Решение № 15769 от 17.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 623/2023
- Вид
- Решение № 15769
- Подписан
- 17.08.2024
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 145, ал. 1, т. 3 · Закон за съдебната власт
- чл. 39 · Конституция на Република България
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 148 · Наказателен кодекс
- чл. 201 и сл. · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 244, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15769 гр. ********, 17.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110100623 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от С. К. К. срещу ******* с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗДД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че в информационно - новинарската медия „**** с електронен адрес: www.pik.bg, стопанисвана от дружество ****, на 09.06.2019 г. е публикувана и статия със заглавие „**********: ****, ** за над 1 млн. евро“, в която съдържат неверни обстоятелства и клеветнически твърдения по негов адрес. Сочи, че под заглавието на статията е публикувана снимка с негов образ, а в съдържанието на статията се съдържат следните неверни и позорящи го твърдения: „строителен предприемач в *** С. К. явно е закъсал финансово“…..„Срещу С. К. започна разследване от ******* за присвояване на суми в особено големи размери по време на провеждането на Световното първенство по УШУ в *** през 2016 г. К. е президент на ****, но същевременно е и председател на ***кия спортен клуб ****“. Основното обвинение е, че чуждестранни участници са плащали разходи по състезанието – за хотел, храна, транспорт, такса за участие - не на сметката на федерацията, а на тази на спортния клуб. В момента все още тече събирането на доказателства с международна помощ. К. е длъжник и на Община ***, която е превела 30 хиляди лв. за Световното по УШУ. Тази сума е обявена за непризнати разходи и още през април 2017 г. зам. -кметът по бюджет и финанси *** е разпоредил възстановяването им от Федерацията, на която К. е президент". Счита, че в статията по манипулативен начин са изложени неверни твърдения, които имат за цел да внушат на читателите, че е извършил престъпление. Поддържа, че авторът на статията е посочил данни за извършено от него престъпление – присвояване от раздел III, чл. 201 и сл. от НК, индивидуализирано по време и място. Като неверни и клеветящи личността му сочи и твърденията в статията, че „…е длъжник и на Община ***, която е превела 30 хиляди 1 лв. за Световното по УШУ. Тази сума е обявена за непризнати разходи и още през април 2017 г. зам.-кметът по бюджет и финанси *** е разпоредил възстановяването й от Федерацията, на която К. е президент”. Сочи, че изложените твърдения не отговарят на обективната действителност, като до настоящия момент срещу него не е имало образувано досъдебно производство, нито е бил привличан като обвиняем. Сочи и че статията съдържа и отрицателни мнения – „явно е закъсал финансово”, които целят да го характеризират негативно и не съответстват на добрата журналистическа етика. Поддържа, че изложените в статията твърдения са неистински, опозоряващи, злепоставящи и клеветнически, като същите не представляват резултат от добросъвестно журналистическо разследване. Поддържа, че са нарушени изискванията, заложени в Етичния кодекс на българските медии, както и конституционните граници на правото на свободно изразяване на мнение, залегнали в чл. 39 от Конституцията и в чл.10 от ЕКПЧ. Изложени са подробни доводи, че във връзка с изложените неверни, клеветнически и позорящи го твърдения в публикуваната от ответника статия е претърпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба. Счита, че ответникът, в качеството му на издател, чрез своите длъжностни лица, следва да определя характера и съдържанието на публикуваните материали като извърши необходимия подбор, за което обстоятелство носи отговорност, в качеството на възложител. Съобразно изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на изложените неверни, позорящи и клеветнически твърдения, посочени в исковата молба, в размер на 10 000 лева. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва обстоятелствата относно възлагане от негова страна за изготвянето на процесната статия. Твърди, че публикацията се позовавала на статия, публикувана на електронен адрес – www.flagman.bg на 06.06.2019 г. в 17:15 часа със заглавие „Разследван за злоупотреби бизнесмен в *** го закъса, ** за над 1,3 млн. евро“, като същата била възпроизведена изцяло в сайта www.pik.bg. Сочи, че информацията, публикувана в статията отразявала обстоятелства от действителността, установени въз основа на проведено журналистическо разследване. Счита, че доколкото ищецът имал качеството на публична личност, спрямо която може да бъде насочен завишен медиен и обществен интерес следвало да бъде позволена известна свобода при изразяване на личностна оценка. Съобразно изложеното е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че на 09.06.2019 г. в информационно - новинарската медия „**** с електронен адрес: www.pik.bg, стопанисвана от дружество ****, на 09.06.2019 г., е публикувана статия със заглавие „**********: ****, ** за над 1 млн. евро“, с посоченото в исковата молба съдържание /л. 9 -л. 11/, като под заглавието на статията е поместена и снимка на ищеца. При публикуване на статията, видно от нейното съдържание, не е посочен автор. Не е посочено и да е препечатана от друга медия.
По делото е представено удостоверение от 05.10.2019 г. /л. 12/, издадено от ******* на Република ** и Национална следствена служба, от което се установява, че срещу С. К. К. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.
Между страните не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че в периода 2015 г. – 2019 г. ищецът е заемал длъжността Общински съветник в Община ***.
2
Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че в сайт на друга електронна медия – flagman.bg, на 06.06.2019 г. е публикувана статия със сходни заглавие и съдържание, озаглавена „*** в *** го закъса, ** за над 1,3 милиона евро“. В процесната статия липсва позоваване на предшестващата статия от 06.06.2019 г., т.е. ответника е представен като първоизточник на информацията.
Видно от представено писмо от 18.03.2024 г. /л. 183/ от ОП-***, в РП *** е била възложена на ОД МВР-***, на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ, проверка за изясняване на факти и обстоятества, свързани с организирането и провеждането на Световно първенство по УШУ за деца и младежи, проведено в периода 26.09.2016 г. – 03.10.2016 г. Въз основа на събраните материали от проверката е било образувано досъдебно производство ДП 251/2017 г. по описа на ОД МВР ***, с вх. № 954/2017, пор. № 1588/2017 по описа на РП *** срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Посочено е, че по досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице, като същото е спряно на 15.03.2024 г., на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 2 НПК.
Останалите представени от страните документи съдът намира за неотносими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *** /л. 140 и сл./, които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и вътрешно последователни. Свидетелят сочи, че след публикуване на статията в *** ищецът е бил притеснен, спрял да прави обичайните неща от ежедневието си, бил ядосан, като вследствие на публикацията е имало негативен отзвук и във връзка с осъществяването на служебните му задължения – хора, с които работел, започнали да питат вярно ли е написаното. Заявява, че и в сайта Флагман е била публикувана статия с подобно съдържание.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *** /л. 143 и сл./, които съдът кредитира също като логични, непротиворечиви и вътрешно последователни. Свидетелят сочи, че след публикацията ищецът се затворил в себе си, започнал да се депресира, не си вдигал телефона, бил ядосан и имал затруднения при вземането на решения, което се е отразило на строителния му бизнес.
Показания на свидетеля **** – служител на ***** към месец юни, 2019 г. /л.
189 и сл./ съдът кредитира частично единствено в частите, които не са опровергани от писмени доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че автор на конкретната статия е „***“, тъй като нито за статията във Флагман, нито за статията в *** е посочено име на автора на публикацията. Съдът не кредитира показанията на свидетеля и в частта, в която сочи, че в процесната статия е посочено, че е препечатана от друг сайт, тъй като не съответстват с възприетото от съда нейно съдържание. Следва да се посочи и че показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви – от една страна сочи, че са му предоставени документи, с които ищецът е „даден“ в *******, а от друга страна твърди, че не е видял лично тези документи. Съдът не кредитира показанията и в частта, в която свидетелят сочи, че му е потвърдено от служител на РП-***, че срещу ищеца е повдигнато обвинение – по делото е налична информация от ******* на Република ** в обратен смисъл. От показанията на свидетеля *** съдът приема за установено, че е бил служител при ответника към датата на публикуване на статията и че същото е осъществено по негово възлагане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, при така установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
3
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, вследствие от клеветнически, неверни и позорящи ответника твърдения и негативни мнения в публикувана на 09.06.2019 г. в електронна медия, стопанисвана от ответника, статия със заглавие: „**********: ****, ***“.
За основателността на предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) противоправно поведение на служител на ответника и/или лице, действащо в изпълнение на възложена от него работа, изразяващо се в публикуване на процесната статия, 2) претърпени от ищеца неимуществени вреди и характер на същите, 3) в пряка причинно-следствената връзка с изложени в статията неверни и клеветнически твърдения спрямо него и негативни оценъчни съждения.
В доказателствена тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента – изпълнител на възложената работа, както и да установи правоизключващите обстоятелства, заявени в депозирания писмен отговор.
В процесния случай безспорно в отношенията между страните е обстоятелството относно публикуването на процесната статия със заглавие:
„**********: ****, ***“ на 09.06.2019 г. на електронната страница на електронна медия – „pik.bg”, стопанисвана от ответното дружество. Обстоятелството на публикуване на статията по възлагане от ответника се установява и от показанията на свидетеля **** / л. 189 и сл./ – служител в ***** към месец юни, 2019 г. Последното обуславя гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди.
Легална дефиниция на понятията „обида" и „клевета" се съдържа съответно в чл. 146 НК, чл. 148 НК и чл. 147 НК. Съгласно текста на чл. 146 НК, обида е налице, когато извършителят каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Според разпоредбата на чл. 148 НК, обидата може да бъде нанесена чрез разпространяването й чрез печатно произведение или по друг начин. По аргумент от чл. 147 НК, клеветата представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което съгласно чл. 148, ал.