Решение № 2207 от 16.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2207 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330102115 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от М. Б. Т. против Х. И. К. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 10994/27.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20326/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: сумата от 5 500 лв., представляваща незаплатено задължение по договор за заем от 21.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2021 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем от ***, по силата на който в полза на заемополучателя е предоставена в заем сумата от 5 500 лв., срещу насрещното задължение да върне сумата в срок до 25.11.2021 г., което обстоятелсвто е записано с ръкописен текст от длъжника в договора. Твърди, че заемната сума е предоставена на ответника – заемополучател в брой при подписване на договора. Поддържа, че заемополучателят не изпълнил задължението си за връщане на получената в заем суйма, поради което моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – Х.

И. К., не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са 1 налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, посочен от ищеца. Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 45 ГПК, доколкото книжата са връчени лично на ответната страна.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 14.06.2022 г., тъй като е открит на установения по делото адрес и е получил призовката лично. В призовката се съдържа изрично позоваване на разпоредбата на чл. 238 ГПК, като с последното на ответника са указани и последиците, установени в тази правна норма.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 20326/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 510 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство от 810 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

2

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД по отношение на Х. И. К., ЕГН **********, с адрес ***, че М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес ***, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 10994/27.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20326/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: сумата от 5 500 лв., представляваща незаплатено задължение по договор за заем от ***, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2021 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Х. И. К., ЕГН **********, да заплати на М. Б. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 510 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 120326/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав и сумата от 810 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2115/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 3