Решение № 511 от 12.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Варна, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. И. като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110108870 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Я. И. Д., ЕГН **********, действащ чрез адв. Й. А., срещу ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД, ЕИК *, действащ чрез адв. Б. М., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, частичен иск от общо 7 137,05 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, заден ляв калник, вежда ПВЦ в заден ляв калник, задна лява врата, лайсна в задна лява врата, задна лява джанта алуминиева на собствения му лек автомобил марка „*“, с peг. № *, причинени в резултат на реализирано на 12.06.2024 г. ПТП, в гр. В. по вина на водача на влекач марка „*“, модел „*“, peг. № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.06.2024 г. около 16:35 ч. в гр. В., управлявайки собствения си лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № * в дясна пътна лента по бул. „*“ срещу „*“, бил блъснат от влекач „* *“ с peг. № *, управляван от С. Т. при предприемане на маневра от последния за престрояване от лява лента в дясна, в която се намирал ищецът. За настъпилото произшествие участниците в него подписали двустранен констативен протокол за ПТП, в който било посочено, че виновен за него е водачът на влекач марка „* *“ с peг. № *. Към момента на осъщественото ПТП автомобилът на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, със срок на действие на полицата 28.09.2023 г. – 27.09.2024 г. Твърди се от ищеца, че на 13.06.2024 г. ответникът бил уведомен за произшествието и настъпилите в резултат на същото увреждания по автомобила на страната, за което било съставено Опис – заключение на щетите и изготвен съответния снимков материал. В резултат на посоченото, в полза на ищеца било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 862,95 лв. от страна на ответника, което увреденото лице счита за крайно занижено в сравнение с действителната сума, нужна за отремонтирането на автомобила му. Последната, след проучване на пазара, страната намира, че възлиза на 8 000 лв., като след приспадане на вече заплатената от 1 ответното дружество сума, ищецът претендира незаплатения остатък от 7 137,05 лв. В съответствие с изложеното се иска уважаване на заявената частична претенция. Моли се за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който се поддържат доводи за допустимост, но по същество неоснователност на така заявената претенция.

Не се оспорва, че от страна на дружеството в полза на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 862,95 лв., във връзка с съществувалата към датата на реализиране на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на влекач „* *“ с peг. № * и образуваната щета № 0801-00457/2024-01.

Твърди се обаче, че така изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност и механизма на настъпване на процесното ПТП.

Оспорва се представеният от ищеца двустранен констативен протокол, както и изключителната вина за ПТП-то да е на водача на влекача. Независимо от това обаче, с цел удовлетворяване желанието на ищеца, от страна на дружеството било заплатено обезщетение в посочения размер, който ответникът счита, че се явява справедлив и съизмерим с настъпилите вреди и който е изчислен съобразно законовите изисквания.

Обърнато е внимание, че няма данни увреденият автомобил да е обслужван в официален сервиз на марката, поради което и необосновано би било отремонтирането му в настоящия случай да бъде извършено в такъв, още повече имайки предвид възрастта на автомобила. В този смисъл е отбелязано, че насрещната страна се е съгласила задната лява врата да бъде подменена с употребявана такава. Дружеството счита, че претендираното обезщетение не кореспондира с действителната сума, нужна за ремонта на автомобила. Оспорват се изложените в исковата молба вреди по вид и по степен, както и изобщо същите да са в резултат на процесното произшествие от 12.06.2024 г., предвид липсата на причинноследствена връзка между него и щетите при така описания механизъм на настъпване на ПТП. Счита, че в действителност водачът на лекия автомобил е предприел действие по включване в движението, респ. променил е заеманата от него лента, след като водачът на влекача вече е започнал своята маневра, което е довело до попадането на собствения на ищеца автомобил в т.нар. „мъртва зона“ на влекача. Предвид това и е релевирано възражение за съпричиняване на настъпилото ПТП. Моли се за произнасяне в посочения смисъл. Иска се присъждането на разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв. А. поддържа предявения частичен иск.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

Б. М., чрез която поддържа отговора на исковата молба. В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ла. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото не се спори, че към датата на реализиране на процесното ПТП – 12.06.2024 г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за влекач „* *“ с peг. № *, валидна за периода 28.09.2023 г. – 27.09.2024 г., както и че ищецът е уведомил застрахователя, като по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна претенция, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 862,95 лв., което е изплатено на ищеца.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I /л. 4/ е видно, че ищецът е собственик на л. а. марка „*“, модел „*”, рег. № *, считано от 20.10.2021 г.

Представен по делото е писмен договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на МПС /л. 117/, от който е видно, че процесният автомобил е продаден на 20.09.2024 г. на лицето Т. Д. С., с адрес в гр. Х., срещу цена от 5 000.00 лева.

По делото е ангажиран двустранен констативен протокол на л. 5, от който е видно, че л. а. „*“, управляван от ищеца, се е движил по бул. „*“ в дясна лента. В същия момент от лявата му страна успоредно на него се е движил товарен автомобил „* *“, рег. № *, 2 управляван от С. Т., в лява лента. Водачът Т. предприел престрояване от лява на дясна лента.

При частичното си навлизане в дясната лента за движение до магазин „*“ товарният автомобил уадрил лекия автомобил с предната си дясна част, при което е увредил задна лява врата, заден ляв калник, задна лява джанта, на лек автомобил *.

От представените опис-заключения, съставени на 13.06.2024 г. и 17.06.2024 г. от служители на ответния застраховател, е видно, че при оглед са констатирани следните увреждания по лекия автомобил на ищеца – задна броня, заден ляв калник, вежда ПВЦ в заден ляв калник, задна лява врата, лайсна в задна лява врата, задна лява джанта алуминиева.

От изисканата справка от АПИ „Национално тол управление“ се констатира, че на 12.06.2024 г. товарен автомобил влекач марка „* *“ с рег. № * се движи по направление от гр.

Варна посока гр. Девня. Засечен е от автоматичен преброителен пункт на Агенция „Пътна инфраструктура“, раположен на АМ „*“ след надлез на гр. И.. Автомобилът е засечен да преминава в 15 часа 14 минути и 20 секунди от камерите разпололожени над северното платно за движение гр. В. за гр. С. с номера А-2L:29/A-2L-02/A-2L, GPS координати на засечната точка 43,240973/27,781191. Няма регистрирани преминавания за товарния автомобил * на процесната дата на бул. „*“, навлизайки от АМ „*“.

От писмото постъпило от ИА „Автомобилна администрация“, ОД – гр. Х., се констатира, че през месец октомври 2024 г. л. а. „*“, рег. № * е минал от годишен технически преглед.

От ангажираното експертно заключение по назначената САвТЕ се установява, че щетите по увредения автомобил на ищеца съответстват по височина на увреждащите елементи от товарен автомобил *. Увреждащи елементи на товарен автомобил влекач марка „* *“, с per № * се явават в десният ъгъл на предната броня, рамката около десен фар, дясната степенка. Измерената височина от земята до долният край на ъгъла на предната броня е 40 см, съответства на височината на деформацията по задна лява врата установена по л.а марка „*“, модел „*“, с per № *. Задиранията по задна част на задна лява врата, които преминават в заден ляв калник и задна броня на л.а. * са настъпили в резултат на съприкосновението с рамката около десния фар на т.а. *. Не е налице съприкосновение с твърда абразивна повърхност (стена, колона), тъй като по потърпевшия автомобил се наблюдават увреждания в две посоки. Посока на врязване, когато скоростта на движение на товарният автомобил е била по-висока от скоростта на л.а * и посока на отделяне, когато скорост на движение на товарният атомобил започва да намалява след задействане на спирачката. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 3 594.67 лева и включва цената на труда /в оторизирани и неоторизирани сервизи/ и материалите /с части втора употреба и с нови части/. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водача на товарния автомобил свид. С. Г. Т. и съпругата на ищеца свид. Д. И. Д., която е пътувала в колата на задната седалка от лявата страна. В показанията си свидетелите сочат, че ПТП е настъпило на бул. „*“ в южното платно посока центъра на гр. В.. В показанията си свид. Д. посочва, че посоката на движение на увредения автомобил марка „*“, модел „*“ е била по бул. „Я. Х.“ на пътния възел, чрез ускоритерлна лента, от която се влива в потока на движение по бул. „*“ в дясната лента на булеварда. В показанията си свид. Т. сочи, че товатният автомобил влекач марка „* *“ се движи в лявата пътна лента за движение на бул. „*“. От показанията на свид.

Т. се констатира, че същият предприема престрояване от лява в дясна лента, без да се убеди, че в зоната на предно дясно колело, зона около влекача, към която водачът има ограниена видимост, няма друго пътно превозно средство. При частичното си навлизане в дясната лента за движение товарният автомобил удря лекият автомобил с предната си дясна част, при което уврежда задна лява врата, заден ляв калник, задна лява джанта, задна броня на лек автомобил *.

По делото ищецът е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. От същите се констатира, че при завеждане на делото на 15.07.2024 г. автомобилът не е бил отремонтиран, вкл. не е бил отремонтиран и към датата на продажбата – 20.09.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни 3 изовди:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.