Решение № 244 от 06.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Благоевград, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Пандева

Членове:

Андроника Ризова

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20251200601344 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК вр. чл. 289, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба с вх. № 26635/07.11.2025 г. на В. Д. Х., ЕГН **********, подадена чрез адв. П. В. срещу протоколно определение, постановено в о.с.з., проведено на 27.10.2025 г. по н.ч.х.д. № 1443/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград, в частите му, с които: 1/ е прекратено производството по разглеждане на граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Д. Х. срещу И. С. Д., ЕГН **********, за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, описано в частната тъжба, квалифицирано като престъпление по чл.

130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ е прекратено производството по разглеждане на граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Д. Х. срещу И. С. Д. за сумата от 630 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от деянието, описано в частната тъжба, квалифицирано като престъпление по престъпление по чл.

130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят се позовава на чл. 307 НПК. Поддържа становище, че съдът е длъжен да се произнесе по гражданския иск и след като наказателното производство е било прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК.

Счита, че прекратяването на наказателното преследване не препятства разглеждането на деликтната отговорност по гражданския иск. Поддържа, че в 1 чл. 307 НПК и в Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС се застъпва принципът, че основанието на гражданската отговорност, реализирана в наказателния процес, е деянието, осъществения деликт, а не престъплението. Счита, че в случая районният съд е следвало да се произнесе по гражданските искове, които са били приети за съвместно разглеждане. Поддържа, че според Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС развитието на производство по гражданския иск не е обвързано с процесуалните действия на съда по прекратяване на производството по наказателното обвинение в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2-4 от НПК. Сочи, че сред основанията за погасяване на наказателното преследване в чл. 79, ал. 1 от НК не е посочено основанието на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК. Жалбоподателят обаче поддържа, че когато невменяемостта има необратим характер е налице правопогасяващ наказателната отговорност факт, сходен по характеристики с този по чл. 24, ал.

1, т. 4 от НПК. Счита, че според посоченото тълкувателно решение ако веднъж е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск, той следва да получи произнасяне, освен ако съдебното производство не бъде прекратено. Моли обжалваното определение да се отмени в обжалваните части и делото да се върне на районния съд за продължаването на съдопроизводствените действия.

Преписи от жалбата са връчени на подсъдимия И. С. Д. и на неговия защитник адв. А. Р..

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК е постъпило възражение, подадено от защитника адв. А. Р., в което се изразява становище за правилност на определението в обжалваните му части. Позовава се на решение № 425 от 06.12.2012 г. по н. д. № 1522/2012 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС, решение № 31 от 02.04.2012 г. по н. д. № 2981/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС, Постановление № 1 от 11.11.1981 г. по н. д. № 3/1981 г., Пленум на ВС, както и на чл. 88, ал. 3 НПК. Навежда, че в случая не се прилага Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС, понеже хипотезите на чл.

79, ал. 1 НК, а в случая производството е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. Моли частната жалба да се остави без уважение и определението да се потвърди в обжалваната му част.

В хода на съдебните прения пред окръжния съд жалбоподателят поддържа изложеното в жалбата. Иска отмяна на обжалваната част от определението и произнасяне по гражданските искове. Сочи, че деянието е било извършено в период, който предхожда настъпването на състоянието на подсъдимия, което е описано в експертното заключение.

Защитникът моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалвания съдебен акт. Навежда, че според експертното заключение подсъдимият не може да участва в съдебното производство. Счита, че това се отнася и за производството по гражданските искове. Посочва, че районният съд е прекратил производството, понеже подсъдимият е изпаднал в състоянието, описано от експертизата, след като е извършил инкриминираното деяние.

Окръжен съд Благоевград, след като се запозна с жалбата и възражението, с доказателствата по делото и с доводите на страните, прие следното:

В хода на производството районният съд е констатирал, че е налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК за прекратяване на наказателното производство. Затова с протоколно определение, постановено в о.с.з., 2 проведено на 27.10.2025 г., е прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. № 1443/2024 г. на РС Благоевград, водено срещу подсъдимия И. С. Д., за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Районният съд е изложил съображения, че в случая не се прилагат указанията на Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС, тъй като производството не се прекратява на някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК. Затова е счел, че следва да се прекрати и производството по разглежданите граждански искове за имуществени и неимуществени вреди.

Определенията, с оглед на възможността и реда за обжалването им, уреден в чл. 341 НПК, се делят на три групи: определения, които се обжалват по реда, по който се обжалват присъдите – те са изрично изброени в чл. 341, ал. 1 НПК; определения, които се обжалват по реда на глава двадесет и втора на НПК (чл. 341, ал. 2 НПК) – те са изрично и изчерпателно посочени в НПК; определения, които не подлежат на самостоятелно обжалване от присъдата, в този смисъл Ч., М., М., Г., „Кратък лекционен курс по Наказателнопроцесуално право“, Сиела, София, 2021, стр. 528. Съгласно чл. 341, ал. 1 и ал.

2 НПК, определенията, подлежащи на отделна от присъдата въззивна проверка са изрично посочени (решение № 504 от 15.12.2008 г. по н. д. № 459/2008 г., ІІІ н. о. на ВКС).

Останалите определения, извън очертаните в ал. 1 и 2, законодателят е оставил без самостоятелен въззивен контрол (определение № 884 от 28.11.2014 г. по ч. н. д. № 988/2014 г. на Окръжен съд - Плевен). По принцип проверката на тяхната законосъобразност се осъществява чрез обжалването на крайния съдебен акт, който в общия случай е присъдата на първоинстанционния съд, която се обжалва по реда на глава двадесет и първа на НПК.

С обжалваните части на процесното протоколно определение не се прекратява наказателно преследване. То не представлява определение по чл.

306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431,436, чл. 452, ал. 1 и чл. 457, ал. 2 НПК, поради което то не подлежи на обжалване на осн. чл. 341, ал. 1 НПК. Следователно за да подлежи на обжалване по принцип НПК трябва да предвижда изрична разпоредба.

По арг. от чл. 289, ал. 5 НПК определението за прекратяването на осн. чл.

24, ал. 1, т. 5 НПК на наказателното производство в съдебното заседание подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. В настоящия случай обаче определението не се обжалва в частта му, с която е прекратено наказателното производство, а то се обжалва само в частта му, с която е прекратено разглеждането на гражданските искове, които са били приети за съвместно разглеждане по делото.

Това поставя въпроса дали определението, с което на осн. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК се прекратява производството по гражданския иск, изобщо подлежи на обжалване. От това зависи дали жалба с вх. № 26635/07.11.2025 г. е подадена срещу съдебен акт, който е годен предмет на обжалване, респ. дали жалбата е допустима и дали тя следва да се разгледа по същество. С обжалваната част на определението не се прекратява наказателното преследване и тя няма характера на определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, чл. 436, чл. 452, ал. 1 и чл. 457, ал. 2 НПК. Затова не може да се приеме, че на осн. чл. 341, ал. 1 НПК тя подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от НПК. За да подлежи определението на обжалване по реда на глава двадесет и втора е необходимо да е налице изрична правна норма, която да го предвижда (в този 3 смисъл определение № 28 от 09.03.2021 г. по ч. н. д. № 112/2021 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, определение № 2435 от 18.08.2014 г. по ч. н. д. № 3521/2014 г. на СГС). В процесуалния закон не е налице изрична разпоредба, която да предвижда, че частта от определението, срещу която е подадена жалбата, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от НПК. Затова се поставя и въпроса по кой процесуален ред следва да се разгледа жалба с вх. № 26635/07.11.2025 г.

По своето правно естество прекратяването на производството по разглеждане на граждански иск в наказателния процес е акт, който е обратен по съдържание и цел на акта, с който се конституира граждански ищец по делото и предявения от него граждански иск се приема за съвместно разглеждане. Такова естество имат и актовете, с които се отказва конституирането на граждански ищец, както и тези, с които се прекратява производството по разглеждане на гражданския иск на осн. чл. 88, ал. 2 НПК.

Съдебната практика е константна, че този вид съдебни актове не подлежат на самостоятелно обжалване. Отказът да се допусне до участие в процеса граждански ищец не подлежи на обжалване (в този смисъл мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 05.02.2004 г. по н. д. № 2/2003 г., ОСНК на ВКС). Гражданският ищец не може да обжалва определението на първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство по чл. 247 НПК (отм.) или това, с което е прекратено наказателното производство се прекрати на осн. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК (отм.) (в този смисъл т. 1 от мотивите към Постановление № 1 от 11.11.1981 г. по н. д. № 3/1981 г., Пленум на ВС, определение № 252 от 23.05.1977 г. по н. д. № 234/1977 г., II н. о. на ВС). Поставя се обаче въпроса дали тази съдебна практика е актуална и дали тя е относима и за настоящия случай.

Съдебната практика всъщност намира за допустими частните жалби като настоящата. В част от съдебните актове се приема, че определението, срещу което е подадена жалбата, подлежи на обжалване на осн. чл. 289, ал. 5 от НПК /предишна ал. 4/ макар, че често по тези дела предмет на обжалване е било освен прекратяването на разглеждането на гражданския иск и самото прекратяване на наказателното производство. Жалбата обаче не е била оставяна без разглеждане в частта й, с която се е обжалвало определението в частта му, с която се е прекратявало разглеждането на гражданския иск (виж решение № 10 от 02.03.2017 г. по ч. н. д. № 8/2017 г. на Окръжен съд – Добрич). Жалбата срещу съдебен акт, с който на осн. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК е било прекратено и разглеждането на гражданския иск, не е била приета за недопустима в тази нейна част и е била разгледана по същество в решение № 6256 от 02.12.2016 г. по в. ч. н. д. № 299/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград.

Съгласно чл. 88, ал. 1 НПК гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК. В тази връзка част от съдилищата приемат, че основанието на което определението подлежи на обжалване е чл. 88, ал. 1 НПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като определението е преграждащо.

Налице са и съдебни актове, постановени в случаи като настоящия, при които предмет на обжалване е било само определение, с което е било прекратено конкретно производството по разглеждането на гражданския иск.