Решение № 558 от 30.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Шумен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630100401 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и насрещни искове.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Б. Е. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 37, със съдебен адрес: гр. Троян, ул.

„***“ ет. 4, офис 30 чрез пълномощник – адв. Д. Г. от ЛАК срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8.

Ищецът Б. Е. Р. твърди, че на 25.10.2025 г. сключил с ответното дружество - „Ай Ти Еф Груп“ АД, Договор за потребителски кредит № 888009, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 2 000 лева. Посочва, че се е задължил да върне сумата в размер на 3 128.88 лева, при лихвен процент по кредита – 35.79 %; ГПР – 59.00% за срок на договора - 24 месеца.

Ищеца излага, че договора бил разпръснат на отделни приложения и анекси, като в едно от приложенията - № 5 било описано следното, а именно: Чл. 1. (1) кредитополучателят декларира, че е запознат и се съгласява, че преди сключване на договор за кредит и регулярно по време на действието на самия договор за кредит кредитодателят има право да оценява кредитоспособността му и тази на неговите поръчители въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, предоставена от кредитополучателя, включително при необходимост да получава информация от Централния кредитен регистър, от Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите, ГД „ГРАО”, Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на кредитополучателите.

Съгласно чл. 2. (1) - С оглед на горепосоченото, Страните се съгласяват и споразумяват, че на дата 19.11.2025 г. кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитодателя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу 1

Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 19 число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова Удостоверение.

Съгласно чл. 4 от същото Приложение № 5 - В случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно настоящото Приложение № 5, кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 120.00 лева за всяко отделно неизпълнение.

Ищеца твърди също, че в случая кредитът бил сключен за срок от 24 месеца, или 24x120 лв., което означавало, че неустойката е в размер на 2 880 лв. при кредит в размер на 2 000.00 лв. Счита, че клаузата с която се начислява въпросната неустойка противоречи на добрите нрави и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Освен това излага, че на отделно основание, в Приложение № 4 била възложена в тежест на потребителя и такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит в размер на 300 лв., която такса, видно от Приложение № 1 също не била включена в ГПР.

На първо място, счита, че процесният договор е недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в същия не бил посочен точния размер на ГПР, поради невключване на неустойката. Наред с това сочи, че с предвиждането за заплащане на таксата за разглеждане на заявката за кандидатстване за кредит от Приложение № 4 се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

На следващо място, счита разпоредбата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на удостоверение от ЦРД за нищожна, тъй като било уговорена в нарушение на добросъвестността и излизала извън присъщата й обезпечителна функция, както и заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК доколкото с нея се договаряло още едно допълнително обезщетение за изпълнение на акцесорно задължение – неподадено удостоверение.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение, когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит № 888009 от 25.10.2025 г. следвало да се прогласи за недействителен.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 888009 от 25.10.2025 г., сключен между Б. Е. Р. и „Ай Ти Еф Груп“ АД е недействителен поради неточно посочване на ГПР. Моли да му бъдат 2 заплатени разноските до делото.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 22.06.2026 г. писмено становище от пълномощника на ищеца - адв. Д. Г. от ЛАК, заявява, че поддържа исковата молба, както и оспорва предявеният насрещен иск, излагайки конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, представя писмен отговор, в който заявява, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователност, тъй като процесният договор отговарял на всички изисквания по ЗПК и ЗЗП. В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си. Претендира и разноски.

В срока за отговор ответникът предявява и насрещен иск. С насрещната искова молба предявяват осъдителен иск като молят съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ищеца Б. Е. Р. да им заплати сумата от 1022.58 евро /2 000 лева/, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 888009 от 25.10.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 18.03.2026 г. до окончателното плащане.

Препис от насрещната искова молба е изпратена на ищцата по първоначалния иск. В едномесечния законоустановен срок от нетова страна не е депозиран писмен отговор.

В проведеното по делото съдебно заседание, ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, редовно призован, не се явява представляващия дружеството и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 23.06.2026 г. молба от пълномощника на ответника – адв.

Лили Вълкова от САК, заявява, че поддържа отговора и направените с него искания, както и предявеният насрещен иск, като молят първоначалният иск да бъде отхвърлен и да бъде уважен предявеният от тяхна страна насрещен иск, като излага конкретни мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за потребителски кредит № 888009/25.10.2025 г. и Приложение № 1 към Договора е, че на 25.10.2025 г. ответното дружество „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, в качеството на заемодател предоставило на ищеца Б. Е. Р., ЕГН **********, в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 2 000 лева /1022.58 евро/, като общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 3 128.88 лева /1 599.77 евро/. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, като бил договорен ГПР – 59.00% и фиксиран годишен лихвен процент – 35.79%, със срок на погасяване на кредита – 25.10.2027 г. Посочен е размерът на погасителната вноска - 24 равни месечни вноски в размер на по 130.37 лева /66.66 евро/, подробно описани в Погасителен план към договора.

В приложение № 4 към договора е уговорена такса от 300 лв. /153.59 евро/ за разглеждане и оценка на заявката за кредита. В чл. 4 от приложение № 5 към договора е уговорена и клауза за неустойка в размер на 120 лв. /61.36 евро/ за всяко едно неизпълнение.

Така в чл. 2, ал. 1 от приложение № 5 за длъжника е предвидено задължение ежемесечно да представя удостоверение за кредитната си задлъжнялост до 19 число на текущия месец, като при непредставянето на такова удостоверение се начислявала неустойката, която се заплащала със следващата вноска на погасителния план.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че към датата на проверката – 03.06.2026 г. не са постъпили средства за погасяване на процесния кредит. Вещото лице заключава, че размерът на ГПР възлиза на 246.11%, заедно с 3 включеното възнаграждение по заплащане на неустойката по чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 888009/25.10.2025 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за потребителски кредит № 888009; заверено копие на Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 888009; заверено копие на Приложение № 4 към Договор за кредит № 888009; заверено копие на Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 888009; заверено копие на Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 888009; заверено копие на Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит; заверено копие на Общи условия на „Ай Ти Еф Груп“ АД

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По претенцията с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване на недействителен на процесния Договор за потребителски кредит № 888009/25.10.2025 г.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, респективно наведени твърдения за такава, начинът на съединяването на исковете или твърденията (репликите) не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и твърдения са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай - заобикаляне на закона и накрая - противоречие с добрите нрави.