Решение № 1355 от 08.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. София, 08.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221100103762 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Х. А. Х. /починал в хода на процеса и заместен от неговия наследник по закон Х. Х. Х./, предявена срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА" – СОФИЯ“.

В исковата молба се сочи, че на 22.06.2020 г. Х. Х. бил хоспитализиран в ответната болница с оплаквания от пъпна херния. След проведени изследвания в болницата било взето решение за планова операция, която била извършена на 24.06.2020 г., с оператор – д-р М. заедно с нейния екип. Твърди се, че в нито един момент Х. Х. нямал подобрение след извършената му на 24.06.2020 г. операция, състоянието му се влошавало – започнал да се подува, а дренажът от операционната му рана се запушвал, което наложило още няколко пъти да търси лекарска помощ при ответната болница. Бил хоспитализиран в ответната болница и в периода 03.08.2020 г. – 07.08.2020 г., а след това му била извършена втора операция на 06.01.2021 г., отново с оператор д-р М.. Въпреки предприетите действия, здравословното състояние на Х. Х. не се подобрявало. От непрофесионално извършените интервенции от служителите на ответната болница, Х. Х. претърпял значителни по продължителност и интензитет болки и страдания. Наложило се да приема множество медикаменти и обезболяващи, загубил апетит и тегло и страдал от безсъние. Изпитвал страх и несигурност, постоянно таял надежди за възстановяването си. Състоянието му било свързано със значителни неудобства в ежедневието, включително се наложило да преустанови работата си като стоматолог. Основната му опора бил синът му, който се преместил да живее при него и помагал физически и финансово на баща си. Х. Х., който също така бил лекар по професия, стриктно спазвал всичко предписано от лекуващите го лекари и изпълнявал необходимото, което зависело от него, за собственото му здраве.

Преживяното го травмирало и трайно променило ежедневието му, а неработоспособността се отразила и на финансовото му състояние. Твърденията на ищцовата страна са, че след операцията на 24.06.2020 г. и вследствие на лошото й изпълнение са последвали усложнения, които постоянно се задълбочавали. Поради небрежното и непрофесионално отношение на лекарите от ответната болница за Х. Х. било невъзможно да оздравее напълно и да си върне предишното качество на живот. Нарушени били общите медицински стандарти 1 за качеството на предоставяните здравни услуги, както и правилата за добра медицинска практика. Твърди се още, че не са били спазени правилата, уреждащи алгоритъма на лечение по приложените на Х. Х. клинични пътеки. Навеждат се доводи за нарушение и на Европейската харта за правата на пациента и Кодекса за професионална етика. Твърди се, че допуснатата лекарска небрежност в нарушение на специалните закони представлява противоправно поведение, което е в причинно-следствена връзка с увреждането на здравето на Х. Х. и продължителните негови душевни страдания и неудобства. За всеки от служителите на ответника, който е бил ангажиран с клиничния случай на Х. Х., като основно това била д-р М., се твърди, че са проявили груба небрежност в изпълнение на задълженията си по упражняване на лекарската професия. Навеждат се доводи, че е извършен деликт от служителите на ответната болница както при извършените операции, така и при съпътстващото лечение. Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че работещите в ответната болница лекари, които са взели участие в лечението му, са извършили противоправни деяния, като немарливо и небрежно са осъществили операциите на които е бил подложен, както и съпътстващото лечение, при което той не е бил излекуван, състоянието му се е влошило и е претърпял и търпи неимуществени вреди, чието обезщетяване се претендира с предявения иск. Ищецът претендира сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки, страдания и неудобства, и продължителни душевни страдания, вследствие на извършените на 24.06.2020 г. и 06.01.2021 г. операции, както и множеството съпътстващи и последващи диагностично-лечебни мероприятия при хоспитализациите на Х. Х. при ответника, които са осъществени немарливо и с небрежност от страна на лекарите от ответната болница, като те не отговарят на критериите и стандартите на съвременната медицинска наука и практика, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА"

– СОФИЯ“. Ответната болница оспорва изложените от ищеца твърдения. Поддържа, че Х.

Х. страдал от умбиликална херния със значителен размер, която възникнала вследствие на основното му заболяване – чернодробна цироза, придружена с асцит /течност в коремната кухина/. При постъпването на ищеца в лечебното заведение е установено разязвяване на херниалния сак, т. е. нарушаване на целостта на кожата, което при пациенти с тежки хронични заболявания и наличие на асцитна течност, било предпоставка за развитие на тежки инфекции. Състоянието на пациента изисквало оперативно лечение, поради което на 24.06.2020 г. била извършена операция. Ответникът твърди, че Х. Х. страдал от множество други хронични заболявания, като спленомегалия, захарен диабет, анемия и др. Излага, че след операцията от 24.06.2020 г. Х. Х. няколко пъти бил хоспитализиран в друго лечебно заведение по повод чернодробното си заболяване. Твърди още, че в периода 03.08.2020 г. – 07.08.2020 г. Х. Х. бил хоспитализиран в ответната болница с диагноза „И.“ /чревна непроходимост/, която нямала връзка с направената на 24.06.2020 г. операция от херния.

Впоследствие бил изписан с подобрение, при спазване на критериите за дехоспитализация.

Ответникът навежда, че Х. Х. не спазил препоръките за два контролни прегледа след изписването му. Оспорва състоянието му да се е влошавало при всеки следващ прием.

Поддържа, че Х. Х. имал много на брой увредени органи и хронични заболявания, които били причина за последващите посещения на лечебно заведение и няма връзка с медицинското обслужване в ответната болница. Оспорва Х. Х. да е преустановил работа поради оперативната интервенция, извършена при ответника, като счита, че това се случило много преди тази дата и поради други причини. Ответникът поддържа, че приложеното лечение е извършено съгласно всички установени правила и стандарти, при спазване на диагностично-лечебният алгоритъм на клиничните пътеки, а пациентът е бил информиран 2 за предприемането на действията от лекарите, включително и за оперативните рискове, и е дал съгласие за извършването им. Медицинската помощ била оказана своевременно и пълноценно по обем. Оспорва твърденията, че са били нарушени правилата за лечение или да е осъществено каквото и да било противоправно поведение от служителите на ответната болница. Намира предявения иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

С определение от 03.05.2023 г. е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Третото лице-помагач намира предявените искове за неоснователни. Присъединява се към възраженията и доводите на ответника. Счита, че единствената причина за болките и страданията на Х. Х. е неговото лично поведение – неспазването на лекарските предписания, неправилното домашно лечение след изписването, както и основното му заболяване, което е станало причина за влошаване на състоянието му. Поддържа, че предоставената от лекарите от ответната болница медицинска помощ отговаря в пълен обем на стандартите за своевременност, достатъчност и качество, като всички интервенции са били необходими и правилно извършени. Евентуално възразява срещу размера на претенцията, намира същия за прекомерно завишен и несправедлив, с оглед на обективния принос от страна на ищеца. Третото лице-помагач оспорва конституирането му като такова в производството, поради липса на правен интерес да бъде привлечено. Твърди, че в сключената с ответната болница застраховка „Професионална отговорност на лекарите и медицинския персонал“ не фигурирала д-р М. сред персонала, включен в обхвата на покритие.

Първоначалният ищец Х. А. Х. е починал в хода на процеса на 12.08.2024 г., поради което на основание чл. 227 ГПК с определение на съда от 11.09.2024 г. на негова място е конституиран наследникът му по закон /виж удостоверение за наследници/ – Х. Х. Х., ЕГН **********.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД и да се ангажира отговорността на ответника е необходимо да са налице следните елементи – вследствие на противоправното поведение на лице, което лошо или небрежно упражнява задълженията си при практикуване на медицинска професия, и за което лице отговаря ответникът, при или по повод на възложената на това лице от ответника работа да са настъпили неимуществени вреди за ищеца, т. е., че е налице причинно-следствена връзка между действията/бездействията на лице, за което отговоря ответникът и претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в какво се изразяват същите, както и техният размер.

Възражението на третото лице-помагач в становище с вх. № 86405 от 27.09.2023 г. за липса на интерес от привличането му като страна в производството е неоснователно.

Представена е полица № 080719000001624 по застраховка Професионална отговорност на медицинския персонал, сключена от ответника със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с период на покритие от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. В списъка със застрахованите лица са посочени М.Н. М.-Г. /под № 106/, С.Н.К. /под № 134/, С.М.Б. /под № 108/ и С.С.С. /под № 109/. Застрахователният договор, сключен от лечебното заведение в изпълнение на задължението му по чл. 189 ЗЗ, покрива и отговорността на това лечебно заведение по чл. 49 ЗЗД – решение № 83 от 22.06.2022 г. по гр. д. № 4539/2021 г. на I г. о. на ВКС. Обстоятелството, че за част от процесния период е действала застраховка Професионална отговорност на медицинския персонал, сключена от ответника с третото 3 лице-помагач, е достатъчно да обоснове интереса на ответната страна от участие на застрахователното дружество. Останалите обстоятелства в становището, свързани с изпълнението на застрахователния договора са извън предмета на спора, като същите биха могли да бъдат релевирани единствено при евентуален бъдещ спор между ответника и третото лице-помагач.

Медицинската помощ е правно-регламентирана дейност. Съгласно чл. 80 ЗЗ, тя се основава на утвърдени по съответния ред медицински стандарти за качество на оказваната помощ и осигуряване на правата на пациента. Поради това – когато се произнася по въпроса дали е осъществен деликт при изпълнението на медицинска дейност, съдът следва не само да посочи действията, които са били или не са били предприети от лекаря, но и доколко той следва да се държи отговорен за конкретното нарушение на съответните медицински стандарти, правила и практики. При формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на причинно-следствена връзка между установеното неправомерно поведение и конкретно причинените вреди, съдът следва да прецени всички ангажирани по делото доказателства. Изводът дали е допуснато състояние на медицински риск в противоправна степен и причинени ли са от това вреди, съдът следва да направи след анализ на установените по делото факти, преценявайки предприетото или непредприетото от страна на лекаря и необходимо дължимото поведение в конкретната ситуация. При съобразяване на установените факти, съдът дължи произнасяне – кои от тези факти, респективно връзките между тях, са предмет на специални /в случая медицински/ знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка, въз основа на опитните правила и логиката. Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Съобразно принципа на адекватните очаквания – при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към лекар, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в чл. 86 ЗЗ, права на пациента, най-съществените от които са: правото да бъде информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за методите на лечение, правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка – решение № 35 от 28.01.2025 г. по гр. д. № 5001/2023 г. на I г. о. на ВКС, решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021г. на III г. о. на ВКС, решение № 130 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г. на III г. о. на ВКС, решение № 126 от 8.09.2021 г. по гр. д. № 1911/2020 г., III г. о. на ВКС, решение № 106 от 2.07.2020 г. по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о. на ВКС и др.