Решение № 5108 от 10.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5108 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100508704 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 5080 от 20.05.2022 г., постановено по гр. д. № 69843/2022 г. по описа на СРС, ГО, 120-ти състав, е отхвърлен предявения от Д. Д. Д. против „Софийска вода“ АД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 69,02 лева, представляваща недължимо платена сума по фактура, за която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 48685 от 2021 г. на СРС, 120 състав Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. за разноски в исковото производство и сумата от 50,00 лв. за разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот, респективно наличието на облигационна връзка въз основа на която за ответното дружество да съществува основание за дължимост на заплатената му сума, предмет на настоящето производство. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника "Софийска вода" АД, с който същата се оспорва по подробно изложените съображения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана лице - страна в процеса, като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 1 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че по делото ответното дружество своевременно, с отговора на исковата молба, е представил доказателства – Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.09.2014 г. издадено от ЧСИ С.Я., от което се установя, че именно ищеца Д. Д. Д. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, поради което, противно на оплакването в жалбата, по делото е установено, че жалбоподателят има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот. Аргумент в тази насока е и обстоятелство, че по делото е представен Талон за пломбиране на водомери № ********** от 20.01.2017 г., собственоръчно подписан от ищеца, от който се установява, че са поставени водомери като са нанесени и показанията на водомерите. Същото представлява по своята правна същност извънсъдебно признание за наличието на олбигационно правоотношение между страните.

Изложеното налага обоснован извод, че за ответното дружество е съществувало основание за издаване на фактура № 0106770441, респективно че заплатената от ищеца в полза на ответника сума не е без основание. Ето защо искът е неоснователен.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на въззиваемият следва да се присъди сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред СГС.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20158405/17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 69843/2022 г. по описа на СРС, ГО, 120-ти състав.

ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК 2

120175000, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

Решението е окончателно и не подлежи обжалване, на основание чл.280, ал.3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3