Решение № 8393 от 11.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8393 гр. София, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110141037 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявени кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1539,32 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и сумата516,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.03.2021 г. до 13.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. No 15141/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.

В исковата молба се съдържат твърдения, че на 16.01.2019 г. в

**************************** е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е бил увреден застрахован при ищеца по имуществена застраховка Каско л.а. „*********“, модел „**********“, с per. № **********, със специален режим на движение. Ищецът твърди, че произшествието настъпило вследствие на поведението на водача на л.а. „******“, модел „*******“, с per. No ********, които при извършване на маневра заобикаляне на спрял на пешеходна пътека автомобил, навлезнал в лява пътна лента и засича движещия се по нея с включена светлина и звукова сигнализация л.а. „*********“, модел „**********“, с per. No ********** и му нанеся щети. Водачите на катастрофиралите автомобили съставили Двустранен констативен протокол. Пред „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД била образувана щета №o 0020- 175-0007-2019, извършен е оглед и опис на причинените щети. Бил извършен ремонт на застрахования по имуществена застраховка автомобил в доверен сервиз, като за извършените ремонтни деиности била издадена фактура на стоиност 696, 12 лв. и същата била заплатена от възложителя. За закупуване на частите, ноебходими за ремонта на автомобила била издадена и заплатена фактура на стоиност 828, 20 лв. Общо изплатената сума за извършения ремонт била в размер на 1 524, 32 лв. Ответникът бил застраховател по „Гражданска отговорност“ на л.а. „******“, модел „*******“, с per. № ********, управляван от водача, причинил произшествието за периода от 22.03.2018 г. до 22.03.2019 г. Поради това 1 и ищецът му изпратил регресна покана за възстановяване на изплатените на застрахованото лице суми, както за сторените ликвидационни разноски в размер от 15 лв., общо 1 539, 32 лв.

Регресната покана била връчена на ответното дружество на 21.05.2019 г., но с писмо от 01.07.2019. г. „ЗК Лев Инс“ АД отказало да възстанови сумата, поради което изпаднало в забава и дължи мораторна лихва. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ЗК „Лев Инс“ АД чрез юрисконсулт Л.. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по риска „Гражданската отговорност“ по отношение на л.а. „******“, модел „*******“, с per. No ******** към датата на настъпване на произшествието. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, вината и пртотивоправното поведение на водача на на л.а.

„******“, модел „*******“, с per. № ********. Сочи, че произшествието е причинено от водача на л.а. „*********“, модел „**********“, с per. No **********, които реализирал ПТП с вече спрелия на пешеходна пътека л.а. „******“, модел „*******“. Твърди, че във връзка с получената регресна покана при него била образувана щета No 0000-5123-19-502530, но ищцовото дружество не представило поисканите доказателства по отношение на вината на застрахования при ответника водач и причинно-следствената връзка между описания в уведомлението механизъм на ПТП и установените щети. Оспорва размера на претенцията. Твърди, че към деиствителната стоиност на уврежданията трябва да се приложи коефициент на овехтяване. Оспорва иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание страните изпращат свои процесуални представители. Ищецът поддържа исковата молба. Ответникът поддържа отговора, като не оспорва извършеното от страна на ищцовото дружество плащане по имуществената застраховка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят за фактите относно сключената имуществена застраховка с ищеца „ОЗК-Застраховане“ АД по отношение МПС „********* **********“ с рег № ******** за периода 01.04.2018 г. – 31.03.2019 г. и сключената застраховка Гражданска отговорност с ответника по отношение на л.а.“****** *******“ с рег. № ******** за периода 23.03.2018 г.22.03.2019 г., като същите се установят и от събраните писмени доказателства – застрахователна полица № 00201752001800089 и справка от Гаранционен фонд.

По делото е приет като доказателство Двустранен констативен протокол за пътнотранспотно произшествие /ДКП за ПТП/ от 16.01.2019 г., съставен и подписан от водачите К.

С., управлявал л.а. ********* **********“ с рег № ВА******** и Е. Й., управлявал л.а.“****** *******“ с рег. № ********. Отразено е в протокола, че първият автомобил е осъществил удар в задната част на втория автомобил, който е бил спрял при движение в една посока и в една и съща лента.

За изясняване на обстоятелствата относно механизма на ПТП са събрани гласни доказателства чрез разпита на участниците в произшествието. Свидетелят С. дава показания, че произшествието е настъпило в момент, когато управляваната от него линейка се е движила с пуснат звуков и светлинен сигнал, тъй като е отивал на адрес за пациент с нужда от спешна медицинска помощ. В това време автомобилът л.а.“****** *******“, който се е движил в дясна лента в двулентовия път се е престроил вляво и спрял на пешеходна пътека.

В това време линейката била на около 5 метра преди престрояващия се автомобил, но водачът не могъл да спре, защото било хлъзгаво и защото автомобилът се престроил внезапно, вследствие на което се и се осъществило произшествие. След което шофьорът на линейката отишъл на адреса на нуждаещия се от помощ пациент, с водача от ПТП съставили ДКП на паркинга във ВМА. За да попълнят протокола, водачите се разбрали, че водачът на 2 автомобилът не е чул линейката, а водачът на линейката не е могъл да спре.

Свидетлят Й. дава показания, че в деня на произшествието се движил в лява лента на пътното платно. Видял, че зад него има „бял бус“, който го „натиска“, затова се престроил в дясна лента. Продължил движението си напред и не след дълго забелязал, че пред него в дясна лента има друг спрял автомобил. Погледал в огледалото и преценил, че може да извърши безопасно маневра престрояване, вследствие на което преминал в лява лента.

Наближил пешеходна пътека и видял, че автомобилът в дясната лента бил спрял, погледнал напред и видял, че до пешеходната пътека има пешеходец, който бил спрял, поради което и той спрял, за да му позволи да премине. В този момент възприел, че необратимо движещият се зад него бус щял да го блъсне. След удара забелязал, че всъщност превозното средство, което го ударило било линейка и чул сирените й, които не могъл да чуе поради силната музика, която слушал в колата си. Счита, че вероятно затова жената пешеходка е чакала на тротоара преди да премине пешеходната пътека. Спомня си, че попълнили протокола така, че другият водач да е виновен за ПТП, а самият той считал себе си за невиновен, поради което предложил да извикат КАТ. Отишли да вземат пациента, който чакал линейка и след това попълнили проткола за ПТП.

При извършена очна ставка между двамата свидетели същите се съгласяват, че маневрата престрояване от л.а.“****** *******“ е осъществена около 5 до 10 метра пред л.а.

„********* **********“.

Във връзка с механизма по делото е изслушаната и съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът намира за обосновано и непротиворечиво и го кредитира с доверие, като го поставя в основата на своите правни и фактически изводи. Според вещото лице, уточнило заключението си след изслушване на разпитаните по делото свидетели, механизъмът на произшествието е следният: водачът на л.а.“****** *******“ предприема маневра престрояване в лява лента за движение и спиране на пешеходна пътека без да пропусне движещия се в лява лента с включена звукова и светлина сигнализация специален автомобил л.а. „********* **********“. Според експертът причината за произшествието е несъобразяването на водача на л.а.“****** *******“ с разположението на специалния автомобил и включената му сигнализация за специален режим на движение.

Съдът приема за достоверени показанията на свидетеля С. по отношение както на настъпването на произшествието, така и по отношение на причините за това. Разказаното от свидетеля се подкрепя от изследванията и анализа на вещото лице. Нещо повече другият свидетел Й. не дава различни сведения за фактите относно предприетата от него маневра и разстоянието, на която се е осъществила, както и че не е разбрал за специалната сигнализация на автомобила, а единствено споделя своите виждания относно обстоятелствата, свързани с вината за настъпване на произшествието, като отрича той да носи отговорност. Съдът не се доверява на показанията на свидетеля Й. относно уговорката между двамата водачи, че само водачът на линейката има вина за произшествието, доколкото те противоречат на останалия събран доказателтвен материал, освен това не се доказа наличие на действителна такава уговорка между водачите в ПТП, а и сама по себе си тя не обвързва съда.

Видно от приетите по делото писмени доказателства:Уведомление за щета от 17.01.2019г., 3бр. опис-техническа експертиза от 17.01.2019 г., 21.01.2019 г. и 29.01.2019 г., възлагателно писмо от 17.01.2019 г., приемо-предавателен протокол от 18.02.2019 г., фактура от 19.02.2019 г., издадена от „Амаратант 2003“ ООД, доклад по щета, фактура от 25.02.2019 г. от „Тандер корпорация“ ЕАД през ищеца „ОЗК-Застраховане“ АД е образувана щета № 0020-175-0007-2019, извършен е оглед и опис на причинените щети, възложен е ремонта на увредените части и са закупени необходимите нови такива. Отремонтираният автомобил е приет без възражения от застрахования по имуществената застраховка.

В отговор на поставени въпроси вещото лице е посочило, че всички увреждания по 3 специалния санитарен автомобил „********* **********“ се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 16.01.2019 г. произшествие в ********, а стойността, необходима за възстановяване на вредите, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1 921, 34 лв., т.е. изплатеното застрахователно обезщетение е в по-нисък размер.

Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15 лв. и 25 лв.

Страните не спорят и с протоколно определение от 11.02.2025 г. е прието за безспорно по делото, че ищецът е заплатил по имуществената застраховка на увреденото лице сумата от 1 524, 32 лв.

С регресна покана, получена в дружеството на ответника на 21.05.2019 г., ищецът е поканил застрахователя по „Гражданска отговорност“ да възстанови заплатената сума по имуществената застраховка. С Писмо с изх. № от 01.07.2019 г. ЗК „Лев Инс“ е отказал плащане.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове намират правната си квалификация в чл. 422 ГПК във вр. чл. 411 КЗ вр. чл. 86, ал.1. ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № № 15141/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 15.05.2024 г. Заповедта е получена от ответника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.