Решение № 260863 от 26.10.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 537/2020
- Вид
- Решение № 260863
- Подписан
- 26.10.2020
- В сила
- 25.11.2020
- Състав
- ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 327 ал. 1 т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ при участието на секретаря С. Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 537 по описа за 2020 година на РС Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К.Е.К. срещу „Ч.м.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните парични суми - сумата от
1417.78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците 10.2018 г. (609.50лв), 11.2018 г. (609.50лв) и за шест работни дни за месец 12.2018 г.- до 10.12.2018 г. (198.78лв); сумата от
609.50 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал.1 от КТ; сумата от 33.13 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ; 232.83 лева, представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка дължима работна заплата до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху гореописаните суми (главници) от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че е полагал труд в ответното дружество за периода 20.11.2017 г.10.12.2018 г. на длъжност „организатор производство“ с основно месечно възнаграждение от 533.00 лева и допълнително такова за владеене на компютър и чужд език. Заявява, че трудовото правотношение между страните били прекратен, считано от 10.12.2018 г. в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ- поради забава в плащанията на трудовите възнаграждения. Посочва, че за периода септември, октомври, ноември, и декември до 10-число, на 2018 г не е получил месечно възнаграждение (основно и допълнително) по 609.50 лева на месец, а за декември 2018 г, до 10-то число – 198.59 лева. В тази връзка претендира заплащането им, както и обезщетение за един ден неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ и обезщетение в размер на срока на предизвествието в хипотезата на чл. 221, ал. 1 от КТ.
Ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът прави изменение на претенциите, чрез увеличаване както следва – общият размер на възнагражденията е в размер на 1417,78 лева, обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ е в размер 705,92 лева, обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер 33,13 лева и обезщетението за забава върху трудовите възнаграждения е в размер 232,83 лева.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Трудов договор № 041/20.11.2017 г. се установява, че между ищеца и ответника е сключен индивидуален трудов договор, по силата на който ищецът е назначен в дружеството-ответник на длъжност организатор производство, на месечно възнаграждение 530 лева, възнаграждение за изпълнение на целите 42,40 лева, допълнително възнаграждение за компютърна грамотност и владеене на чужд език в общ размер от 79,50 лева, с падеж на възнаграждението 25 число на следващия месец, платен годишен отпуск 23 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск до 3 дни.
По делото са представени длъжностна характеристика и трудова книжка на работника.
На
10.12.2018 г. ищецът е заявил на ответника, че желае да прекрати трудовото правоотношение, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, поради неизплащане на трудовото му възнаграждение, съобразно уговореното.
С
Заповед № 061/10.12.2018 г., на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, трудовото правоотношение е прекратено, като в нея е разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за един ден платен отпуск за 2018 г. и обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер едно брутно трудово възнаграждение.
Представени са ведомости за месеците от септември до декември на 2018 г., от които се установява какви начисления за работна заплата са били правени от ответника, както и ползването на какъв по вид и размер отпуск е бил осчетоводен от ответното дружество. Според представените фишове за заплати, начисленото на ищеца трудово възнаграждение за периода октомври - декември 2018 год. е както следва: за месец октомври 2018 год. за отработени 23 работни дни /при осем часов работен ден/ брутно трудово възнаграждение в размер на 705,92 лева /в което са включени – основно трудово възнаграждение в размер от 588 лева, трудов стаж и професионален опит в размер 52,92 лева, доплащане на допълнителна работа в размер от 48 лева и възнаграждение за постигнати цели в размер от 17 лева и нетно трудово възнаграждение в размер на 547 лева. Върху фиша са положени подписи за получени от работника суми в общ размер от 500 лева; за месец ноември 2018 год. за отработени 17 дни /при осем часов работен ден/ брутно трудово възнаграждение в размер на 692,71 лева /в което са включени – основно трудово възнаграждение в размер от 454,36 лева, трудов стаж и професионален опит в размер 40,89 лева, заплатен отпуск в размер от 161,13 лева и възнаграждение за постигнати цели в размер от 36,32 лева и нетно трудово възнаграждение в размер на 537,52 лева; за месец декември 2018 год. няма отразени отработени ни дни, като на ищеца е начислена сумата в общ размер от 762,71, в включваща обезщетение по чл. 224 КТ за 1 работни дни в нетен размер от 110, 48 лева, обезщетение по 221 от КТ в размер от 640,92 лева и болнични дължими от работодателя в размер от 90,52 лева, като след приспадане на дължимите осигуровки и данък върху дохода (ДД) сумата за получаване от ищеца е в размер на 683,03 лева.
Представен болничен лист от 03.12.2018 г. на ищеца, в който е посочено, че същия следва да ползва отпуск от 03.12.2018 г. до 07.12.2018 г.
С молба-становище от 28.05.2020 г. депозирано в съда, ответникът прави признание, че дължи в полза на ищеца, както следва – за м.
10.2018 г. сумата от 47,78 лева, за м. 11.2018 г. сумата от 537,52 лева, за м.12.2018 г. сумата от 78,06 лева, за обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ сумата от 576,83 лева и за обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ сумата от 28,14 лева, като се оспорват претенциите на ищеца над признатите от ответника размери От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че БТВ, върху което се начисляват обезщетенията по КТ е в размер от 640,92 лева, включващо основното трудово възнаграждение в размер от 588 лева и трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, имащо постоянен характер в размер от 52,92 лева. Допълнителните трудови възнаграждения, нямащи постоянен характер, поради което невключени в БТВ са различни за всеки месец са – за владеене на компютър 10 % от основното трудово възнаграждение, т.е. в размер от 58,80 лева, владеене на западен език 5 % от основното трудово възнаграждение, т.е. в размер от 29,20 лева и допълнително възнаграждение за постигане на целите 8 % от основното трудово възнаграждение, т.е. в размер от 47,04 лева. Установява се, че за месец декември ответникът е начислил в полза на работника сумата от 90,52 лева, представляваща стойността на дължимите от работодателя за първите три дни възнаграждения, когато работникът е в болничен. За шест работни дни през месец декември БТВ е в размер от 153,66 лева. Установява се, че за месец октомври дължимо БТВ е в размер от 705,92 лева, като след приспадане на лични удръжки и платените срещу подпис 500 лева, дължимият от ответника остатък от възнаграждението е в размер от 47,78 лева, за месец ноември дължимо БТВ е в размер от 531,57 лева, като след приспадане на лични удръжки, дължимият от ответника остатък от възнаграждението е в размер от 537,52 лева; за месец декември, според заключението не се дължи трудово възнаграждение, а само стойността на болничните за три работни дни в размер от 90,52 лева, обезщетение по чл. 221 от КТ в размер от 640,92 лева и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер от 31,27 лева или общо дължимата от ответника сума за всички вземания на работника е в размер от 1268,33 лева. В заключението се посочва, че дължимото от ответника обезщетение за ПГО за един ден ако бъде взето за база възнаграждението дължимо за месец септември (705,92 лева) е в размер от 39,22 лева. Обезщетението за забава върху вземането за трудовото възнаграждение за периода от 26.11.2018 г. до 20.01.2020 г. е в размер от 63,98 лева.
Съдът дава вяра на заключението, тъй като същото е пълно, логично и кореспондиращо с останалите доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с правно основание чл. 128 т. 2, във връзка с чл. 270 ал. 2 от КТ, чл. 221 ал. 1 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 128 т. 2, във връзка с чл. 270 ал. 2 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 128 т. 2, във връзка с чл. 270 ал. 2 от КТ ищецът следва да установи, че в претендирания период между страните е имало валидно трудово правоотношение, изпълнение на собствените си задължения по него, забавата на ответника за заплащане на претендираните суми и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да установи своите искания и възражения.
По делото няма спор, а и от представения трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено на 10.12.2018 г.
Съгласно чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост, или по писмено искане от същия - на негови близки или по банков път. При изплащане по ведомост, полагането на подпис от страна на получилия трудовото си възнаграждение работник удостоверява получаването на сумата. В настоящия случай се установи, че положен от ищеца подпис има единствено във фиша за месец октомври за сумата от 500 лева. От ответника не са ангажирани доказателства за извършени в полза на ищеца други плащания, а и същият прави признание с депозираната пред съда молба от 28.05.2020 г., че дължи в полза на ищеца, както следва – за м. 10.2018 г. сумата от 47,78 лева, за м. 11.2018 г. сумата от 537,52 лева, за м.12.2018 г. сумата от 78,06 лева, за обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ сумата от 576,83 лева и за обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ сумата от 28,14 лева, като се оспорват претенциите на ищеца над признатите от ответника размери.
От представените фишове и заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за месец октомври 2018 г. БТВ на ищеца е било в размер от 705,92 лева, от което са приспаднати удръжките за лични осигуровки и ДД, които са внесени от работодателя в полза на държавния бюджет. След приспадане на платената на ищеца срещу подпис сума от 500 лева неизплатеният в полза на ищеца остатък е в размер от 47,78 лева. Установи се, че за месец ноември дължимата в полза на ищеца сума след приспадане от работодателя на лични удръжки и ДД е в размер от 537,52 лева. За месец декември се установи, че трудовото правоотношение между страните е съществувало за периода от 01.12.2018 до 10.12.2018 г. Установи се, че в този период ищецът е бил в болнични общо пет дни, за които дължимото възнаграждение е заплатено от работодателя и НОИ (първите три дни от работодателя, а останалите от НОИ). За останалите пет дни (между които няма почивни) не са ангажирани доказателства на ищеца да е заплатено дължимото му се трудово възнаграждение. При БТВ в размер от 640, 92 лева и 18 работни дни за месец декември, на работника се полагат 25,61 лева на ден, тоест дължимото и незаплатено БТВ на работника за отработените дни през месец декември 2018 г. е в размер от 128,05 лева.
Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b4cf2b8-8501-41d3-9d14-1457c35a1449