Решение № 130 от 21.03.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 137/2025
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 21.03.2025
- Състав
- Николинка Чокоева, Палма Тараланска, Виржиния Константинова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 89, ал.1 и ал.2 · Закон за пощенските услуги
- чл. 89, ал.1 и ал.2 · Закон за пощенските услуги
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Русе, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Чокоева
Членове:
Палма Тараланска
Виржиния К. Караджова при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500137 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Иск с правно основание по чл. 403, ал. 1 ГПК за обезщетяване на имуществени вреди.
Образувано е по въззивна жалба на „Еконт Експрес“ АД гр. Русе, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „С.“ № **, представлявано от управителите Л.Н.С. и А.Н.С. чрез адв. Р. С. – АК Русе, против Решение № 1078/25.07.2024 г., постановено по гр.д. № 4300 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе, в частта, с което първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати солидарно на П. А. П., ЕГН ********** и И.
Д. П., ЕГН **********, двамата от гр. В., ул. “Ген. Ц.“ №**, ет.*, сумата * 000,00 лв неустойка по Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 03.09.2021г., заплатени от тях на купувача Т.С. на основание чл.3 и чл.4 от Споразумение №1 към Предварителен договор за 1 покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2021г., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили на 02.12.2021г. от наложена на 11.10.2021г. обезпечителна мярка “възбрана” с обезпечителна заповед №15/06.10.2021г. по гр. дело № 614/2021г. на Районен съд-Русе върху собствения им недвижим имот, апартамент “Г”, намиращ се в гр. В., ул. “Ген.
Ц.“ №**, ет.*, описан в нотариален акт №** от ****2003г., том*, рег. №****, дело №***/2003г. на варненския нотариус Ж.К., заедно със законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното изплащане, както и 410 лв разноски по делото.
В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които от своя страна са станали причина за постановяване на решението като неправилно и необосновано. Счита, че е изложил противоречиви виждания относно качеството му на трето лице по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК, като в доклада при разпределение на доказателствената тежест е посочил, че ответникът има качеството на трето лице по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК, а в последствие в мотивите си към съдебния акт е изложил противоположно становище.
Намира, че направилно е изпълнена процедурата по оспорване доказателствената сила на подписаните от ищците и св. Т.С. частни документи- предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот и споразумение към него като са допуснати и зачетени показанията на св. Т.С. и св. Г.Р.. Моли решението в обжалваанта част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде постановено друго, с което бъде отхвърлена заявената претенция в тази част. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата - П. А. П., ЕГН ********** и И. Д.
П., ЕГН **********, двамата от гр. В. взимат становище по жалбата като считат същата за неоснователна, за което излагат подробни доводи. Молят съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение и потвърди решението на първоинстанционният съд в обжалваната част.
Считат същото за правилно и обосновано, постановено след обстоен анализ на всички приети по делото доказателства, с изведени правилни и обосновани изводи, като не са налице сочените от въззивния жалбоподател процесуални нарушения, включително и по отношение приложението на нормата на чл.
181, ал.1 ГПК, за което се позовава на трайна и непротиворечива практика на ВКС /Решение № 89/30.09.2020 г. по гр.д. № 3827/2019 г., IV г.о. ВКС;
2
Решение № 61/23.04.2021 г. по гр.д. № 1702/2020 г., III г.о. ВКС; Решение № 128/20.08.2018 г. по т..д. № 1744/2017 г., II г.о. ВКС; Решение № 32/03.08.2020 г. по т.д. № 423/2019 г., II г.о. ВКС; Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д. № 3590/2020 г., IV г.о. ВКС и др./, както и по неприложимостта на ограниченията в чл. 164, ал.1, т.5 ГПК във връзка с допуснатите свидетелски показания /Решение № 253/17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС; Решение № 271/03.10.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г., IV г.о. ВКС; Решение № 155/13.10.2010 г. по т.д. № 1113/2009 г., II г.о. ВКС; Решение № 198/17.01.2012 г. по т.д. № 814/2010 г., II г.о. ВКС и др./
Русенски окръжен съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
По отношение на неговата правилност и с оглед доводите в жалбите, следва да се отбележи следното:
Според разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от ГПК , ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да претендира от ищеца да му заплати причинените вследствие обезпечението вреди. В основата на иска е отговорността за непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, но за разлика от общия принцип, отговорността по чл.
403, ал. 1 ГПК е безвиновна, обективна, респективно и ищците по обезпечения иск не могат да се освободят от нея, доказвайки, че са положили дължимата 3 грижа да проверят допустимостта и основателността на исковата претенция.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1/. допуснато обезпечение, 2/. отхвърляне на иска, който е обезпечен, 3/. причинени от обезпечението вреди, както и причинна връзка между вредите и допуснатото обезпечение. В тежест на ищеца в производството е да установи по несъмнен начин, че вследствие допуснатото обезпечение е претърпял вреди, че тези вреди действително са претърпени и са пряка последица от допуснатото обезпечение.
От представените и приети по делото писмени доказателствени средства се установява, че с обезпечителна заповед № 15 от 06.10.2021 г. по гр. дело № ***/2021 г. по описа на Окръжен съд Русе, е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявения от Еконт Експрес“ АД гр.
Русе, ЕИК 117047646 против П. А. П., ЕГН ********** от гр. В. осъдителен иск за сумата от сумата 135 062,14 лв., формирана както следва: 124 463,79 лв.,представляваща сбора от дължимите обезщетения по унищожените от възникнал на 4.08.2021 год.пожар пратки и 10 598,35 лева, представляваща стойността на несъбраните куриерски услуги за унищожените пратки,ведно със законната лихва считано от 23.09.2021 год.до окончателното й изплащане чрез налагане на възбрана върху няколко конкретно описани недвижими имоти, един от които е процесният апартамент “Г”, намиращ се в гр. В., ул.
“Ген. Ц.“ №**, ет.** описан в нотариален акт №** от ****2003г., том 2, рег.
№****, дело №***/2003г. на варненски нотариус Ж.К..
Установява се също така, че с решение № 185/17.02.2023 г., постановено по гр. дело № 20213100103024 по описа на Окръжен съд гр. В. предявеният иск с правно основание чл. 89, ал.1 и ал.2 ЗПУ за сочените погоре суми и основание е отхвърлен изцяло.
Въззивникът – ищец претендира да е претърпял имуществени вреди, в резултат на заплатена от него неустойка по сключен от него предварителен договор от 03.09.2021 г. със св. Т.С. за покупко – продажба на процесния имот, върху който е наложена възбраната по отправена на 23.09.2021 г. молба от „Еконт Експрес“ Русе за обезпечение на предявения осъдителен иск.
За установяване на посочените
4 обстоятелства в първоинстанционното производство са ангажирани от страна на ищеца писмени доказателствени средства, а именно - предварителен договор за покупко – продажба, от който се установява, че П. А. П. и И. Д. П. в качеството им на продавачи са се задължили да продадат на Т.Д.С. собствения им апартамент “Г”, намиращ се в гр. В., ул. “Ген. Ц.“ №**, ет.*, описан в нотариален акт №** от ****2003г., том *, рег. №****, дело №***/2003г. на варненски нотариус Ж.К., като за целта са получили капаро /задатък/ в размер на 6 000,00 лв.
От чл. 8, ал.1 от процесния договор е видно, че страните са уговорили, че ако страната, която е получила задатъка не изпълни зцадълженията си по договора дължи връщането му, както и може да иска неустойка в размер на 2 000,00 лв.
Установява се също така от представеното Споразумение № 1 от 29.11.2021 г. по чл. 6, ал.4 и ал.5 от сключения между страните предварителен договор за покупко-пордажба на процесния недвижим имот, че във връзка с вписана наложена възбрана с определение на Русенски окръжен съд от 11.10.2021 г. върху недвижимия имот апартамент “Г”, намиращ се в гр. В., ул.
“Ген. Ц.“ №**, ет*, описан в нотариален акт №** от****2003г., том *, рег.
№****, дело №***/2003г. на варненски нотариус Ж.К. предварителният договор за покупко- продажба е бил прекратен по съгласие на страните, след като е заплатена между същите неустойка в размер на 2 000,00 лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства посредством разпит в процесуалното качество на свидетел на Т.Д.С. и Г.Г. Р..
Св. С. е посочил, че за е след като е бил уведомен от страна на продавача П. П. за наложена възбрана върху имота, предмет на предварителния договор, поради което не може да изпълни уговорените условия да няма вписани вещни тежести върху имота, включително ипотеки и възбрани, веднага се отказал от сделката и направил изявление за разваляне на договора с искане за връщане на заплатеното капаро, ведно с договорната неустойка , които получил около седмица след поканата. Св. Р. е посочил, че е знаел за намерението на П.и да продадат апартамента, но нещо се объркало и ищецът му споделил, че не може да го продаде, защото е запориран и трябва да върне парите, които е взел като капаро и да плати неустойка.
Други релевантни за спора доказателства, не са ангажирани.
5
При анализа на така събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в съвкупност, въззивният състав на съда приема, че от страна на въззивника – ищец в настоящото производство, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, са ангажирани доказателства за претърпени от същия имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение, а именно – възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент “Г”, намиращ се в гр. В., ул. “Ген. Ц.“ №**, ет.*, описан в нотариален акт № ** от ****2003г., том*, рег. №****, дело №***/2003г. на варненски нотариус Ж.К..
Установява се безпротиворечиво в производството, с оглед приложените по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2021г., последният служещ и за разписка за получаване на сумата, че поради наложената на процесния недвижим имот възбрана е преустановена стартирана процедура по покупко – продажба на същия, във връзка с което обстоятелство ищците са заплатили неустойка в размер на 2 000,00 лева.
Събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства са достатъчни за обосноваване на извод, че именно вследствие на допуснатото обезпечение ищецът е претърпял претендираните вреди, както и че тези вреди действително са претърпени и са пряка последица от допуснатото обезпечение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от въззивния жалбоподател възражение за неправилно приложение на нормата на чл. 181 ГПК от страна на Русенски районен съд. При преценка дали ответното дружество има качеството "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК, следва да бъде съобразена практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ІІ г. о.; Решение № 207/21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г. на І г. о.; Решение № 177/13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г. на III г. о.; Решение № 176/8.12.2010 г. по гр. д. № 3960/2008 г. на IV г. о. на ВКС; Решение № 89/30.09.2020 г. по гр.д. № 3827/2019 г., IV г.о. ВКС; Решение № 61/23.04.2021 г. по гр.д. № 1702/2020 г., III г.о. ВКС; Решение № 128/20.08.2018 г. по т..д. № 1744/2017 г., II г.о. ВКС; Решение № 32/03.08.2020 г. по т.д. № 423/2019 г., II г.о. ВКС; Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д. № 3590/2020 г., IV г.о. ВКС и 6 др.
Разпечатката съдържа 48 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b4779c5-7a33-4448-bd41-21547ec3d9eb