Решение № 525 от 19.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110203578 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н. Г. С., чрез адв. Ж. М. Г.-ВАК, със съдебен адрес гр.

Варна, ул. „Братя Г.ич“ 36, ет.1, офис 1, срещу НП № 23 – 0819 - 001833/07.06.2023 г. ,с което за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 800.00 лв. на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Нарушението било извършено в условие на системност.

С жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно,незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния нарушения. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. М. - ВАК. В пледоарията си по същество поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание не изпраща представител, депозира писмени бележки. Моли да се даде ход на делото, изразява становище по съществото на спора. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка 1 на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

На 22.06.2022 г. в 15:27 часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в жк. „Чайка“, до бл.60 посока на движение- бул. „Княз Борис I“ управлявал л.а. „ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР„ с рег. № ************, собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, със скорост 83 км/ч, с приспаднат толеранс 3 км/ч в полза на водача, с максимална разрешена скорост 50 км/ч. Скоростта била измерена, фиксирана и заснета с АТСС (АRHCAM S1-№120c511), като нарушението било извършено в условие на системност в едногодишен срок от влезли в сила на 02.11.2021г ЕФ К-4992864 и 5151093. Срещу С. е съставено процесното НП, с което му е наложено наказание по чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП- глоба, в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6м. за нарушение на чл.210, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на С. на 07.08.2023г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез ОД МВР Варна до РС Варна на 17.08.2023 год.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните писмени доказателства: НП № 23-0819-001833/07.06.2023г., АУАН, протокол за използване на АТСС ARH CAM S1№120c511, с дата 22.06.2022г., ведно със снимка на техническото средство , снимка № 120с511/012779, протокол от проверка № 67-СГИСИС/10.11.2021г. на БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г., със срок на валидност 07.09.2027г., декларация по чл.188 от ЗДвП, ЕФ серия К №4992864, ЕФ серия К № 5199368

Съдът кредитира в цялост посочените по-горе писмени доказателства, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 819р-16262/23.06.2022 год , часовия график за и ежедневната ведомост се установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от позиционираното техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на превозните средства -50 км/час.

От протокола за проверка 67-СГ-ИСИС/10.11.2021 год на БИМ се установява също така, че АТСС ARH CAM S1-120c511 е преминала метрологична проверка.

С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес") съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.

Посредством снимка от датата на нарушението се установява марката и регистрационният номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на 2 нарушението; конкретно измерената скорост на движение. Този снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Предвид датата и часът на снимката се установява, че попада в часовия диапазон от, в който техническо средство е било позиционирано бул. „Васил Левски“ , ЖК „Чайка“60-62.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със своето поведение жалбоподателят С. е извършил административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.

От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ) е управлявал лек автомобил, индивидуализиран като "ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“ с рег. № ***** неспазвайки ограничението на скоростта 50 км/ч, въведено за населено място. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач, е бил длъжен да съобрази поведението си с ограничението, въведено за населено място.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място. В конкретния случай фиксираната с АТТС ARH CAM S1 № 120c 511, скорост на управлявания лек автомобил от водача жалбоподател е била 86 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 % наказуемата скорост е 83 км/ч с превишение от 33 км/ч.

Управлението на МПС в населено място с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 31 до 40 km/h законодателят е предвидел наказание глоба в размер на 400 лв.. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 33 км/ч.

В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и била посочена правна квалификация на същото по ЗДвП, като било отчетено, че се касае за системно нарушение и били посочени ЕФ серия К № **** и ЕФ серия К № ***, в сила от 02.11.2021г., след влизане в сила на които възниквали обстоятелства за квалифициране на нарушението като "системно".

3

Според състава на съда обаче в случая не е налице квалифициращия признак системност на административното нарушение. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Легалната дефиниция за системно нарушение е дадена в § 1, т. 62 от ДР на ЗДвП – "нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение".

Предвид това, наказващият орган е длъжен да посочи в постановлението какво обуславя системността на деянието – с кой акт /наказателно постановление или ЕФ/ е било наложено наказание и за какво нарушение; кой е наказващият орган; кога е влязъл в сила този акт. Важно за преценката за системност е посочването на нарушението, за което жалбоподателят е бил наказан, за да се прецени дали е същото по вид, като това в процесното НП.

Това е така с оглед разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, съгласно която когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Ето защо, необходимо е да се посочи за какво нарушение е бил наказан дееца с посочените актове, обуславящи системност, за да се прецени наличието на такава, а оттам и размерът на наказанията.

Непосочването на тези обстоятелства в описанието на нарушението, на практика представлява липса на съставомерни факти от състава му и лишава наказаното лице от възможността да разбере защо се твърди, че деянието е повторно и евентуално да направи възражения в тази посока.

Действително, от справката за нарушител/водач става ясно, че С. е извършвал многократно нарушения на чл. 21 от ЗДвП, но, това не изключва задължението на наказващия орган да ги посочи в издадения от него акт, тъй като на наказаното лице се дължи ясно, точно и пълно посочване на всички факти от състава на нарушението, така че още с прочита на НП, с което му е наложено наказание да може да разбере за какво точно деяние е санкционирано. Поради това, съдът намира, че щом в НП и АУАН не са посочени горепосочените обстоятелства, е допуснато процесуално нарушение, което е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени ясно и разбираемо правнорелевантните факти, по които то следва да се защитава и съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание.

С оглед на всичко гореизложено, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН атакуваното НП следва да се измени, като се преквалифицира извършеното административно нарушение от предвидения квалифициран състав за системност по чл. 182, ал. 5 ЗДвП в такова по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като на Н.

С. се определи предвидената в посочената разпоредба санкция - "глоба" в размер на 400 лева, поради което и наложеното наказание "глоба" следва да се намали от 800 на 400 лева и същевременно се отмени изцяло наложеното му наказание "лишаване от 4 право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В този смисъл искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на НП се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на извършеното административно нарушение, като в този смисъл следва да се съобрази императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП.

При този изход на производството и доколкото се констатира извършено административно нарушение, респективно основание за налагане на санкция, право на разноски има въззиваемата страна.

Предвид изхода на делото, съобразявайки своевременно релевирането искане от процесуален представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23-0819-001833/07.06.2023 г. на Началник сектор ОД МВР-Варна, с което на Н. Г. С. с ЕГН ********** от гр. Варна, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ наложеното му наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца и НАМАЛЯВА размера на наложеното му административно наказание "глоба" от 800 .00 (осемстотин) лева. на 400.00 (четиристотин) лева.