Решение № 1074 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000503469 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивни жалби и на двете срещупоставени страни по делото срещу Решение № 262183 от 30.06. 2022г. , постановено от Софийски градски съд, ГО I- 25 състав, по гр.д.№ 1784/2020 г.

Въззивната жалба с вх.№ 297183/21.07.2022 г. ( по регистратурата на СГС ), подадена чрез ССЕВ на 20.07.2022 г., от ищеца Р. Ш. Ю. чрез адвокат Е. Ф. от САК е насочена срещу частта от решението, с която предявеният от него срешу Прокуратурата на Република България иск по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 30 000 лева до 100 000 лева. Жалбата съдържа оплаквания за необоснованост на решението в обжалваната част ; постановяването му в нарушение на процесуалните правила – поради липса на мотиви за частичното отхвърляне на иска и игнориране на доводите му , че справедливо е обезщетението за неимуществени вреди, което е съпоставимо с присъжданото от ЕСПЧ по подобни дела и поради неоценяване в достатъчна степен фактите за : използваната от ищеца възможност по член 368 и сл. от НПК и липсата на резултат ; загубата на възможности за него като последица 1 от нарушението по член 6,§ 1 от ЕКЗПЧОС ; наличието на повтарящи се и продължаващи забавяния по следственото дело ; значението на делото ( залога от делото за ищеца ) ; допуснатата от съда по настоящия иск забава при разглеждането на делото; непредприемането от прокуратурата на мерки за приключване на делото като резултат от предубедеността на наблюдаващия прокурор ; целенасоченото бавене на разследването и несъобразяването на актовете на съда , предписващи мерки по член 369 от НПК ; изтичането на абсолютната давност за разследване на престъпленията – предмет на делото; неизвършването на разследване на противозаконно лишаване на ищеца от свобода , което съставлява едновременно престъпление по НК и нарушение по член 5 § 1 от ЕКЗПЧОС . Поддържа се и че, решението е постановено в нарушение на материалния закон и не съответства на съдебната практика по подобни дела, по които е присъждано същото по размер обезщетение от 30 000 лева, но за обичайните вреди от забавянето.

Въззивната жалба с вх.№ 296959/19.07.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника - Прокуратурата на Република България е насочена срещу частта от решението , с която предявеният иск по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ е уважен до размера от 30 000 лева . В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост на обжалвания акт , допуснати от съда нарушения на процесуалния закон и материалния закон – член 52 от ЗЗД и задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. поради неотчитане на социално – икономическите условия на живот в страната в процесния период като критерий за определяне на размера на обезщетението и липсата на оценка как всеки от „ елементите “ влияе върху определянето му. Съдът не обсъдил довода на ответника за действието на разпоредбата на член 2б,ал.1 от ЗОДОВ, считано от 15.12.2012 г. занапред и липсата на твърдения от ищеца за забава в действията на прокуратурата след тази дата , както и за наличието на специален ред за защита на правата на ищеца – този по ЗПГРРЛ, който изключва реда по ЗОДОВ .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК не е подаден отговор от нито една от страните.

При проверката за обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, изразените от процесуалните представители на страните в откритото 2 съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо . Няма опора в закона отводът за недопустимост на иска поради наличието на друг ред за реализиране на отговорността на държавата за вредите – реда по Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица ( обн. Дв,бр. 50 от 25.

06.1991 г. ). Двата закона имат различно приложно поле. ЗПГРРЛ урежда правото на еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са причинени от незаконна репресия на лицата заради техния произход или религиозни вярвания в периода 9.09.1944 г - 10.11.1989 г. в различни случаи, един от които е по член 1, т.7- на насилствена промяна на имената, без оглед установяване дееца на репресията и при определен с подзаконов нормативен акт един и същ размер на обезщетението за съответните категории правоимащи лица. С предявения иск се претендира отговорност на държавата за други вреди – от забавено разследване на инкриминираните репресивни действия, извършени по време на възродителния процес .

С предявения от Р. Ш. Ю. с адрес в село ***, община *** срещу Прокуратурата на Република България иск по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ се претендира отговорността на държавата за претърпените от него неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното в месец януари 1991 година сл.д.№ 1/1991 г. на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.д.№ 780- II/1998 г. и по – късно в ДП № II – 048 от 1999 по описа на Софийска военно – окръжна прокуратура. Иска присъждане на обезщетение в размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на дата 11.02.2020 г. Твърди, че по това дело предмет на разследване са репресивните действия, извършени по време на възродителния процес, от които е пострадал. На 27.12.1984 г. след участие в организиран мирен протест срещу насилствената промяна на имената в село Млечино, община Арда бил задържан в поделения на МВР в град Ардино и град Кърджали ; впоследствие бил приведен в затвора на остров Белене и останал близо две години - от края на декември 1984 г. до края на ноември 1986 г. при мизерни условия на живот и унизително отношение на надзирателите ,а от месец ноември 1985 г. бил подложен на принудителен, тежък физически труд и изтезания , междувременно бил изключен от университета – ВСИ „ Васил Коларов“, град Пловдив и уволнен от работа в АПК , село Млечино ; бил 3 принудително установен за период от година и половина от 28.11.1986 г. до 5.07.1988 г. в село Малчика, област Плевен , където бил принуден за полага тежък физически труд като строител, като на 9.07.1989 година бил изселен заедно със съпругата и детето си – новородено на 38 дни - в Република Турция. Поддържа още, че е учредител на сдружение „ За справедливост, права , култура и солидарност на Балканите “ , чиято цел е сдобиване с информация за развитието на делото, че писал писма до различни институции с цел получаване на информация за хода на следственото дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили и оказване на съдействие за приключването му , изразявал ведно с други пострадали оплаквания от прекаленото му забавяне ; бил разпитан за пръв път като свидетел в началото на 2002 г. ; подал на 19.03.2018 г. заявление по реда на член 368 и член 369 от НПК за ускоряване на досъдебното производство, по което Софийски военен съд постановил определение за прекратяване № 105 от 4.05.2018 г. по чнд № 118/2018 г. ; връчено му било единствено постановление от 4.10.2018 г. за спиране на основание член 244,ал.1,т.1 във връзка с член 25,ал.2 и член 242,ал.1 от НПК ( за изпълнение на четвърта поред молба за правна помощ до Република Турция ) на наказателното производство – ДП № II -048/1999 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура ,София ; образуваното по негова жалба срещу постановлението за спиране нчд № 5053/2018 г. по описа на СГС е прекратено поради необходимост от съобщаването му на всички пострадали ; подаденото от ищеца през месец март 2018 г. ново заявление за ускоряване на досъдебното производство , било администрирано със забава и едва с определение № 6.11.2018 г. по н.ч.д.№ 4705/2018 г. по описа на СГС е определен пореден едномесечен срок за приключване на делото.

Разследването продължава повече от 29 години , нарушава правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок ; от забавянето му ищецът търпи вреди : задълбочаване на чувството за липса на справедливост; разочарование; страх и опасения, че виновните ще останат неказани за деянията си; загуба на доверие в институциите, чувства на безсилие и безпомощност .

Ответникът оспорил исковете .

Обратно на соченото във въззивната жалба на ответника , ищецът Р. Ю. е твърдял факти за забава при провеждане на разследването преди и след 4

15.12.2012 г. т.е. преди и след влизане в сила на 15.12.2012 г. на материалноправната норма на член 2б,ал.1 от ЗОДОВ ( обн, Дв,бр. 98/ 2012 г.

, както и факти за настъпване на вреди за него в периода от образуване на делото през месец януари 1991 г. до датата на предявяване на иска - 11.02.

2020 г. ). Тези твърдения сочат, че искът е заявен на съчетани правни основания - по член 49 от ЗЗД и по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ - за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени от : виновни действия и бездействия на длъжностни лица при изпълнение на възложено им ръководство на разследването и от действия и бездействия на ответния държавен орган, като нарушаващи правото на ищеца по член 6,§1 от КЗПЧОС на разглеждане на наказателно дело в разумен срок .

В жалбите, с които е сезирана въззивната инстанция,по същество не са заявени оплаквания за неправилно установени факти по хода на наказателното производство, от забавеното провеждане на което произтичат претендираните за обезщетяване неимуществени вреди на ищеца .

Правилно е установеното от СГС, че по образуваното на 30.01.1991 г. досъдебно производство сл.д.№ 1/1991 г. на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.д.№ 780- II/1998 г., сега ДП № II – 048 от 1999 по описа на Софийска военно – окръжна прокуратура, се разследват извършените по време на възродителния процес престъпления; повдигнати са обвинения срещу петима обвиняеми за извършено престъпление по член 162,ал.1 от НК – съучастие в проповядване и подбуждане към национална омраза в периода 1984 – 1988 г. , а след това е продължило по обвинение срещу три лица ( длъжностно лице Д. С. и гражданските лица – Т. Ж. и Г. А. ) за престъпление по член 387,ал.2 във връзка с ал.1 и член 20,ал.2 от НК – съучастие в злоупотреба и превишаване на власт с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната посредством принудителна смяна на имената, принудително затваряне в лагери, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение на несъгласните със смяната лица. На два пъти съдебното производство н.о.х.д №1/1994 г. по описа на ВС, ВК и н.о.х. д №1/1998 г. по описа на ВКС, ВК е било прекратявано и делото е връщано за доразследване поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила .

5

Ищецът е разпитан като свидетел на 25.02.2002 г. Съвместно с други лица е направил искане до Военно – окръжна прокуратура от 19.03.2018 г. за определяне на мерки и срок за ускоряване на досъдебното производство. По внЕ.ото от прокуратурата във Софийски военен съд искане е постановено определение № 165 от 4.05.2018 г. за прекратяване на производството по чнд № 118/2018 г. по липса на компетентност. Направил е ново искане по реда на член 368 от НПК, във връзка с член 369 от НПК о от СГС да определи мерки за ускоряване на наказателното производство поради забавяне на разследването и да определи срок, в който досъдебната фаза да приключи. По това искане е образувано нчд. № 4750/ 2018 г. по описа на СГС, НК , 13- ти състав , приключило с определение № 4916 от 6.11.2018 г. , с което е определен едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне от прокурора съгласно правомощията му по член 242,ал.1 от НПК по ДП №№ II -048/1999 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура, София. Такива мерки са искали и други пострадали и съдът е определял срок за проверка. На 21.05.2018 г. ищецът е подал молба за участие като пострадал в досъдебното производство. С постановление от 4.10.2018 г. досъдебното производство №№ II -048/1999 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура ,София, водено само срещу Г. А., е било спряно по отправена молба за международна правна помощ до Република Турция за установяване и разпит на 35 лица, намиращи се на нейна територия . Срещу това постановление ищецът е подал жалба , производството по която е прекратено с определение № 5041 от 13.11.2018 г. по нчд.№ 5053/2018 г. по описа на СГС, НК, 5-ти състав . поради необходимост от връчването му на всички заинтересовани лица. С обща жалба, подадена на 6.01.2022 г. от ищеца и други 36 лица, е поискана отмяна на същото постановление за спиране.