Решение № 7 от 08.01.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 855/2023
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 01.04.2024
- Състав
- Невена Иванова Несторова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Ямбол, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕЙНДЖЪЛС-33” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ц.К.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Н.Г. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 713854F713043/31.07.2023 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон и се излагат доводи, че нарушението не е доказано по безспорен начин. Сочат се аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Г. от АК-Ямбол, който пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Е. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена 1 следната фактическа обстановка:
На 02.06.2023 г. в 16.30 часа служители на ТД на НАП - Бургас извършили проверка в бистро ANGELS, находящо се в ***, стопанисвано от дружеството – жалбоподател. Свид.
Б. – *** по приходите пристъпила към засичане на касовата наличност, като за целта бил разпечатан КЛЕН от наличното инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. При подробен анализ на разпечатания КЛЕН свид. Б. установила, че за дата 02.06.2023 г. дружеството-жалбоподател е допуснало издаване на служебен бон с № 0027634/02.06.2023 г. Проверката приключила със съставяне на протокол № *** На 28.06.2023 г. на дружеството бил съставен АУАН № F713043 от същата дата за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, подписан без възражения. Впоследствие, на 31.07.2023 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, против жалбоподателят било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б. и Д., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Решаващият състав намира,че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в него е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма. В случая с обжалваното наказателно постановление дружеството – жалбоподател е санкционирано за това, че е допуснало издаване на конкретен служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Съгласно тази разпоредба, не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, в която е предвидено административно наказание при неизпълнение на задължението за издаване на документ по чл.118, ал.1.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Т.е. в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидена санкция за неиздаването на фискален бон или системен бон, а не издаването на служебен бон при извършване на продажби и направени клиентски поръчки, каквото нарушение се твърди, че е извършило 2 дружеството-жалбоподател. След като актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали нарушението по чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е следвало да се приложи санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, а не тази по ал.1. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, които извън случаите по ал.1 извършат или допуснат извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по нЕ.ото прилагане.
Следователно е налице неправилно приложение на материалния закон, свързано с налагане на санкция, несъответстваща на извършеното нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Отделно от гореизложеното настоящия съдебен състав намира нарушението за недоказано. За да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е необходимо да се докаже, че служебния бон е бил издаден за извършена продажба и за направена клиентска поръчка. В настоящото производство не се представиха доказателства от наказващия орган, върху когото лежи доказателствената тежест, че процесния служебен бон касае именно извършена продажба или направена клиентска поръчка. Разпитаната в съдебно заседание свид. Б. сочи, че пред нея не е издаван служебен бон и е установила твърдяното нарушение след разпечатване на КЛЕН. При проверката няма констатации да е установена продажба или клиентска поръчка от или на трето лице, така че посоченият служебен бон да е бил издаден и предоставен именно по този повод. При това положение, след като не се установи, че служебния бон е бил издаден и предоставен именно по този повод следва да се приеме, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, поради което наказателното постановление следва да се отмени.
При този изход на делото в тежест на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
При това положение, след като по изложените по-горе съображения е налице основание за отмяна на наказателното постановление, направеното от жалбоподателят оспорване законосъобразността на наказателното постановление се явява основателно. И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при отхвърляне на оспорването, искането на процесулния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 713854-F713043/31.07.2023 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕЙНДЖЪЛС-33 ЕООД, ЕИК ***, 3 със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц.К.Д., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на на
„ЕЙНДЖЪЛС-33” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ц.К.Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. представител на
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4