Решение № 4740 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4740 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова

Членове:

Валерия Братоева

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20241100507339 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба на „Ю.Б.” АД, представлявано от адв. Д. Д. от САК, в качеството си на длъжник по изп.д. № 20241110400142 по описа на ДСИ при СРС, срещу постановление за определяне размера на разноските, обективирано в разпореждане от 26.03.2024 г. В жалбата се твърди, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, а смята за налична злоупотреба с процесуални права от длъжници на банката. Твърди се, че с договор за цесия е прехвърлено несъществуващо вземане от 53,60 лв., произтичащо от съдебно производство при участието на Р.Ж.Б. и пет дружества, между които и „В.П. ЕООД.

Сочи и че в уведомлението за прехвърленото вземане не е посочена банкова сметка, нито друг способ за заплащане на сумата. Евентуално смята за недължимо адвокатско възнаграждение от 200 лв. с довод, че единственото извършено действие за образуване на изпълнителното дело е подадената бланкова молба, чието написване отнема минути. Смята, че с оглед Решение С-438/2022 г. на СЕС приетата сума за адвокатско възнаграждение от 200 лв. следва да бъде ограничена до 30 лв.

В указания срок от името на взискателя в изпълнителното производство – „ВИ ПАРКЕТ“ ООД, чрез адв. С.П. от САК се сочи, че изпълняваното решение е влязло в сила на 26.02.2020 г. и не е изпълнено повече от три години. Застъпва теза, че редуцираният размер не лишава от съществуване прехвърленото вземане, за чието прехвърляне длъжникът е уведомен и дължи изпълнение на известния му приобретател. Застъпва и теза, че въпреки непосочена банкова сметка доброволно плащане е било възможно и с пощенски запис.

Досежно договореното възнаграждение сочи да е в минималния предвиден размер с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а ответникът е банка и единствено поради противоправните му действия е образувано изпълнителното дело, съответно то да е усложнено с предявената жалба, изискващо и съответната защита на дружеството.

В мотивите си държавен съдебен изпълнител Захова сочи в срока за доброволно изпълнение да е постъпила цялата изискана сума. Задължението, предмет на събиране в 1 производството е редуцирано до сумата от 8,93 лв. въз основа на съдебен акт, а искането за възлагане на разноски е оставено без уважение, понеже длъжникът не е предприел никакви действия за погаси задължението си както спрямо първоначалния, така и по отношение на новия си кредитор след извършената цесия. Оспорва да е налице злоупотреба с право, а искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение не било правено.

Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.

Като обсъди наведените в процеса доводи настоящият състав намира следното.

На 03.10.2022 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „В.П. ЕООД за сумата от 53,60 лв. въз основа на влязло в сила решение на 26.02.2020 г.

По делото не се спори, че на 15.10.2022 г. жалбоподателят е уведомен за прехвърлено вземане в полза на „Ви Паркет“ ЕООД като в молбата е посочен адрес на приобретателя, както и че дружеството се представлява от Р.Ж.Б..

Изпълнителното дело е образувано на 22.01.2024 г.

На 19.02.2024 г. за длъжника е получена покана за доброволно изпълнение, а посочената в поканата сума от 308,03 лв. е постъпила по сметка на ЧСИ на 20.02.2024 г.

С молба от 05.03.2024 г. длъжникът е оспорил да дължи такси и адвокатски хонорар при довод да е налице злоупотреба с право, извлечена от твърдението, че прехвърлителят е длъжник на банката, а той и приобретателят се представляват от едно и също лице. Сочи се и в съобщението за цесия да не е посочена банкова сметка или друг начин, по който да бъдат заплатени разноските, които е осъдена банката да заплати на своите длъжници.

Адвокатското възнаграждение се оспорва и с довод, че липсват доказателства да е заплатено.

Жалбата е частично основателна.

Законът еднозначно разграничава правилата, регулиращи задължението за възмездяване на сторени разноски в производството по защита на право (чл. 78 ГПК) и тези, наложени от привеждане на решението в изпълнение (чл. 79 ГПК). Правилото е, че длъжникът по утвърдено с окончателен акт вземане дължи да възстанови необходимите разноски за реализация на признатото му право. Паричното задължение е носимо, което ще рече, че длъжникът е обвързан да предприеме всички възможни действия, за да осигури достигане на дължимата сума до кредитора. В тази връзка той не се нуждае от съдействието на кредитора. Размерът на задължението не изисква превод на сумата по банков път, поради което и при указан в уведомлението адрес на цесионера изпълнението е било възможно и посредством утвърден способ – пощенски запис. Получаването на сумата в тази хипотеза предполага съдействие от страна на кредитора, но доколкото длъжникът не твърди да е предприел изпълнение по този начин, не е поставил в забава кредитора си.

Неоснователен е доводът за злоупотреба с права. Подобно поведение предполага превратно упражняване на предвидена от закона възможност в преследване на нелегитимен интерес в ущърб на чужд законен интерес. Договорът за цесия между свързани лица е разрешен от правния ред транслативен способ и доколкото в случая вземането е прехвърлено изцяло по никакъв начин не препятства длъжника да изпълни възложеното в негова тежест задължение, без да провокира само по себе си правно неприемливо нарастване на дълга.

Без значение в случая остава редуцираният размер на удостовереното в изпълнителния лист вземане. Установеното от съда задължение към множество кредитори не препятства длъжника да им предложи общо изпълнение, съответно да поиска тълкуване, ако предложеното на всички изпълнение не е прието. Инициираното разделяне на общо присъдената сума от един кредитор, било то и законният представител на цедента и 2 цесионера, не засяга легитимния интерес на длъжника да плати надлежно, каквато обективна възможност е имал както преди прехвърляне на вземането, така и след този момент, за да си спести разноските, съпътстващи принудителната реализация на вземане. Следователно, нарасналият дълг с разноските от изпълнителното производство не може да се свърже с укоримо поведение на кредитора, а с неположена от длъжника грижа към собствения му интерес.

Съвместяваното качество длъжник и кредитор нито само по себе си, нито в съвкупност с останалите установени в производството факти също не обосновава хипотеза на злоупотреба с право, а открива допълнителна възможност за длъжника да погаси задължението си, противопоставяйки му свое изискуемо вземане.

Нормата на чл. 79 ГПК не утвърждава адвокатското възнаграждение като присъщ разход и за изпълнителното производство, но тази връзка следва от правилото на чл. 134 ал.

1 изр. второ от Конституцията на Република България, утвърждаваща адвокатската услуга като иманентен елемент от ефективната защита на законен интерес. За разлика от всички други разходи, размерът на необходимия за осигуряване на адвокатска защита е под контрола на страната и пряко зависи от избора на конкретен адвокат. Договорът за правна защита и съдействие обвързва страната, поради което и обезпечава легитимния интерес на адвоката да бъде възмезден за свършената от него работа според договореното. Възниква обаче въпросът за размера на противопоставимото на трето на договорното отношение лице – в случая длъжника в изпълнението. В тази връзка и с оглед критерия необходимост и на този специфичен разход нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК лимитира отговорността за възстановяването му до сумата, разумно изводима от фактическата и правна сложност на конкретното производство. Редукцията на този разход предполага изрично възражение. Това правило следва да намери приложение по аналогия и в рамките на изпълнителното производство.

Възражението за прекомерност не е заявено пред съдебния изпълнител, но доколкото законът не предвижда срок за упражняването му, няма пречка да бъде упражнено и при обжалване на постановлението за разноски. Предвид Решение СС-438/2022 г. на СЕС законът не може да предвиди праг на адвокатското възнаграждение, а и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е в състояние да утвърди такъв.

Меродавен обаче остава възприетият критерий за необходимото адвокатско възнаграждение да бъде определено като справедливо, на която плоскост и очакваното обосноваване произтича от естеството и обема на необходимата работа за постигане на очаквания резултат.

За постигнатото изпълнение необходимо, но и достатъчно е депозиране на бланкетна молба.

Спорът за разноски не обосновава допълнителни разноски, поради което извършените действия от адвокат по повод подадената жалба не обосновава допълнителни необходими разноски за предходно осъщественото изпълнение. При тези съображения съдът приема за съответно адвокатско възнаграждение от 50 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноските, обективирано в разпореждане от 26.03.2024 г. по изп.д. № 20241110400142 г. досежно възложените разноски за адвокат за сумата над 50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4