Решение № 414 от 26.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100511600 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20133896 от 07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 57235 /2017 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 71 състав, ответникът „ЗАД А.Б.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес гр. София, ул. ******* ет. ******* - чрез адв. Б. е ОСЪДЕН да заплати на ищцата Л. А. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* - чрез адв. С., на основание чл.

405, ал. 1 КЗ сумата от 5942,25 лв., предявени като част от вземане в общ размер от 40 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек автомобил „БМВ Х-6” с ДК № ******* за застрахователно събитие, настъпило на 28.05.2017г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 21.08.2017г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата сумата от 2322,69 лв. – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“, с която същото се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, анализирал и кредитирал събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до неправилни правни изводи. В тази връзка се излага, че от приетото заключение на изготвената допълнителна САТЕ се е установило, че е налице подмяна на твърдените в исковата молба увредени детайли с такива, които не са обучени, за да бъдат разпознати от процесния лек автомобил и същите не са функционирали. Навеждат се доводи, че след извършена справка от вещото лице в официалния представител на марката за България „Ауто Бавария“ се е установило, че не е извършвано обучение на нефункциониращите електронни системи на процесния лек автомобил, които се твърди да са увредени по 1 посочения в исковата молба начин, от което следвало извод, че същите не са били свързани със системата на автомобила, така че тя да ги разпознава. Поддържа се, че от представените сервизни документи, включително и от софтуерните разпечатки при извършения оглед в оторизиран за марката сервиз /„Ауто Бавария“/ се е установило, че увредените модули от навигационната система, електрическата инсталация и контролните блокове на автомобила не са механично свързани към същия и не съответстват на останалото оборудване на процесното МПС марка „БМВ“, което се потвърждавало и от свидетелските показания на свидетеля Д.И.. Излагат се съображения, че от това следвало, че тези системи не са част от заводското оборудване на процесния автомобил, не са функционирали изобщо и не са били свързани с електрическата инсталация на МПС марка „БМВ“, модел „X-Раихе“, с peг. № *******. В тази връзка се поддържа, че макар и същите да са били увредени при твърдяното застрахователно събитие, отговорността на ответното дружество не следва да бъде ангажирана. Сочи се, че целта на застрахователното обезщетение е да възстанови увредената вещ в състоянието, в което е била преди настъпване на събитието, а не да обогати застрахования, предвид обстоятелството, че същите не са функционирали. Излагат се твърдения, че по делото нямало данни за техническото състояние на посочените детайли и дали изобщо същите са били годни за употреба и вграждане в процесния автомобил. В жалбата се поддържат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е стигнал и до заключението, че отказът за изплащане на застрахователно обезщетение на ЗАД „А.Б.“ е бил неправомерен, доколкото по делото не се установявало да са налице различия между фактическата обстановка и декларираните от застрахования обстоятелства. Излагат се твърдения, че процесният лек автомобил не е бил технически изправен, което се дължи на виновно поведение на ищеца по делото. Сочи се, че съгласно Общите условия, застрахованият има задължението незабавно да уведоми застрахователя за всички съществени обстоятелства, свързани с МПС, които са му известни и които имат значение за оценката на риска по застраховката. Поради изложеното се поддържа, че СРС е стигнал до неправилен и необоснован извод, като е приел в решението си, че по делото не се установявала нито една от предпоставките предвидени в чл. 408 от КЗ. На следващо място се сочи, че съгласно допълнителното заключение на приетата съдебно-автотехническа експертиза се е установило, че автомобилът е бил заводски оборудван със системата „Daedlock“, която при счупване на стъкло на конкретна врата, не позволявало същата да бъде отворена чрез използването както на външната, така и на вътрешната дръжка на вратата. В тази връзка се поддържа, че събраният доказателствен материал по делото, преценен в неговата съвкупност не подкрепял и не доказвал тезата на ищцата, както по отношение на действителното настъпване на процесното събитие, неговия механизъм, така и по отношение на причинно-следствената връзка между механизма и твърдените вреди. В жалбата се наведени и оплаквания от въззивника, че процесният автомобил е бил с прекратена регистрация от 2014 г. на територията на Република Германия, от където е бил закупен от ищцата през 2017 г., от което следвало, че автомобилът не е отговарял на изискванията за движение по пътищата и не е бил годен за употреба.

Предвид изложеното се отправя искане към въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни, както и да се произнесе по разноските в първоинстанционното производство. Претендира разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответната страна по нея Л. А. Й. /ищец в първоинстанционното производство/, в 2 който същата се оспорва като неоснователна и необоснована по подробно изложени съображения за това. Навеждат се доводи, че в решението си, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно наличието на всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба от ЗАД „А.Б.“, депозирана чрез процесуалния представител адв. Б. срещу Определение от 21.07.2021г., постановено по гр.д. 57235/2017 г. по описа на СРС, 71-ви с-в, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД „А.Б.“ за изменение на решението, в частта за разноските. Излага се, че производството пред СРС е образувано въз основа на предявен от ищцата Л. Й. иск срещу ЗАД „А.Б.“ за заплащане на сумата от 5 942,25 лева, като с решението си по делото, съдът е уважил предявения иск в пълен размер и е осъдил ответника да заплати на ищцата направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2 322,69 лева, от които: 1600 лева адвокатско възнаграждение.

Поддържа се, че така присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед на предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, като същото следва да бъде в минимален размер по Наредбата от 752,53 лева с вкл. ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ. В тази връзка се излагат съображения, че претендираният и присъден адвокатски хонорар е завишен повече от два пъти, което не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото. Навеждат се доводи, че дори и да се приеме, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде определено по предвидения в Наредбата минимум, завишение с повече от два пъти е прекомерно с оглед цената на иска от 5 942,25 лева, поради което се поддържа, че по направеното възражение в тази насока, съдът следва да съобрази сложността на делото, твърденията и възраженията на страните, както и извършените процесуални действия.

Поради изложеното се отправя искане да бъде отменено постановеното определение, с което е оставена без уважение молбата на ответната страна по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските и вместо това въззивният съд да измени постановеното от първоинстанционния съд решение, като намали присъдените в полза на ищцата Л. Й. разноски за адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер по НМРАВ.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от ответната страна Л. А. Й., в който се излага становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна. В тази връзка се отправя искане определението да бъде потвърдено, а депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове от Л. А. Й. срещу ЗАД А.Б.” АД с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5942,25 лв. /съгласно допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение в размера на частичния иск в о.с.з. от 27.01.2021г./, предявени като част от вземане в общ размер от 40 000 лв. - обезщетение за 3 имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек автомобил „БМВ Х-6” с ДК № ******* за застрахователно събитие, настъпило на 28.05.2017 г., ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане и разноските за производството.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на лек автомобил „БМВ“, модел „Х-6“, с peг. № *******, за който автомобил е имало сключена застраховка „Каско“ на МПС с ответното застрахователно дружество по полица № 17-0330/336/500032, със срок на валидност от 03.05.2017 г. до 02.05.2018 г.. Излага се, че на 28.05.2017 г., около 22.40 часа, в гр.София, неизвестен извършител е увредил притежаваното от ищцата МПС, докато същият е бил паркиран на ул. „Теменуга“. Бащата на собственичката на автомобила – А.Й.Й. установил, че автомобилът е със счупено предно лява стъкло на шофьорската врата, повредена навигация, два броя вградени монитора в задната част на предните седалки и щети по кожената тапицерия, за което са били уведомени органите на МВР, като по случая било образувано ДП № 225 ЗМК 1388/29.05.2017 г. по описа на 01 РУ – СДВР.

Твърди се, че ищцата подала уведомление за настъпила щета на МПС с искане за обезщетение на нанесените вреди, по повод на което е била заведена щета № 0300/17/777/503440 при ответното дружество, по която след извършен оглед на увредения автомобил експерти съставили опис-заключение, в който са били отразени увредените детайли. След разглеждане на претенцията, с писмо изх. № 280-00-3491/08.06.2017 г., ответникът е прекратил едностранно занапред сключения между страните договор по застраховка „Каско на МПС“, като е поискал предоставяне на банкова сметка, по която да бъде възстановена част от платената застрахователна премия, съответна на остатъка от срока на застраховката, като такава е била предоставена от ищцата с писмо с вх. № 200-002797/30.06.2017 г. Излагат се твърдения, че и до момента на завеждане на иска, от страна на ответника не е изплатена дължимата застрахователна премия на ищцата, нито е определено обезщетение по предявената претенция за имуществени вреди. Изложеното обосновавало правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск.

В подадения по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „А.Б.“ оспорва предявения иск по основание и по размер. Изложени са твърдения, че по делото не е доказано настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск, като в този смисъл е оспорен механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между увредените детайли и описаното в исковата молба събитие. Наведени са доводи, че ответникът е отказал изплащане на обезщетение с мотива, че уврежданията по застрахования автомобил не съответстват на декларираното събитие, като същият се е позовал на собствено разследване. Не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” по отношение на процесния автомобил към датата, на която се твърди да е настъпило събитието.