Решение № 4520 от 01.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4520 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20265330103203 по описа за 2026 година

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК и чл. 55 ЗПК;

Ищец Ц. С. Т. чрез а.С.Н. иска осъждането на ответник „Креди Йес“ ООД с ЕИК 200688545 да върне сумата от 106.73 евро частично претендирана от общо дължима сума в размер на 243,72 евро, която представлява платена неустойка по чл. 8 от договор за паричен заем № ......, който е недействителен поради заобикалянето на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като стойността на неустойката не е включена в ГПР.

Ответникът не оспорва сключването на договора и представя справки за извършени плащания по договора;

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Обявено за безспоно е че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № № ....., за който се установява, че месечният лихвен процент е в размер на 3,330 %, и посочен годишен процент на разходите от 48,402 %, че ищецът – заемополучател дължи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора за заем.

Установено е и че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не е включено вземането по чл. 8 от договора за неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Видно от справка инкорпорирана в съдържанието на отговора към исковата молба по процесния договор е изплатена сума в общ размер от 150,66 евро за неустойка;

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание 1 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,402 %, а ГЛП не е посочен и от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. На трето място, не са неспазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Следва да се посочи, че, видно от съдържанието на договора за кредит, е посочен само ЛП, без конкретна сума. На следващо място, необходимо е да се посочи, че в чл. 6 от Договора за паричен заем е предвидено задължение за обезпечаване на договора с гаранта, отговарящ на определени с ОУ изисквания, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя. При непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл. 8 заемятелят дължи неустойка в размер на 477,70 лева, разсрочено ведно с всяка месечна вноска съобразно погасителния план. Въведените изисквания в цитираната клауза от договора за видовете обезпечение и срока за представянето им, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

В допълнение непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Същата се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Поради горното според настоящата инстанция процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от 2 сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, дори и без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

При това положение се налага изводът, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания на ЗПК, обсъдени по- горе, поради което и сумата заплатена за непредставяне на обезпечение в размер на 106,73 евро частично следва да се върне на ищеца, респ. ответникът следва да бъде осъден до размера на тази сума, а за сумата над 106,73 до 243,72 евро съдът не се произнася

С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца в размер на 25,56 евро за държавна такса, а в полза на а. С. Н. по реда на чл. 38 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер от 204,52 евро.

Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. – сега Наредба за възнагражденията за адвокатска работа / НВАР / № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22.

За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/. Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база представения към исковата молба договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. Н. е запознат със същата, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на ищеца не само в случая, но и по други заведени от нея чрез него аналогични дела / с предмет други договори за потребителски кредити /, както и на стотици други потребители по водени от и срещу тях дела чрез а. Н. с предмет аналогични правни спорове Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 да заплати в полза на Ц. С. Т., ЕГН: ********** сумата от 106.73 евро частично претендирана от общо дължима сума в размер на 243,72 евро, която представлява платена неустойка по чл. 8 от договор за паричен заем № ......, който е недействителен поради заобикалянето на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като стойността на неустойката не е включена в ГПР, както и разноските по делото в размер на сумата от 25.56 евро за държавна такса;

3

ОСЪЖДА „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 да заплати на а. С. Н. с адрес: ............... сумата от 204,52 евро, която представлява определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищец Т. за настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4