Решение № 72 от 19.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601285 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 77 от 25.10.2021 г. на Районен съд – Бургас, произнесена по НОХД № 4129/2021 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда, подсъдимият П. В. С. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в периода от 30.03.2021 г. до 05.04.2021 г. включително в град Бургас, при условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – пари, възлизащи в общ размер на 1350 лева, собственост и от владението на различни лица - Д.

Г. Д., Н. С. Н. и И. Д. И. – всички от гр. Бургас, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използван специален начин, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 предложение първо, вр. чл. 195, ал.1, т.4 предложение трето, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 54 НК, вр. чл. 58a, ал. 1 е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и четири месеца, което да изтърпи при 1 първоначален строг режим.

Със същата присъда, подсъдимият С. е осъден да заплати на гражданския ищец Н. С. Н. сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, като обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди от престъплението. С. е осъден да заплати по сметка на Районен съд Бургас държавна такса върху размера на уваженият иск в размер на 50 (петдесет) лева.

С атакуваната присъда, подсъдимият П.С. е осъден да заплати на гражданския ищец И. Д. И. сумата от 500 (петстотин) лева, като обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди. С. е осъден да заплати по сметка на Районен съд Бургас държавна такса върху размера на уважения иск в размер на 50 (петдесет) лева.

Със същата присъда, подсъдимият С. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата от 574,85 лева (петстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки) за направените в хода на досъдебното производство разноски по делото.

С атакуваната присъда първоинстанционният съд се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства, като част от тях е върнал на подсъдимия, а друга част - на трето лице като техен собственик.

Прокуратурата атакува постановената присъда като неправилна в частта относно определеното и наложено на подсъдимия наказание. Въззивният протест е бланкетен, в него се твърди, че първоинстанционният съдебен акт, в атакуваната му част, е незаконосъобразен поради допуснато нарушение на материалния закон и по-точно – несъобразяване с чл. 36 от НК, в резултат на което наложеното наказание се явява явно несправедливо. Иска се изменение на присъдата в частта относно наказанието и увеличаване размерът на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия.

След определението на въззивния съд по чл. 327 от НПК, по делото постъпи допълнително изложение към въззивния протест, където се излагат по-подробни доводи срещу атакувания съдебен акт. Прокуратурата не само възразява срещу съдебната преценка на някои обстоятелства като смекчаващи отговорността на подсъдимия, но и срещу непълното изясняване от страна на решаващия съд на отегчаващите отговорността на С. обстоятелства. В тази връзка, прокуратурата иска да се отчетат като такива възрастта на 2 пострадалите, както и осъжданията на подсъдимия, които не са били взети предвид при квалифициране на престъплението му като извършено при условията на опасен рецидив. Иска се изменение на първоинстанционната присъдата, като се увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание от пет години лишаване от свобода на седем години лишаване от свобода и същото, на основание чл. 58а, ал.1 от НК, да се редуцира с една трета до четири години и осем месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа изцяло въззивният протест на основанията, изложени в него и в последвалото допълнително изложение. Изразява несъгласие с решението на районния съд да наложи на подсъдимия наказание към минимума, предвиден в закона за извършеното от него посегателство, въпреки явния превес на отегчаващите вината обстоятелства. Според представителят на прокуратурата, последното изтърпяно от С. наказание от 3 години лишаване от свобода очевидно не му е оказало възпиращ ефект, щом няколко месеца след изтърпяването му той е извършил настоящото деяние, поради което намира, че сега той трябва да бъде изолиран от обществото за по-дълъг период от време, за да настъпят целите на наказанието. Ето защо, моли за изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на С..

В съдебно заседание, явилите се граждански ищци изразяват задоволство от присъдата в гражданската й част.

В съдебно заседание, подсъдимият П.С., редовно призован, се явява и изразява съжаление за деянието си. Оспорва въззивния протест и възразява срещу изложените в него доводи. Твърди, че първостепенният съд правилно е установил всички смекчаващи отговорността обстоятелства и е постановил законосъобразна и справедлива присъда, която моли да бъде потвърдена изцяло. Служебният защитник на подсъдимия изразява становище за неоснователност на въззивния протест, тъй като намира, че наложеното на подсъдимия наказание е достатъчно тежко, за да постигне своя превантивен и превъзпитателен ефект. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест и последвалото допълнително изложение към него, като изслуша явилите се страни в с.з., 3 като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивният протест, с който е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок от компетентна прокуратура, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледан по същество, въззивният протест се явява основателен.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия С. съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда, подсъдимия П.С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт (т.8 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК), поради което въззивният съд прие за ненужно да ги преповтаря за пореден път.

Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от страните и намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в 4 материалите по делото.

Законосъобразен е изводът на районният съд, че самопризнанието, направено от подсъдимия С. по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в предмета на делото. Същевременно, това самопризнание, направено доброволно, в присъствието на защитник, не е единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанията на подсъдимия С. намират потвърждението си в показания на свидетелите Д. Д., Н.Н., И.И., Н. Н., И. Д., Б. С., Г. Д., К. В. и Ж. П., а частично и от показанията на свидетелите Д. Д. и В. Н.; в протоколите за доброволно предаване, за огледи на местопроизшествие, за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбуми, за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, за огледи на веществени доказателства и за обиск; в експертните заключения по назначените в досъдебното производство технически експертизи; както и в справката за съдимост на подсъдимия, и останалите писмени доказателства, събрани при спазване на установения в НПК ред и явяващи се относими към предмета на делото. Правилно и законосъобразно решаващият съд е отказал да се довери на част от показанията на свидетелите Д. и Н., досежно информацията, която те са получили от подсъдимия при проведени от тях беседи с него. Както правилно е посочил районния съд, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители, фактически представляват предварително снемане обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление, но те имат само оперативна стойност за разследването, но не и характеристиката на доказателствен източник, доколкото задържаният не е привлечен все още като обвиняем и поради това не може да се ползва от процесуалните права, присъщи на обвиняемия, респ. на свидетеля. Въпреки отхвърлянето, обаче, на част от доказателствените материали, посочени от прокуратурата, самопризнанието на подсъдимия за фактите и обстоятелствата, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е достатъчно категорично подкрепено от останалите доказателства и доказателствени средства, налични по делото.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК, въззивният съд намира, че с деянието си 5 подсъдимият П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, буква „А“ и буква „Б“ от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК. За разлика от първостепенният съд и прокуратурата, настоящият въззивен състав намира, че установеният по делото механизъм на извършване на престъпните деяния, не дава основание цялата престъпна деятелност на подсъдимия да бъде квалифицирана по смисъла на чл. 195, ал.1, т.4 предложение трето, т. е. като извършено по специален начин, поради което атакуваната присъда следва да бъде изменена в този насока.

Събраните по делото доказателства и доказателствени средства дават основание да се приеме за безспорно установено, че в периода от 30.03.2021 г. до 05.04.2021 г. включително, в град Бургас, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, подсъдимият П.С. отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 1350 лева от владението на: Д.

Г. Д., род. на *** г. от гр. ** (450 лева), Н. С. Н., род. на ** г. от гр. ** (400 лева) и И. Д. И., род. на ** г. от гр. Бургас (500 лева), без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Парите били отнемани от домовете на пострадалите, като за осигуряване достъп до вътрешността на жилищата им, подсъдимият се представял за служител на полицията, който разследва домови кражби. По време на разговора му с възрастните хора, възползвайки се от лековерието им, с което те показвали къде държат спестяванията си, както и от разсеяността им, подсъдимият незабелязано от тях вземал показаните му парични суми, след което напускал дома им. Така описаното поведение на подсъдимия безспорно сочи за осъществено от обективна страна престъпление „кражба“ – пострадалите, заради действията на подсъдимия, били лишени от възможността да владеят собствените си парични суми, доколкото С. физически вземал същите със себе си.