Решение № 2404 от 07.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2404 гр. София, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100514749 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 12.05.2021г. по гр.д. № 231/2020 г. на СРС, ГО, 153 състав са отхвърлени предявените от Б.С. С. срещу ** ОУ „Г.С.Р.“ и 47 СУ „Х.Г.Д.“ обективно и субективно кумулативно съединени конститутивни искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 51 от 01.10.2019г. на директора на ** ОУ „Г.С.Р.“, както и на уволнение, извършено с предизвестие от 04.11.2019г. и заповед № 107 от 04.12.2019 г. на директора на 47 СУ „Х.Г.Д.“; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „учител по английски език” в ** ОУ „Г.С.Р.“ и „старши учител“ в 47 СУ „Х.Г.Д.“ и осъдителни искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 4 416 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от едното незаконното уволнение за период от шест месеца след уволнението от ** ОУ „Г.С.Р.“ и на сумата 2 760 лв. , представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението от 47 СУ „Х.Г.Д.“, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на главниците.

Решението е обжалвано с въззивна жалба на ищцата Б.С. С., с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По отношение на исковете срещу ответника ** ОУ „Г.С.Р.“ поддържа, че в заповедта за уволнение са посочени единствено законовите разпоредби на чл. 71, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, но без да е 1 цитирано тяхното съдържание, което е затруднило защитата на ищцата.

Твърди, че в трудовия договор не е била посочена продължителността на срока за изпитване. Сочи, че трудовият договор е срочен по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ - за заместване отсъстващ работник или служител и същият се прекратява единствено при завръщане на замествания служител. В договора следвало да бъде изрично посочено основанието за сключването му, обстоятелството, че е срочен и кой е бил заместваният служител, като в противен случай той би бил сключен без правно основание. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че няма пречка да бъде уговорен срок за изпитване при срочен трудов договор. Обжалва решението и в частта за отхвърляне на исковете срещу ответника 47 СУ „Х.Г.Д.“. Поддържа, че протоколът за предявяване на предизвестие не е подписан от нея. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ** ОУ „Г.С.Р.“ в депозиран от нея отговор, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Навежда доводи, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено в срока за изпитване.

Поддържа, че преценката на работодателя за годността на служителя да изпълнява възложената му работа не подлежи на съдебен контрол. Излага съображения, че изпитателен срок може да бъде уговарян при всички видове трудови договори, вкл. срочните такива. Навежда доводи, че не са спазени преклузивните срокове по чл. 358 от КТ за предявяване на исковете. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна 47 СУ „Х.Г.Д.“ в депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че уволнението на ищцата е било извършено законосъобразно с предизвестие от 04.11.2019г., което тя е отказала да получи. Отказът е бил удостоверен с подписите на трима служители на ответника, което е потвърдено и с показанията на св. М..

Излага, че самата ищца е признала това обстоятелство в исковата молба.

Предвид горното твърди, че правилно е било прието от първоинстанционния съд, че уволнението по чл. 334, ал. 1 от КТ не се нуждае от мотивиране. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по искове на Б.С. С. с правно 2 основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал 1 КТ срещу ** ОУ „Г.С.Р.“ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 51/01.10.2019г. на директора на ** ОУ „Г.С.Р.“, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „учител по английски език” и за заплащане на сумата 4 416 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, както и срещу 47 СУ „Х.Г.Д.“ за отмяна на уволнение, извършено с предизвестие от 04.11.2019г. и заповед № 107 от 04.12.2019 г. на директора на 47 СУ „Х.Г.Д.“, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „старши учител” и за заплащане на сумата 2 760 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца.

В подадения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, oтветникът ** ОУ „Г.С.Р.“ твърди, че трудовото правоотношение е прекратено в предвидения в негова полза 6-месечен срок за изпитване. Посочил е, че работодателят няма задължение да мотивира прекратяването на договора и преценката му не подлежи на съдебен контрол.

В подадения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът 47 СУ „Х.Г.Д.“ поддържа, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено законосъобразно, като е било връчено предизвестие, което тя е отказала да получи, за което е направила признание в исковата си молба.

Посочва се, че при уволнението по чл. 334, ал. 1 от КТ страната, прекратяваща договора, не е длъжна да излага мотиви.

По делото се установява, че между ищцата и ** ОУ „Г.С.Р.“ е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „учител общообразователен учебен предмет – английски език“, съгласно трудов договор № 09/25.09.2019г. В договора е посочено, че той се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 70 от КТ в полза на работодателя. В чл. 4, б. „а“ от договора е предвидено, че е за определен срок до завръщане на титуляра В.Т.. В чл. 4, б. „б“ от трудовия договор е предвиден срок за изпитване от шест месеца от датата на постъпване. Не се спори също така, че между ищцата и 47 СУ „Х.Г.Д.“ е възникнало трудово правоотношение за полагане на допълнителен труд по реда на чл. 111 от КТ, съгласно трудов договор № 47 от 24.09.2019г.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че трудовият договор с ** ОУ „Г.С.Р.“ е прекратен при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ с изявление на работодателя, направено в предвидения в негова полза срок за изпитване, което е достигнало до ищцата. Посочил е, че работодателят няма задължение да мотивира преценката си за освобождаване на служителя. Приел е, че не е налице пречка да бъде уговорен срок за изпитване и при срочен трудов договор, както и че трудовият договор с 47 СУ „Х.Г.Д.“ има характера на такъв за полагане на допълнителен труд по външно съвместителство по смисъла на чл. 111 от КТ и подлежи на прекратяване по реда на чл. 344, ал. 1 от КТ от всяка от страните, без да се налага излагането на конкретни мотиви за това. Изложил е съображения, че изявлението на работодателя за прекратяване на правоотношението е било надлежно връчено редовно на ищцата при отказ, надлежно удостоверен с подписите на трима свидетели, единият от които е бил разпитан по делото.

3

Първоинстанционното решение е правилно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК, които изцяло споделя. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

По исковете срещу ** ОУ „Г.С.Р.“ съдът намира следното:

Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него. В срока за изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста /в същия смисъл мотивите на решение № 215/17.07.2012г. по гр. д. № 722/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС/.

В случая, съгласно съдържанието на трудовия договор от 25.09.2019г., страните са предвидили шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. В договора е посочено, че същият се сключва „на основание чл.

70 от КТ в полза на работодателя“, като в чл. 4, б. „б“ е посочено, че е със срок за изпитване от шест месеца от датата на постъпване. В този смисъл се явява неоснователно възражението на въззивницата, че в трудовия договор не е предвиден конкретен срок за изпитване. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 376/26.10.2011г. по гр. д. № 1405/2010г., ІV ГО на ВКС, Решение № 108/25.03.2014г. по гр. д. № 4838/2013г., ІV ГО на ВКС и др., срокът за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, като видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Поради изложеното, основанието по чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ не изключва останалите основания за прекратяване на трудовия договор, вкл. на това по чл. 71 от КТ.

Съдът намира за неотносими доводите относно това дали трудовият договор от 25.09.2019г. има минималното необходимо съдържание на срочен трудов договор. Дори да се приеме, че договорът не съдържа нужните реквизити и същият се сметне за сключен като такъв за неопределено време на основание чл. 68, ал. 5 от КТ, това не би засегнало валидността на клаузата за изпитване. Независимо от това, в конкретния случай договорът има всички съществени елементи на срочен договор по заместване. Изрично е посочено, че договорът се сключва като срочен по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, както и името на титуляра на длъжността, който се замества – В.Т., като е предвидено, че има действие до неговото завръщане на работа. При така изложеното съдът намира, че за работодателя е възникнало право да прекрати трудовия договор по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ в рамките на предвидения изпитателен срок.

4

За да се прекрати действието на трудовия договор с клауза за изпитване, е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора. В конкретния случай заповедта за уволнение № 51/01.10.2019г. е връчена на ищцата на същата дата 01.10.2019г., съгласно отбелязването за лично връчване в нея - в рамките на предвидения шестмесечен срок за изпитване. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за неяснота и немотивираност на заповедта. В нея е посочено, че уволнението се извършва на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

Посочването на законовата разпоредба е достатъчно и без изписване на нейния текст, за да се приеме, че работодателят е направил изявление за прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване. За да се приеме, че между страните е уговорен изпитателен срок, е достатъчно да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ (Решение № 60205 от 07.12.2021 г. по гр. д. № 862/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.).