Определение № 1532 от 21.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1532 гр. София, 21.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002902057 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД против решение № 115/15.04.2024 г. по в.т.д. № 82/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 58/25.10.2023г., допълнено с решение № 69/05.12.2023г. по т.д. № 56/2022г. на Окръжен съд – Шумен. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „АрТиАй Файнанс“ ГмбХ - дружество, регистрирано в **********сумата от общо 455 185,15 лева, от които : 1/ 421 467,76 лева главница, съизмеряваща дължими от ответника 7 месечни вноски с поредни номера 54 - 60 вкл., за периода 10.06.2019 г. – 10.12.2019 г., като част от вземане в общ размер от 6 069 135,73 лева и 2/ 33 717,39 лева – неустойка за забава върху вземанията от главницата, ведно със законната лихва за забава върху същата, за периода от исковата молба – 10.06.2022 г. до окончателното й погасяване, на основание сключен между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен„ООД договор за поетапно изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г..

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно от въззивния съд не било съобразено, че ищецът няма правно основание да получи цялото дължимо възнаграждение по процесния договор, при условията на активна кредиторова солидарност, тъй като Консорциумът „СМ Секисуи Европа“ е прекратен по право, на основание чл. 363, б. „в“ от ЗЗД, с обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД – участник в Консорциума, с прекратяване дейността на дружеството / чл. 632, ал. 1 ТЗ /. С прекратяването на дейността, приравнено на прекратяване на дружеството, с довод от чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ / основания за прекратяване на дружеството /, се 1 твърди ограничена правосубектността му, което е достатъчно да се приемат за същото, по аналогия от чл. 363, б.“в“ ЗЗД , последици като тези при смърт на физическо лице,оттук и прекратяване по право на договора за консорциум, на основание същата разпоредба. Доколкото от страна на „АрТиАй Файненс“ ГмбХ не е доказан размера на собствения на дружеството дял в консорциума, то и предявената претенция е останала недоказана. Касаторът твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите му, основани на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ, не е обсъдил различията между „прекратяване„ и „заличаване„ на търговското дружество и последиците им, вкл. не се е произнесъл по последиците от прекратяване на дружеството по отношение упълномощителните сделки по чл. 41 ЗЗД, както и относно загубеното качество „водещ съдружник„ от ищеца. Насетне навежда съображенията си в подкрепа на всеки от неразгледаните от въззивния съд аргументи към довода му, за прекратен по право консорциум между ищцовото дружество и „Строителна механизация „ АД / в несъстоятелност /.

Ответната страна – „АйТиАй Файнанс“ ГмбХ / с предишни наименования КМГ Холдинг ГмбХ и Секисуи СПР Европа ГмбХ / - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Третото лице - подпомагаща страна на ищеца - „Строителна механизация“ АД / в несъстоятелност / не е подало отговор на жалбата.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, за уважаване на предявените от „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ (с предишни наименования „Секисуи СПР Европа“ ГмбХ и „КМГ Холдинг“ ГмбХ) искове, въззивният съд е приел, че на 11.09.2012г. между „АрТиАй Файнанс“ ГмбХ и „Строителна механизация“ АД, търговско дружество, регистрирано в България, е бил учреден консорциум – дружество по ЗЗД с наименование „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013г., по реда на чл. 41 от ЗОП /отм./, между Консорциума и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е бил сключен Договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. Касаторът – ответник, в качеството си на възложител, е възложил, а Консорциумът, като изпълнител, е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен.

Уговорено е възнаграждение размер на 6 069 135, 73 лева. Консорциумът е изпълнил всички дейности от първи етап, като със споразумение от 31.03.2014г. е уговорено разсрочено заплащане на вноските от възнаграждението, считано от м. януари 2015 г.. За първите незаплатени от 2 ответника 12 месечни вноски е образувано и приключило с влязло в сила съдебно решение т.д.№ 67/2017г. на Окръжен съд – Шумен. Настоящият спор е за последващи 7 месечни вноски – поредни номера 54 - 60 вкл., за периода 10.06.2019 г. – 10.12.2019 г. , претендирани наред с неустойка за забава / лимитирана в максимален размер от 8 % върху всяка забавена вноска / и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й заплащане.

Въззивният съд, предвид влязлото в сила решение по т.д.№ 67/2017г. на ОС – Шумен, е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите факти и за настоящия спор, конкретно : наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключения между Консорциум „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен , с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа от ищеца и приемането й от възложителя – ответник, вкл. постигането на гарантирания резултат; размера на дължимото от ответника възнаграждение за изпълненото; начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на валидна уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й. Установена със сила на пресъдено нещо е приета и валидността на договора за учредяване на консорциум, както и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира вземането от ответника. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по т.д.№ 67/2017 г. на ОС – Шумен, за част от дълга, преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Предмет на спора във въззивна инстанция е било правото на ищеца да претендира цялото вземане по сключения с ответника договор за изработка, предвид новонастъпили – след формиране на силата на пресъдено нещо с решението по т.д. № 67/2017г. на ОС Шумен - обстоятелства: обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация„АД – съдружник в Консорциума, с прекратяване на дружеството, което обстоятелство, според ответника, води до прекратяване по право на Консорциума, на основание чл.

363, б.“в“ ЗЗД – приложен по аналогия.

Въззивният съд не е споделил за основателно това възражение на ответника, по съображения, че въпреки прекратяване дейността на търговското дружество, същото – в нито една фаза от развитието на производството по несъстоятелност и до заличаването му, с вписване в ТР, каквото и до приключване на устните състезания във въззивна инстанция няма - не е загубило своята правосубектност и оттук възможността да бъде адресат по - при това сключена предходно на откриване производството по несъстоятелността му - сделка, още повече изпълнена преди този момент и в този смисъл – възможността да бъде адресат на изискуеми вземания от същата, какъвто е предмета на предявената претенция и които вземания са 3 част от масата на несъстоятелността, съгласно чл.614, ал. 1 ТЗ. Само въз основа влязло в сила решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ, за заличаване на дружеството в търговския регистър, юридическото лице изгубва своята правосубектност, по арг. на противното от чл. 67 ТЗ , като вписването на заличаването представлява завършващото действие на производството по несъстоятелност, след което юридическото лице престава да съществува .

Макар че до този момент то не може да развива търговска дейност, дружеството не престава да бъде титуляр на права и задължения и е длъжно да довърши заварените сделки, освен ако не бъдат прекратени от синдика / чл.

644, ал. 1 ТЗ /. Поради това, според въззивния съд, прекратената търговска дейност не може да се приравни на последиците от смърт или недееспособност на физическото лице, визирани в чл. 363, б.“в“ ЗЗД. В аспект на сочената обективна невъзможност за изпълнение от дружеството, като съдружник в Консорциума, съдът е акцентирал на обстоятелството, че обявяването в несъстоятелност, с прекратяване дейността на дружеството следва по време завършване изпълнението по процесния договор / т.е. не осуетява изпълнението на договора /, респ. следва по време настъпване изискуемостта на вземането на съдружниците в Консорциума спрямо ответника, на основание договора, припадащата се на „Строителна механизация„ АД / н. / част от което е част от масата на несъстоятелността, подлежащо на събиране в производството по несъстоятелност, с цел удовлетворяване кредиторите на несъстоятелния длъжник. При това, чл. 363 ЗЗД не урежда хипотези за заличаване с обратна сила на облигационната връзка и не изключва наличието на основание за съвместните действия на сдружените търговци до момента на възникване на някое от предвидените в тях обстоятелства. Съдът изрично се е позовал и на чл. 8.4 от сключения договор, съдържащ изрично предварително съгласие на страните, за пълно изпълнение на поетите от Консорциума задължения от всеки от участниците, независимо от първоначалното разпределение на функциите им, ако другият не е в състояние да участва в дейността, вкл. и поради принудително прекратяване на дейността му или дори поради прекратяване на самото му съществуване. Съдът е обосновал съществуването на активна кредиторова солидарност не от продълженото действие на договора за гражданско дружество, а от договореното общо възлагане на изработката, но основно е приел, че с постановяването на решение по т.д.№ 2499/2019г. на ІІ т.о. на ВКС / с което е осъществен инстанционен контрол на въззивното решение по т.д.№ 166/2019г. на Апелативен съд – Варна, постановено по въззивна жалба срещу решението по т.д.№ 67/2017 г. на ОС – Шумен / въпросът относно наличието на активна кредитирова солидарност между съдружниците в Консорциума, обуславящо активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира цялото договорено възнаграждение, е окончателно решен, респ. не подлежи на преразглеждане в настоящото производство.

Въззивният съд е приел, че други допустими възражения / с оглед формираната сила на пресъдено нещо с решението по т.д. № 67/2017 г. на ОС – Шумен / не са предявени от ответника – въззивник. Не е установено и последващо формирането на силата на пресъдено нещо погасяване на 4 претендираната главница. Относно основателността на акцесорния иск за неустойка за забава съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния акт.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1/ Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ за акционерните дружества, чл. 93, т. 3 от ТЗ за събирателните дружества, чл.

154, ал. 1, т. 4 от ТЗ за дружествата с ограничена отговорност), без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект ? ; 2/ С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговското дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум (гражданско дружество), състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници – 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.