Решение № 59 от 08.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 08.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330205610 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Астра билдинг груп“ ЕООД против Наказателно постановление № 16-003221/ 01.07.2021 г. , издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – юр.

Т. ангажира становище за неоснователност на жалбата като се противопоставя на възраженията, релевирани с въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 21.05.2021г. в гр.Пловдив, на ул. „Радецки“ № 25, на строителен обект „Премахване на склад“, намиращ се на същото място, премахването на който по сключен договор се извършвало от дружеството - жалбоподател „Астра билдинг груп“ ЕООД, труд полагали работници на същото дружество, както и свидетелят АС. М. ХР.. Същият организирал група от работници, които превозвал до горепосоченото място ежедневно с микробус. Свидетелят А.Х., както и превозваните от него работници полагали труд с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа и получавали за същото заплащане от по 50 лева на ден. Работата на последния, както и на доведените от него работници, се състояла в това да изважда и подрежда дървен материал от премахваната сграда.

На същата дата - 21.05.2021г. настъпила злополука с един от работниците на описания строеж, а именно - Д.Е.М. Последната станала повод за проверка на служители на МВР, както и на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.

Пловдив, сред които и свидетелят Н. Ил. Б. - в качеството му на главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив. Последният, след като се запознал с материалите по преписката, както и със свидетелските показания по получените от Прокуратурата материали от образуваното по случая досъдебно производство, съставил АУАН № 16-003221 от 09.06.2021г. срещу „Астра билдинг груп“ ЕООД, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. с чл.

1, ал. 2 КТ, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от управителя на дружеството - А.Р.Д. без възражения. Такива били депозирани извън срока на чл. 44, ал. 1 ЗАНН – на 14.06.2021 г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели - Н. Ил. Б. и АС. М. ХР.. Показанията на двамата свидетели съдът кредитира изцяло като логични, непротиворечиви и съответстващи на формираната по делото доказателствена съвкупност. Свид.

2

Б. с подробности споделя за обстоятелствата по извършване на процесната проверка, констатациите до които е стигнал в хода на същата. Показанията на свид. Б. изцяло си кореспондират с показанията на свид. А.Х., който описва отношенията си с управителя на дружеството – жалбоподател, постигнатите между тях уговорки за сключване на трудов договор както със свид. А.Х., така и с останалите осем работещи. От показанията на свид. А.Х. се установява, че същият е полагал труд като работник на горепосочения обект, като е изпълнявал възложената му работа, за което му е било заплащано предварително уговорено възнаграждение. Полаганият от А.Х. труд е бил в рамките на фиксирано работно време, като включително е било уговорено и време за почивка. Свидетелят е организирал и водил работниците на обекта.

Съдът не кредитира показанията на свид. А.Х. единствено в частта касателно обстоятелството дали същият има регистрирана фирма на негово име, доколкото от представеното по делото актуално състояние – справка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел се установява противното /л. 15 от съд. дело/. В тази връзка следва да се отбележи, че посоченото обстоятелство попада извън обхвата на предмета на доказване по настоящото делото, поради което и констатираното противоречие не следва да се третира като основание за дискредитиране показанията на свид. А.Х.. Както вече беше отбелязано в останалите си части показанията на свидетеля се явяват логични, последователни и съответни на останалите доказателствени източници, поради което съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Що се отнася до показанията на свидетелите И.С. Х. и И.К.Ч., при анализа на същите, съдът отчете обстоятелството, че свидетелите се намират в трудови правоотношения с дружеството – жалбоподател, поради което изложеното от тях налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. В показанията си свидетелите споделят, че групата водена от А.Х. не били работници на дружеството – жалбоподател, а посочените лица идвали за по няколко часа на ден, в различен „плаващ“ състав, за да изнасят отделения при разрушаването на сградата дървен материал. Разрешение за последното им бил дал управителят на дружеството – жалбоподател.

От анализа на показанията на свид. Ч. и И. Х. самостоятелно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че 3 същите не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и в НП, включително не водят до промяна във фактическата обстановка и правните изводи. Изложеното от свидетелите се намира в съществено противоречие с останалите доказателствени източници, като ярко прозира неправдоподобността им, включително и логическото им несъответствие с показанията на първата група свидетели, от които се установява, че се касае за организирана група работници, които са имали уговорка за сключване на трудови договори с „Астра билдинг груб“ ЕООД, като за целта свид. А.Х. изпратил копия на личните им карти по вайбър на управителя А.Д.. Отделно от това, невъзможно е от вниманието на съда да убегне заявеното от свид. И. Х. за това, че само той и други двама служители на фирмата /Н. и М./ са имали достъп до самата сграда, като изкарвали дървения материал отвън на двора. Последното е в съществено логическо несъответствие с иначе безспорно установения факт, че единият от работниците от групата на Х. – Д.М. е паднал от покрива на сградата. Ето защо съдът не кредитира посочените свидетелски показания, поради което и не базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства по делото - Договор за премахване на сгради от 20.04.2021г., , заверени преписи от протоколи за разпити на свидетели по досъдебно производство № 289/2021г. по описа на Второ РУ при ОД МВР – Пловдив, декларация от АС. М. ХР., заповед № 3 – 0058/ 11.02.2014 г., обяснения, протокол.

При формиране на горните изводи, съдът съобрази и разпоредбата на чл.

416, ал.1 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на обсъдената доказателствена съвкупност.

Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът, от правна страна, приема за безспорно доказано извършено от страна на „Астра билдинг груп“ ЕООД административно нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на задължението за сключване на трудов договор в писмена форма при установени отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат само като трудови правоотношения. Жалбоподателят, в качеството на работодател, е приел в процесния строителен обект на работа 4 свид. АС. М. ХР. при установени елементи на трудово правоотношение работно време от 8:00 ч. до 17:00 ч., работно място - строителен обект в гр.

Пловдив, ул. "Радецки" № 25, за който на „Астра билдинг груп“ ЕООД с договор от 20.04.2021 г. е било възложено да премахне наличните в обекта сгради, уговорено трудово възнаграждение, и почивки от 10:00 - 10:15 ч., 12:00-13:00 ч. , без да е сключил с АС. М. ХР. трудов договор в писмена форма. Налице е предоставяне на работна сила, което е следвало да бъде регулирано с писмен трудов договор, но не е било сторено. По този начин дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да е осъществено нарушение по чл.

62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай са налице безспорни доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя към момента на проверката.

С категоричност се установява, че АС. М. ХР. е бил сред лицата, установени на обекта, които впоследствие са отведени в полицейския участък за разпит във връзка с настъпилата злополука на процесния строителен обект. От формираната по делото и кредитирана от съда доказателствена съвкупност категорично се опровергава тезата на жалбоподателя, че конкретният работник не е бил нает от дружеството във връзка с премахване на въпросната сграда. Установява се, че в процесния ден А.Х. е полагал труд на строителния обект, като по време на злополуката е ползвал правото си на почивка. По категоричен начин се установява и естеството на извършваната от А.Х. работа - обща работа, свързана с чистене, изнасяне на дървен материал, тухли, рушене на сградата. На следващо място, посоченото от свид. А.Х., че съгласно уговореното е следвало да работи в определен времеви диапазон /от 08:00 часа до 17:00 часа/ с определени почивки, доказва осъществен и друг признак на трудовото правоотношение - работа при установено работно време с определени почивки. Предвид на това съдът намира за правилно възприето от контролните органи, че се касае за престиране на работна сила от страна на А.Х., който както се упомена по-горе устно и непосредствено пред съда, а преди това и при разпита си като свидетел по ДП 289/21 г., 5 посочи мястото на работа, работно време, конкретната дейност, която е извършвал, както и полагаемите почивки в рамките на работния ден.

Налага се извод, че от обективна страна по делото е доказано, че на посочената в НП дата АС. М. ХР. е бил допуснат до работа и осъществявал трудови функции в проверения обект, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, съдът намира, че наложената в случая имуществена санкция в минимален размер - 1500 лв. е законосъобразно и правилно определена на основание чл. 414, ал.3 от КТ, като е съобразена с обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН.