Решение № 78 от 09.05.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Шумен, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243600600199 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

Настоящото въззивно производство е трето по ред пред Окръжен съд – Шумен и е образувано в изпълнение на указания за ново разглеждане от друг състав на съда, дадени с Решение № 32/20.03.2024г. по н.д.в. № 1/2024г. на Апелативен съд – гр.Варна.

С Присъда № 52 от 31.10.2022 г. по НОХД №1010 по описа за 2022 година Шуменският Районен съд е признал подсъдимия Д. Б. Д. за виновен в това, че на 14.10.2020г. около 10:00ч. край с.Белокопитово, обл.Шумен, на новостроящ се терен на автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, при управление на МПС - товарен автомобил, марка „*****“ модел ,,FMX“ с per. № *****, при извършване на маневра движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата: на чл.40, ал.1 от ЗДвП, че:

„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и на чл.40, ал.2 от ЗДвП, според която „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Е.А.А. от *****, изразяваща се в травма на дясно стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на ходилото, счупване на втората предходилна кост, възпаление и некроза на меките тъкани на ходилото и хирургична ампутация на нивото на задноходилни - предноходилни кости, довели до загуба на десния крак, поради. което и на основание чл.343, ал.1, б.„б“, пр. 1 вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от осем месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лишил подсъдимия Д. Б.а Д. и от право да управлява МПС за срок от четири месеца. С присъдата на основание чл.111 от НПК съдът отнел в полза на държавата 1 приложените като веществени доказателства: чифт мъжки, работни обувки с 2 броя чорапи и вързанка за обувка, шарена на цвят, за които постановил след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени. Постановил компактдискът да остане по делото и осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 507лв..

Така постановеният съдебен акт е протестиран от районния прокурор на Районна прокуратура - Шумен и е обжалван от защитника на подсъдимия.

В протеста се излагат съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна, но наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на управление на МПС“ са явно несправедливи, тъй като са ориентирани към минималния размер на предвиденото в закона. От друга страна наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ било наложено в размер по-малък от наказанието „лишаване от свобода“, в противоречие с материалния закон. Предлага на съда да увеличи наложените две наказания.

С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда. Счита се, че присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка с пълно признаване на фактите и обстоятелствата от обвинителния акт при условията на чл. 371, т.2 от НПК, но при направени неправилни изводи от тях относно правната квалификация на деянието и приложимия материален закон. Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Шумен смята жалбата за допустима, но неоснователна. Поддържа протеста, но не на посочените в него основания, и в хода на съдебните прения подробно развива аргументите си в съответствие с постановеното решение на ВКС по възобновяване на въззивното производство от първото разглеждане на делото в ОС – Шумен и дадените в него задължителни указания по приложението на материалния закон. Според прокурора, при изложеното в решението на ВКС, че не се касае за престъпление по транспорта или професионална непредпазливост, а за обикновена непредпазливост по чл.133 от НК, следва да се приложи материалния закон именно в указания смисъл на база на събрания доказателствен материал, който не е променен от първото разглеждане на делото пред въззивния съд. Затова предлага подсъдимият да бъде осъден именно по чл.133 от НК, за което смята, че са налице достатъчно доказателства за виновно поведение на подсъдимия, като с оглед на тежкия съставомерен резултат, му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години. Тъй като за това престъпление не се предвижда наказание лишаване от права, счита че наказание лишаване от право да управлява МПС не следва да бъде налагано. Затова предлага на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК да бъде изменена първоинстанционната присъда и да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.133 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият и неговия защитник оспорват протеста. Поддържат жалбата си на посочените в нея основания. Защитникът адв.Н. се позовава на всички изтъкнати от него съображения до момента и ги доразвива в хода на съдебните прения.

Смята, че единственият правилен изход от делото е оправдателната присъда. Според него ако се изпълни искането на прокурора, ще се стигне до процесуално нарушение, защото изменяйки обвинението на такова по чл.133 от НК едва с присъдата на въззивния съд неминуемо ще се нарушат правата на подсъдимия, защото той никога не се е защитавал по такова обвинение. Излага, че това престъпление дори не се намира в една и съща глава от НК с транспортните престъпления, систематичното му място е съвсем друго и двете защитават различни непосредствени обекти. Освен това смята че е налице чл.15 от НК, като подзащитният му нито е бил длъжен, нито е предполагал, че зад движещия се и управляван от него товарен автомобил, ще се намира въпросното лице и именно това е квинтесенцията в случая.

2

В личната си защита подсъдимият изразява съгласие с изложеното от адвоката си и моли да бъде признат за невиновен. В последната си дума също моли да бъде признат за невиновен.

От материалите по делото ШОС установи следната съдебна хронология:

Постановената присъда № 52 от 31.10.2022г. по НОХД № 1010/2022г. на РС – Шумен е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД № 443/2023г. на ШОС, който с въззивна Присъда № 2/20.02.2023г. я е отменил изцяло и е признал подс.Д. Д. за невинен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр. 1 вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.303 от НПК го оправдал по така възведеното му обвинение.

Въззивната присъда е била протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура Шумен пред ВКС, с твърдения за допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, с искане за отмяна и връщане на ШОС за ново разглеждане. С решение № 293/3107.2023г, по НД № 232/23г ВКС, ІІІ НО въззивната присъда на ШОС е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. В решенето са били дадени задължителни указания във връзка с установените фактически положения по делото и съответната дължима за това преценка на въззивния съд като втори такъв по фактите, респ. по правилното приложение на материалния закон.

При повторната въззивна проверка на делото от ОС Шумен, предмет на ВНОХД № 397/2023 г. е постановено Решение №148/18.10.2023г, с което първоинстанционната присъда е била изменена, като е увеличено наказанието по чл.343г от НК - от 4 на 8 месеца, а в останалата част присъдата е била потвърдена.

Постановеното въззивно решение е било атакувано пред Апелативен съд – гр.Варна по реда на възобновяването от защитника на подсъдимия, с твърдения за допуснати от въззивния съд при второто разглеждане на делото от ШОС нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, с искане за отмяна и връщане на ШОС за ново разглеждане или оправдаване на подзащитния му. При извършената проверка АпС Варна констатирал, че в хода на проведеното повторно въззивно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се от една страна в липсата на пълна, цялостна и задълбочена проверка, дължима по закон от страна на въззивния съд и от друга – на неизпълнение на задължителните указания на ВКС при повторно разглеждане на делото.

С Решение № 32/20.03.2024г. по н.д.в. № 1/2024г. Апелативен съд – гр.Варна е отменил втория въззивен акт на ШОС и е върнал делото за ново разглеждане от ШОС от стадия на съдебното заседание. Дал е задължителни указания за постановяване на въззивен акт, съобразен с развитите съображения в отменителното решение на ВКС по приложението на материалния закон, в който да бъдат дадени отговори на всички отправени от жалбоподателя възражения, като се спазят законовите изисквания, касаещи извършваната от въззивния съд инстанционна проверка.

Настоящият състав на въззивния съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК и дадените от горните инстанции задължителни указания, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, по искане на защитата на подсъдимия, районният съд провел предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК е признал всички факти изложени в обвинителния акт и не е провеждан в хода на съкратеното съдебно следствие разпит на свидетелите и не са изслушвани вещите лица.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият Д. Б. Д. е правоспособен водач, категория “С“; „DE“; „CE“; „D“; „B“;

„BE“; „AM“; „M“; „TKT“; „B1“; „C1“; „C1E“; „D1“ от 1999 г., като е бил наказван 6 пъти по 3 административен ред за допуснати от него нарушения на ЗДвП.

Подсъдимият живеел в гр. Велики Преслав и през месец октомври 2020г. работел като шофьор на товарен автомобил в „Автомагистрали Черно море“ АД гр. Шумен. На тази длъжност бил назначен с трудов договор № 100611/30.11.2015г.

Пострадалият Е.А.А. живеел в *****, област Шумен. С трудов договор № 101414/27.02.2019г. бил назначен като работник в строителството в „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен.

На „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен било възложено строителството на участък от автомагистрала „Хемус“, преминаващ през област Шумен. През есента на 2020г. работници от дружеството извършвали строеж на участък от автомагистрала „Хемус“, в близост до с. Белокопитово, общ. Шумен. На 14.10.2020г., сутринта, пострадалият Е.А.А., работник в „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, отишъл на работа на строящия се участък от автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, в близост до с. Белокопитово, общ. Шумен. След като отишъл на работа, техническият ръководител на обекта възложил на постр.А. и свид. М.М.Б. също работник в дружеството, да начертаят с тебешир водеща ивица по строящото се пътно платно на автомагистралата, по която ивица да се водят асфалтополагащата машина, както и товарните автомобили, които превозвали асфалт за асфалтиране на пътя. Пострадалият А. заедно със свид. Б. започнали да чертаят с тебешир ивица по новостроящото се пътно платно.

Около 10,00 часа на същия ден - 14.10.2020г. на посочения по-горе строителен участък от автомагистралата, пристигнал подс. Д. Б. Д. с управлявания от него т.а. „*****“ модел „FMX“ с per. № *****, собственост на дружеството. Автомобилът управляван от подсъдимия, бил натоварен с около 29 тона асфалтобетон, който трябвало да бъде разтоварен в асфалтополагащата машина, за да бъде асфалтиран този пътен участък. За целта било необходимо подсъдимият да направи маневра „движение назад“ с товарния автомобил по пътния участък, където пострадалият А. и свид. Б. чертаели водещата ивица.