Решение № 558 от 29.09.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. София, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Д. Д при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело № 20211110211653 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Г.С. Г. против Наказателно постановление № СОА21-РД111749/07.07.2021 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 178д ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (разлика между дата на нарушението и дата на установяването му; АУАН съставен при условията на чл. 40, а. 3 ЗАНН; непредявена докладна записка; непрецизно описание; липса на мотиви за немаловажност); за обективна несъставомерност; за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата си, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното НП.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа 1 страна следното:

На 01.06.2021 г. около 13:55 ч. автомобилът на жалбоподателя Г. – бил паркиран в гр.

София, на ***, към ул. „Солунска“, в близост до място, определено за хора с увреждания, обозначено със съответни знаци – Д21, В28 и табела Т17.

Обстоятелството било констатирано от свидетеля С. Г., който разпоредил репатриране на автомобила, изготвил докладна записка и фотоснимки. Впоследствие, въз основа на тях били изготвени процесните АУАН и НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля С. Г.; АУАН; НП; докладна записка; възражение; снимков материал.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

Разпитаният свидетел Г.а не декларира детайлен спомен за разположението на превозното средство и за специалното предназначение на мястото за паркиране (което лесно би могло да се обясни с изминалия период от време) – обстоятелства, които, обаче, се потвърждават от приложения снимков материал, съобразно който процесният автомобил е трети подред, спрямо посока на движение, след указателните табели.

Възраженията на жалбоподателя намират сериозна опора в наличния по преписката снимков материал, от който се установява, че процесното МПС действително се намира в близост до пътни значи и табела, указващи специално предназначение на 2 бр. места за паркиране, но не и в непосредствена такава. Дори повърхностен преглед на снимковия материал, изготвен от контролните органи, показва недвусмислено две неща: първо (както коректно отбелязва и самият жалбоподател) – липсата на хоризонтална пътна мркировка и второ – наличието на разстояние между обозначителните знаци и табела и самия автомобил, позволяващо същото да бъде заето от точно два леки автомобила.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

2

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Правилно е определена и датата на твърдяното нарушение (в конкретния случай, тя съвпада с датата на установяването му), като контролните органи са посочили приблизителен час на установяването му. Дори и в принципен план, неправилно установен час на деянието (извън случаите, когато се твърди по това време санкционираното лице да се е намирало на съвсем друго място, т. е. обективно да не е могло да го извърши) не съставлява съществен елемент от състава, за разлика от датата (с нея се свързват всички давностни и преклузивни процесуални срокове).

Същевременно, при наличие на данни за свидетел-очеидец на установяване на нарушението (Св. Г.а), непонятно остава – защо АУАН е бил съставен, в присъствието на свидетелите П. В. и Ивайло Кантарджиев, на основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН, като произволната замяна неведнъж е била коментирана от касационната инстанция, в контекста на съществените процесуални нарушения (Р от 08.04.2008 г. по а.д. 916/2008 АССГ, X кас с-в; Р 20.03.3009 по а.д. 152/2009 VII кас с-в и др.).

Доколкото административнонаказателното производство започва със съставяне на АУАН, връчването или не на екземпляр от изготвената докладна записка не може да бъде самостоятелно отменително основание (още повече, че възможност за запознаване с нея е обезпечена в цялото съдебно производство).

По повод възражението за непрецизно описание на нарушението, и в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички съставомерни обстоятелства, подлежащи на доказване, като наличието на допълнителна конкретика би било уместно, но без липсата й да търпи процесуална критика.

Липсата на мотиви за немаловажност не съставлява процесуално нарушение, доколкото приложението на чл. 28 ЗАНН е изключение от правилото, т. е. мотиви се дължат, само и единствено когато контролните органи решат да приложат цитираната разпоредба.

3

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата и място, жалбоподателят Г. е паркирал процесния лек автомобил на място, в близост до такива, определени за ползване от хора с трайни увреждания и изрично обозначени със съответен знак – Д21.

От обективна страна, деянието е несъставомерно. От приложения снимков материал се установява, че автомобилът е паркиран на отстояние от указателните табели, съответстващо на приблизителна средна дължина на два леки автомобила (нещо повече – разстоянието между процесното возило и указателния знак е заето именно от два автомобила). В този смисъл, теза за нарушение не би могла да бъде споделена. Дори да се приеме, че това разстояние не би било абсолютно достатъчно, наличието на пространство и в противоположната на пътните знаци посока би имало съответен компенсиращ ефект и деянието би носило признаците на маловажност, по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН.

Деянието е несъставомерно и от субективна страна. Независимо от факта, че наличието на хоризонтална пътна маркировка (оцветяване на мястото за паркиране в синьо и поставяне на стилизирано означение на лице в инвалиден стол) не е уредено от нормотвореца като задължителен реквизит, липсата на подобно означение не позволява прецизно съобразяване, от страна на участниците в движението, на изискванията на дължина и ширина на местата за ползване от лица с трайни увреждания, поради което и дори да се приеме за налично, частично застъпване на границите не може да бъде вменено, във вина на водача.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и, като такова, следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА21-РД11-1749/07.07.2021 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 178д ЗДП, на Г.С. Г. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

5