Определение № 308 от 02.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Пазарджик, 02.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100704 по описа за 2023 година

Производството е по чл.140 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по исковата молба на Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр.В, ул. „С. Б.“ ** и Е. Н. Т., ЕГН ********** и Д. И. Т., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр.В, ул. „С. К.“ ** против К „К С“ гр. П. /КС-П./, със седалище и адрес на управление ул.“Ш.“ **, ЕИК **, представлявана от Председателя й А. А. Ш., с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост на следния недвижим имот: Двуетажна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД- ***г. на Изп.Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: гр.В, п.к.**, бул.“Х А“ **; разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 72 кв.м; брой етажи: 2; предназначение:

Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; собственици по данни от КРНИ: няма данни; носители на други вещни права по данни от КРНИ: няма данни.

Изрично е уточнено, че предмет на настоящата претенция не е земята под сградата, за която не се спори, че е притежание на ответника.

В ИМ са изложени твърдения, че ищците са две семейства, които през есента на 2004 г., със собствени семейни средства, придобити по време на браковете им, построили процесната сграда. Сочи се, че първите ищци, сключили граждански брак през ***г., а вторите - през ***г. Сградата била построена в завършен вид до 31.12.2004 г. за период от около 4 месеца.

1

Ищците били допуснати да строят в недвижимия имота след приемане на нов ПУП, одобрен през пролетта на 2004 г., като техническата процедура по приемането на новия и влязъл в сила ПУП за имота в гр.В, започнала през м.март 2004 г., но без участието на ищците, а по искане на ответника КС-П..

Разрешението за строеж на процесната сграда с № *** г. на Гл.архитект на Общината, както и на още 4 търговски сгради (офиси, магазини за хранителни стоки и склад, представляващи строежи „пета” категория, т.е. сгради с основен режим на застрояване, а не на допълващо застрояване), било издадено на името на ответника КС-П.. Към тази дата - 08.07.2004 г. имотът на ответника, в който следвало да се построи сградата бил урегулиран като *** в кв.104 по плана на гр.В, действащ към датата на разрешението за строеж, който сега бил идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на гр.В, на застроена площ от 72 кв.м.

Описва се, че служителят на ответника - М А, който към 2004 г. отговарял за стопанисването и ползването на имотите на КС П. в гр.В, с конклудентни действия предоставил на ищците копия от общото Разрешение за строеж на всички нови обекти, както и от одобрените строителни планове за ъгловото североизточно петно, без изричен Договор за строителство, като ги допуснал още през м.юли 2004 г. да построят предвидената по одобрените проекти сграда за североизточното петно.

Описана е ретроспективно предисторията на развилите се отношения между страните още от 1999 г., когато се твърди, че вторият и четвъртият ищец били поканени и допуснати от ръководството на ответника да извършат със собствени средства преустройство на част от първия етаж на основната търговска сграда в двустаен офис. През януари 2004 г., тъй като ответникът възнамерявал да разрушава въпросния офис на ищците и да го преустроява в ресторант, на ищците било предложено да построят постройка от лека конструкция върху бетонния фундамент на старата работилница за баници, в която на първо ниво да изградят две подобни кантори, и в тях да извършват свободните си професии.

Сочи се, че за тази собствена инвестиция на ищците било предложено да ползват безвъзмездно бъдещата временна постройка за срок от 5 години. Така се стигнало до сключването на облигационен договор от 17.02.2004 г., със страни КС – П., от една страна и от друга – ** П. Х. (втория ищец) и ** 2 експерт Д. Т. (четвъртия ищец), за монтиране на временна постройка която следвало да бъде поставена за срок от 3 месеца - т.е. до 17.05.2004 г. при режима на 56 от ЗУТ. Излагат се съображения, че такава временна постройка обаче въобще не била изградена, като изпълнението на този договор станало невъзможно изцяло по вина на ответника. Изтъква се, според ищците, че въпросният договор бил сключен единствено с намерение те да бъдат безпроблемно изведени от офисите им, а освен това дори да е била монтирана, същата постройка принципно би подлежала на премахване предвид одобреният 2 месеца по-късно ПУП, предвиждащ на същото петно да се построи съществено различна железобетонна масивна сграда с 4 офиса. По този начин ищците били поставени в състояние да приемат и да построят изградената от тях към 31.12.2004 г. друга сграда - строеж „пета категория”, а именно тази, предмет на настоящата претенция, представляваща сграда в режим на основно застрояване съгласно новоприетия през м. април 2004 г.

ПУП и одобрени строителни планове.

След строежа на сградата ищците очаквали до края на счетоводната година (31.12.2005 г.) да се проведе среща с ръководството на ответника за сключване на договор, в който страните да уредят отношенията си по повод строителството й, но такава среща станала възможна една в началото на м.септември 2010 г. Тогава, председателят на ответния КС-П. поканил втория и четвъртия ищци, позовавайки се на договора от 17.02.2004 г. и поискал от тях заплащането на месечен наем за цялата страда в размер над 650 лв., въпреки че отношенията им относно плащане сметките за строителството все още не били уредени. Твърди се, че ищците, в присъствието на адвокат възразили, че посоченият договор от 17.02.2004 г. за изграждане на временната постройка, отпаднал като основание за исканията на КС-П., тъй като изпълнението му станало невъзможно поради едностранното прекратяване на договора от ответника, който се отказал от него, възлагайки изготвянето на нов ПУП за обекта, предвиждащ изграждане на още 4 масивни постройки, пета категория с повече от десетократно по-висока себестойност.

Твърди се, че поради тази причина по време на срещата ищците заявили на Председателя на КС, че имат право на задържане на процесната сграда като добросъвестни владелци, при условията на чл.74, ал.2 ЗС вр. чл. 72 ЗС до заплащане на цялата сума, дължима за строителството й, вкл. на луксозните подобрения, заедно със законните лихви, доколкото ръководството на 3 ответника им предоставило одобрените строителни планове, не се противопоставило те да построят и да довършат сградата във вид, годен за ползване за търговски и офисни нужди.

Излагат се твърдения, че едва по-късно през 2011 г. в хода на образуваното гр.д. № 1091/2010 г. на РС-В, ищците установили, че Председателят на КС А. Ш. „измамно“ според тях, се позовал на едностранно прекратеният по негова вина Договор от 17.02.2004 г., както и на „неистински“ Протокол от 26.09.2005 г., в който ищците „уж“ били договорили уреждане на отношенията си по повод строителството на сградата. Тези обстоятелства, вкл. и за това, че страните не са провеждали среща до началото на м. септември 2010 г., в т.ч. и на датата на посочения протокол от 26.09.2005 г., председателят Ш. признал при обясненията си, дадени по гр.д.1091/2010 г. на РС-В.

Сочи се в тази връзка още и че не договорът от 17.02.2004 г. и протокола от 26.09.2005 г., а издадена фактура от 31.12.2005 г., в случая послужила като действително правно основание за счетоводното завеждане на процесната сграда като ДМА от ответника. Изразява се становище, че същата фактура съдържала неформален договор за покупко-продажба на общо 5 отделни сгради, вкл. и процесната, построена от ищците, които умишлено били „раздробени” на отделни магазини и офиси, във формата на „Фактура” като „ четири офиси”, без ищците да са знаели и участвали като страни по нея. Като страна-продавач по сделката била посочена фирмата на ЕТ „С, който нямал никакво участие в построяване на сградата.

Извежда се тезата, че не е възможно ответника да се легитимира като собственик на процесната сграда, без да я закупи от нейните безспорни строители по надлежния ред. Въпреки това, на нищожно правно основание, въз основа на цитираната фактура от 31.12.2005 г., четирите обекта – офиси, били осчетоводени като ДМА на КС-П. в последния работен ден на счетоводната 2005 година, с произволно счетоводно записване за 120703,80 лв. и независимо, че по тази фактура били заплатени само 70260 лв. с ДДС.

Навеждат се доводи освен това, че по отношение на ищците същата фактура обективирала привидна сделка, тъй като страните по т.н. покупко-продажба съзнавали, че за сградата не е заплатено нищо на продавача, който не бил нейн строител и също така умишлено сградата не била посочена отделно от 4 останалите, а била прикрита като „четири офиса“.

Сочи се, че предвид установените престъпни обстоятелства сградата била снета от декларацията на имотите на КС в данъчната служба на Община В, а в приложената скица по действащата КК от 2018 г. сградата била попълнена в КК и имотния регистър като такава на неизвестен собственик.

Излагат се твърдения, че поради извършени престъпления на длъжностните лица във връзка с т.н. „закупуване” на сградата, както и заради липсата на действително правно основание, без да са уредили с ищците отношенията си по нейното строителство, ръководните длъжностни лица на ответника не смеели да предявят против ищците иск за собственост или владелчески иск, с който да прекъснат установеното давностно владение, започнало още от 01.01.2005 г. и явно демонстрирано пред Председателя на КС, в кабинета му на срещата през м.септември 2010 г. и продължаващо според ищците и до сега.

Пояснено е, че между същите страни е приключило гр.д. № 1091/2010 г. по описа на РС-В с предмет действителността и последиците на Договора от 17.02.2004 г. относно временната постройка, чието строителство се сочи, че станало невъзможно заради променения строителен план на имота.

Освен това между същите страни приключило и гр.д. № **** г. на ОСП., с което предявеният от ищците положителен иск за собственост на същия имот, бил отхвърлен с влязло в сила решение.

Твърди се, че от ответника бил предявен и облигационен иск против втория и четвъртия ищци за дължим наем, който бил предмет на образуваното гр.д. **** г. на РС-П., насрочено за 05.12.2023 г. Сочат се доказателства.

Завеждането на това дело, според ищците, обуславяло правния им интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск за собственост на имота, в хода на който преюдициално щяло да се приеме, че ответникът не е собственик на процесната сграда, което било основание за отхвърляне и на претенцията за дължимия наем.

Друга предпоставка от предявяване на отрицателния установителен иск, за разлика от приключилото гр.д. № **** г. на ПзОС, според ищците било и обстоятелството, че в настоящия процес те се позовават на друго правно основание, с което се легитимират като собственици на сградата, а именно нов период на непрекъснато давностно владение, считано от м.септември 2010 г.

5 до момента на подаване на ИМ - м.ноември 2023г. Така, според тезата, изведена в ИМ, след успешното отричане на нищожното правно основание покупката на сградата от мним строител по фактурата от 31.12.2005 г., ищците щели да се снабдят с официален документ за собственост на сградата на оригинерно основание – давностно владение.

Сочи се като отделна предпоставка от предявяване на иска и обстоятелството, че през м. юли 2023 г. Председателят на КС-Ал. Ш. опитал да смути тяхното владение в частта му за магазина за продажба на кафе, като заявил на наемателя на ищците Д. Б, че този магазин е собственост на ищците и пожелал да заплаща наем на КС.

Изложени са подробни правни съображения относно наличието на правен интерес от предявяване на иска.

Разпечатката съдържа 32 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b4a5d79-2459-4cb9-a277-a5f1940e3f33