Определение № 1615 от 04.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1615 гр. Варна, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900310 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила искова молба с вх. № 14519/07.06.2024 г. от Н. Й.

Й., чрез пълномощника адв. Г. Й., срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, гр. София, с която иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило ПТП от 24.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на доброволната покана по чл. 380 КЗ – 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.

С Разпореждане № 3413/01.07.2024 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовността на исковата молба, като представи доказателства за внесена дължимата държавна такса по сметка на ВОС в размер на 3200 лв.

По делото е постъпила молба с вх. № 19388/29.07.2024 г. от ищеца, в която е инкорпорирано искане за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски поради липса на средства, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

За целите на произнасянето по отправеното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК с Разпореждане № 4098/05.08.2024 г. съдът отложил произнасянето по процесното искане и е изискал от ищеца да представи наново попълнена декларация за материално и гражданско състояние за преценка на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С молба вх. № 22075/04.09.2024 г. е представил актуална декларация за материално и гражданско състояние.

Съдът, след като се запозна с изложените обстоятелства и представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се 1 внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни, за да заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на същата.

В процесния случай, видно от представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, ищецът разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса за исковото производство, възлизаща на 3200.00 лева, като изрично е декларирал наличието на сумата от 50000.00 лева в банкови влогове, притежавани от него и от съпругата му. Посочил е, че получава месечен доход от заплата в размер на 1500.00 лв., а съответно съпругата му – в размер на 2200.00 лв., както и че притежават жилище с площ от 81 кв. в гр. Варна, МПС /година на производство 2008 г./ и не страдат от заболяване, което да налага постоянни разходи.

При установените данни за имущественото състояние на ищеца, заплащането на държавната такса и разноските за настоящото производство не се явява непосилен разход за страната.

По изложените съображения съдът намира, че е във възможностите на ищеца да заплати дължимата държавна такса за исковото производство, а именно сумата от 3200.00 лева, поради което същият следва да не бъде освободен от задължението за заплащането й на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

На основание чл. 63, ал. 1 ГПК срокът за внасяне на държавната такса следва да бъде продължен с една седмица, считано от влизане на настоящото определение в сила.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Й. Й., ЕГН **********, за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски за образуваното т. д. № 310/2024 г. по описа на ВОС, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

ПРОДЪЛЖАВА срока за внасяне на държавната такса за инициираното исково производство по т. д. № 310/2024 г. по описа на ВОС в размер на 3200.00 /три хиляди и двеста/ лева , считано от влизане на настоящото определение в сила, на осн. чл. 63, ал. 1 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3