Решение № 224 от 26.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500501 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 285/13.12.2025 г., постановено по гр.д. № 547/2025 г. по описа на Районен съд Елин Пелин (ЕПРС), на чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е

ОСЪДИЛ Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на З. К. “Л. И.” ** следните суми: 377.99 лева /триста седемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ - главница представляваща заплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № **************** от 21.05.2020 г., със срок на действие от 21.05.2020 г. до 20.05.2021 г., за щети на лек автомобил "А. А.*“ с рег. № ** **** ** при настъпило ПТП на 04.02.2021 г. около 19.00 часа при движение по път от републиканската инфраструктура № ****, ул. "С." в село М., С. о., управляван от И. Ц. Н., за което е образувана ликвидационна преписка по щета № ****-****-**-****** и сумата от 137.57 лева /сто тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ - мораторна лихва върху посочената главница, считано за три години преди подаване на исковата молба в съда за периода 17.01.2022 г. до 17.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /17.01.2025 г./ до окончателното й заплащане.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК, районният съд е възложил в тежест на ответника 1 сторените съдебно – деловодни разноски от ищеца.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и настоящ въззивник АПИ, чрез главен юрисконсулт Г. Н. е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно изцяло, като предявения иск бъде отхвърлен, евентуално да се приеме, че водачът на МПС е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, съгл.чл.51 ЗЗД. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален ответник ЗК „Л. И.“ **, чрез юрисконсулт З. Т. е подал отговор на жалбата, с който я оспорва и излага съображения за нейната неоснователност.

Претендира разноски пред СОС.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидността

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимостта

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

По делото се установява, че е налице валидно сключена имуществена застраховка „каско“ по застрахователна полица № **************** от 21.05.2020 г. на ЗК "Л. И." **, със срок на действие от 21.05.2020 г. до 20.05.2021 г., със застрахован обект: лек автомобил "А. А.*“ с рег. № ** **** **.

Видно е от протокол за ПТП № ******* от 04.02.202 г., че същият е съставен в 19 часа от Д. Г. Й., автоконтрольор РУ Елин Пелин към ОДМВР София за това, че ППС, че лек автомобил с рег. № ****** ** е претърпяло ПТП на 04.02.2021 г. на ул. „С." в село М., С. о..

До ЗК "Л. И." ** е подадено уведомление за настъпило застрахователно 2 събитие Каско на МПС от И.Ц. Н.., в което се сочи застрахователно събитие на 04.02.2021г. в 19:00 часа с констатирани увреждания спукани две десни гуми при навлизане в дупка на ул. "С." в с.М. при управление от негова страна на лек автомобил "А.", **, с рег. №********, собственост на С. Р. П..

Представен е доклад по щета №****-****-**-*****/1/3 с обезщетение на посоченото МПС от 377.99 лева, платими на собственика на МПС С. Р. П.

Представено е преводно нареждане от 11.03.2021 г. за сумата от 377.99 лева с получател С. Р. П. с посочено основание - **********/ ****-************ и общи условия на ЗК "Л. И." за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства ("Каско"), покриващ процесния застрахователен риск.

От разпита на св. И. Н. се установява, че като водач на лек автомобил „А.“, модел **, регистрационния номер е ** **** **, движейки се посока гр.Е.

П., като навлязъл в село Мусачево, преминал през дупка, която била в неговото платно, в дясната част, с дълбочина над 20 см., ширината около 50 см, кръгла, с радиус 50 см, с остри ръбове. Преди и по време на инцидента се е движил със скорост от около 40 км/ч., като пред него на около 10 метра имало камион. Излага, че не бил поставен предупредителен или обезопасителен знак пред дупката и не е имал възможност да я избегне дупката, защото се разминал с друг автомобил, движещ се в насрещното платно. Щетите, настъпили по автомобила в резултат на попадането на автомобила в дупката били нарязана предна дясна гума и деформирана задна дясна гума.П овикал КАТ веднага, те дошли и съставили протокол.

Видно от заключението на приета съдебно - автотехническа експертиза, заплатената сума от 377,99 лева кореспондира на отстранените щети по автомобила.

С оглед на гореустановеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

Предявен е регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като същият е обусловен от установяване на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.

Неизготвянето на протокол за ПТП не се явява основание за отхвърляне на иска. От съдържанието на разпоредбите на чл. 123 от ЗДвП се налага извод, че органите на МВР се уведомяват задължително, когато от произшествието има пострадали хора и/или когато между участниците в произшествието няма 3 съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването му. В настоящия случай от данни по делото се установява, че не е имало пострадали лица от въпросното ПТП, а така също е видно, че единствен участник в него е бил водачът на увредения автомобил.

От представения и приобщен по делото доказателствен материал става ясно, че в долната част на процесния лек автомобил са били нанесени видими щети, подробно описани в съответните автосервизни и застрахователни документи..

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според повелята на чл. 49 от ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, а чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като в чл. 3, ал. 2 от ЗП е уточнено, че Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Според задължителните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно 4 измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.

В настоящия случай се установява, че произшествието е настъпило на място, което според чл. 19, ал. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Според пар. 1, т. 14 от ДП към ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата, като на АПИ е вменено задължението да поддържа републиканските пътища и магистралите.

Горното изисква АПИ да полага необходимата грижа за осигуряване на безопасно движение на превозни средства по автомагистралните участъци, включително като не се допуска появата и необезопасявване или запълване на дупки.

В настоящия случай именно поради наличие на неоправена и необезопасена дупка на пътя е реализирано процесното произшествие, в резултат на което са настъпили гореописаните материални щети.

В случая ответникът не ангажира и доказателства, установяващи съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил, съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД. Не се доказа, че същият с поведението си и начина на реакция преди попадане в дупката да е допринесъл по някакъв начин за вредоносния резултат, нито че е могъл или е бил длъжен да го предотврати.

Напротив, управлявайки автомобила в съответствие с правилата и изискванията по ЗДвП, водачът е реагирал в границите на възможното и е предприел действие за ограничаване на щетите. Междувременно не се установи процесният пътен участък да е бил обозначен със знаци за възможно съществуване на препятствие или пречка за безопасно преминаване на ППС, с оглед предварително изостряне на вниманието на водача, нито се ангажираха данни за наличие на други обезопасителни мерки по пътя в тази насока.

Наличието на дупка на пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като създава опасност за движението, а ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл.

13 ЗДвП, като е налице бездействие на служителите на АПИ за своевременно 5 сигнализиране на препятствие по пътя и отстраняването му, с което да се обезпечи безопасността на движението. Горното ангажира на основание чл. 49 ЗЗД отговорността на ответника за причинените при процесното ПТП вреди по главния и акцесорен иск, доказани по основание и размер.

Не се установи водачът на лекия автомобил да е допринесъл с поведението си за настъпилите вреди, тъй като няма данни дупката на пътя да е била обезопасена, нито е имало поставен знак или друго обозначение, което да предупреди или предпази водачите на ППС за възникналата опасност на пътя.