нейна база било образувано Адм.дело № 20237050702350 по описа на Административен съдВарна. Делото приключило с влязло в законна сила Решение № 1702/04.12.2023г., съгласно което се ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001323/18.10.2023 г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна.
Твърди, че с издаване на признатата от съда за незаконосъобразна ЗППАМ № 23-0819- 001323/18.10.2023г. от началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР, на П. Геиоргиев С. неправомерно било ограничено правото му да управлява МПС за срок от около 2 /два/ месеца. Въпросното обстоятелство създало на ищеца редица неудобства, свързани с упражняване на професията му на дърводелец, нарушил се нормалния му ритъм на живот. Налагало се да търси таксиметрови услуги, за да изпълнява ежедневните си ангажименти и посреща жизнените си нужди.
Твърди, че с Постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Варна от 18.10.2023г. била образувана и пр. преписка № 14680/2023г. по описа на РП-Варна срещу П. Г. С., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „****”, бл.
№27, ет.1, ап.1, за това, че на същата дата около 00,20 часа, в гр. Варна, ул.
**** като водач на МПС - „****“ с per. № ****, до №19, посока бул. Вл.
Варненчик, управлява собствения си л.а. „****“ с per. № ****, след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Установено е с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARRB - 0042, който е отчел положителен резултат за бензодиазепини. Предвиденото в закона наказание за извъшителя на престъплението било лишаване от свобода 3 от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Твърди, че в хода на същото били разрпитани свидетели, включително и ищеца, назначена била съдебно-химическа експертиза на предоставените от ищеца биологични проби.
Твърди, че с постановление от 17.07.2024г. за прекратяване на наказателно производство по ДП №****г. по описа на Сектор „****“ при ОД на МВР- Варна, пр.пр. №14680/2023г. по описа на РП-Варна, наказателното дело срещу ищеца било прекратено, на основание чл.24, ал. 1, т. 1 от НК, поради липса на престъпление. Досъдебното производство протекло в рамките на 9 /девет/ месеца.
Твърди, че характера на престъплението, за което се водило разследването, оказваната му наказателна и административна репресия и процесуална принуда повлияли върху размера претърпените от С. неимуществени вреди. Твърди, че те се изразяват в преживения от него емоционален стрес от образуваното срещу него наказателно производство и свързаните с него негативни психически изживявания - страх и безпокойство от евентуално осъждане. Твърди, че негативните изживявания и емоции се засилили изключително много и след задържането му за срок от 24 часа в поделение на МВР. Загубил доверие в правораздавателната система. Твърди, че за воденото срещу него наказателно производство се разчуло и за околните той бил престъпник и наркоман. Самият факт на задържане и фактическото лишаване на ищеца от правото на свободно придвижване било свързано с настъпването на емоционален стрес, провокиран както от незнанието за причината за задържане, така и от поставянето му в изолирана среда.
Твърди, че създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка. Вредите се изразявали освен в ограничение на свободата на движение на ищеца, а също така и в унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто му име като гражданин, което вече предполага унизително спрямо лицето отношение.
Твърди, че в очите на своите близки, роднини и приятели той вече бил човек, който е употребявал наркотични вещества. Затворил се в себе си, спрял да се среща с приятели, не излизал от домът си, не е спял по цели нощи, а преди 18.10.2023г. /проверката/ бил много позитивен човек, усмихнат, весел, но 4 изведнъж се е променил изцяло. Твърди, че с така воденото срещу него наказателно производство било накърнено личното му достойнство. Воденото срещу него наказателно преследване довело и до дълготрайни нематериални вреди - психическа депресия, съдебен стрес от образуваното срещу него следствие, лични неудобства и притеснения от задържането и явяванията в поделенията на МВР. Било засегнато доброто му име, довело до отчуждаване и недоверие както между него и познатите му, а така също и с представителите на обществеността. Ограничил социалните си контакти и от жизнерадостен мъж , станал затворен, стеснителен и притеснен.
Твърди, че воденото разследване добило публичност и станало достояние на широк кръг лица, с които той се познавал и същите започнали да го отбягват и странят от него, тъй като започнали да го считат за лице от криминалния контингент. Притеснявал се да прибягва до услуги от приятели и познати, тъй като щяло да се наложи да обяснява на същите причините за лишаването му от правоуправление на МПС, а това неминуемо водело и до промяна на отношението им спрямо него. Приемайки го за напред, като лице употребяващо наркотици. Чувствал се обиден и огорчен, още повече, че станало достояние на колегите, приятелите и обществеността в гр.Варна. През този период той изживял шок, не знаел какво да обясни на роднини, познати и приятели с въпроси дали е престъпник. Променило се и отношението на част от познатите му, някои се отдръпнали, а други предполагали, че ще бъде осъден. Престанал да вярва в способността на полицията да защитава и брани.
Наказателното производство продължило срещу него приблизително девет месеца, през който период се явявал пред съответните органи на досъдебното производство, което нарушило нормалния му ритъм на живот, макар да не му било повдигнато обвинение.
По време на воденото разследване търпял описаните по-горе негативи от различен характер, поради което счита, че следва да се ангажира отговорността на ответника. Изтъква, че в същия смисъл е и трайно установената съдебна практика /Решение №50009/08.02.2023 г. по гр.д.
№932/2022 г. на ВКС, Решение №187/13.03.2012 г. по гр.д.№1215/2011 г. на ВКС,ЗГО според които лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е 5 повдигнато обвинение, както и решение №50084/30.05.2023 г. на ВКС, 3 ГО по гр.д.№ 1961/2022 г. - по реда на чл.290 ГПК, където е казано, че искът по чл.2, ал. 1 ,т.З ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение, а действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл.215 и чл.219 НПК/; тези предварителни действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди, от което следва, че за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори и когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено, ПРБ ще носи отговорност по чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ; в решението е казано, че неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице и наложените му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото административния орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност.