Определение № 50512 от 09.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50512 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110153871 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Д., с която срещу ответника „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД) е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите, произтичащи от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 09.09.2011 г., за които е издаден изпълнителен лист от 05.11.2018 г. по ч. гр. д. № 41095/2017 г. по описа на СРС, 158 състав.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на ищцата е в с. Горталово, община П..

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК (в сила от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В разглеждания случай се касае за предявен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен с ответника (видно от издадения изпълнителен лист). Предвид това е несъмнено, че по договора за потребителски кредит ищцата има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като потребителският характер на настоящото дело се запазва независимо, че искът е предявен като такъв по чл. 439 ГПК.

Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета в определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. по описа на ВКС, І т. о., определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 г. по описа на ВКС, І т. о., определение № 2481 от 21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и и др.

Предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, следователно спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Аргументи в този смисъл се съдържат в определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2502/2019 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 2481 от 21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и цитираната в същото съдебна практика.

Ето защо при съобразяване на данните от изисканата по реда на Наредба № 14/2009 г. справка съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.

С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), вр. чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния да го разгледа съд – Районен съд – П..

1

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 53871/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – П..

Определението може да бъде обжалвано от ищцата с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2