Решение № 73 от 21.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20243100900386 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от В. Д. Т.Р. от гр.

Варна, чрез адв.А. М., срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на ПТП, настъпило на 11.08.2023г., в размер на сумата 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя — 14.09.2023г. до окончателното й изплащане; имуществени вреди (разходи за лечение) в размер на сумата 714,68 лв. ведно със законната лихва за забава, считано от 29.02.2024г. датата на получаване на допълнение към претенция от ответника.

Твърди се в исковата молба, че на 11.08.2023г. около 13.15ч. часа в гр. Варна, на ул. „Димитьр Дончев - Доктора" до № 20 при управление на лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с per. № ****** водачката М. С. М., ЕГН ********** е нарушила правилата за движение по пътищата и при потегляне с автомобила извършила погрешна маневра движение напред вместо назад, при което блъснала намиращата се там пешеходка – ищцата В. Т.Р.. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано производство ЗМ 319/2023. Сочи се, че ищцата тъкмо била спряла буса си пред намиращия се там тьрговски обект и била отворила задните врати на буса, в това време спрелият зад буса автомобил „Опел Корса", с per. ****** потеглил напред, при което блъснал г-жа Р. и я притиснал към буса. При удара пострадалата изпитала ужасно силна болка в десния крак, усетила как кракът й бил премазан от натиска между двете превозни средства, след което кракът й започнал силно да кърви в областта точно под коляното, да се подува и посинява.

В Спешното отделение към МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД били извършени различни прегледи и изследвания на пострадалата и установено счупване на тибията (голям пищял) на десния крак. В болницата са й направили почистване и превръзка на отворена рана, фрактурата е била наместена и после раната зашита с поставена упойка, след което била поставена шина. В това положение с изпънат от шината на 180 градуса крак тя е била 1 оставена за домашно лечение, като лечението щяло да се извършва с корекция на градусите на шината. Възстановителният период вървял бавно и трудно, около месец след катастрофата мястото на фрактурата продължавало да кърви. Кракът имал постоянен оток, състоянието на колянната става също не било добро. Пострадалата не можела нито да натоварва крака, нито да стьпи на него, нито да го свие. Придвижването ставало с изпънат от шината напред крак и две патерици. С шина и две патерици тя се придвижвала за период от около 2 мес. и после още около месец само с помощта па патерици.

През целия този период от деня на катастрофата в последвалите месеци пострадалата изпитвала ежедневни болки. Първите месеци употребявала обезболяващи на няколко часа, а и до момента употребявала обезболяващи при нужда. По време на лечението си в къщи ищцата имала необходимост от чужда помощ при придвижване, обличане и пр., за което помагали съпругът й и дъщеря й. За дълъг период от време придвижването й било силно ограничено, от което бил засегнат всеки аспект на живота й. С изпънат напред крак в шина и две патерици практически не можела да отиде никъде. Когато трябвало да бъде откарана на лекар с кола, също било много трудно. Не можела да излиза, не можела и да работи, което се отразило много зле в професионален план. Наложило се да ползва болничен за близо 4 месеца. Тъй като при ПТП пострадалата получила не само фрактура на костите, но и размачкване на меките тъкани на крака, затова и възстановителният период продължил подълго.

С оглед възстановяване не само на костите, но и на тъканите се наложило да проведе рехабилитация на два етапа - за 7 дни, после за период от 10 дни. За продължителен период от време пострадалата пропуснала всички важни за нея събития в социален и в професионален план. Поради болките и затрудненията, а и поради постоянния дискомфорт от изпънатата позиция на крака и неудобната шина, тя станала нервна и раздразнителна.

Изпитвала постоянно чувство на безпокойство и тревожност, имала и нарушения на съня.

Твърди се, че В. Т.Р. извършила и редица разходи по повод лечението си: 201,30 лева за медицински прегледи и манипулации, 274,38 лева за лекарства и медикаменти и 239,00 лева за помощни средства, или възлизащи на обща стойност - 714,68 лева, които се претендират като обезщетение за имуществени вреди.

Сочи се, че от представения констативен протокол за ПТП се установява механизма на настъпване на ПТП, така и вината за него, която е изцяло на водача на МПС марка „Опел Корса", per. № ******, който при неправилна маневра е блъснал намиращата се пред автомобила пешеходка. Твърди се, че собственикът на това МПС е застрахован при ответника - ЗАД ,ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по застраховка Задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица BG/ЗО/12200241037, валидна кьм момента на ПТП (според справка в регистъра на ГФ).

Твърди се, че за претърпените от пострадалата неимуществени вреди е предявена пред ответното дружество претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, получена на 14.09.2023г., след което и с оглед продължителното лечение е предявена и допълнителна претенция, получена на 29.02.2024г. В двете претенции били подробно изложени претърпените неимуществени и имуществени вреди, въпреки това не бил получен отговор и до настоящия момент.

В отговора на ЗАД ,ДаллБогг: Живот и Здраве" АД се оспорва съществуването на застрахователно правоотношение за процесния автомобил, както и отправянето на застрахователна претенция към ответното дружество. Оспорва се твърдяния в ИМ механизъм на ПТП, както и че изключителна вина за настъпването му има водачът на Опел Корса М.. Твърди се, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, като е навлязла на пътното платно внезапно и в опасната зона на движещия се автомобил. Оспорва се също и причинно-следствената връзка с телесните травми и здравословни усложнения, както и размера на предявения иск, като се твърди, че претенцията е силно завишена. Оспорва се и 2 претенцията за имуществени вреди по допустимост и основателност поради липса на връзка между извършените разходи и необходимостта от извършването им с оглед провеждане на адекватно лечение. Оспорва се също и претенцията за присъждане на законна лихва, като се сочи, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КТ.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта на настъпване на процесното ПТП на 11.08.2023г. в гр.Варна, с пострадало лице ищцата по делото, както и че водачът на „Опел Корса", per. № ****** М. М. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП с ответното дружество. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на 3 застрахованото лице.

При липсата на влязло в сила решение по чл. 78а НК в настоящия случай поради прекратяване на производството на установяване пред гражданския съд подлежи факта на неговото извършване, неговата противоправност и виновността на дееца.

Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие се установява посредством приетите като доказателства и неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни документи – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1069 от 11.08.2023г.

С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост.

Според заключението на вещото лице в автотехническата част при настъпване на процесното ПТП двата автомобила се паркирани в дясната част до бордюра в посока на движението, един зад друг на разстояние 2 – 2.5м. Пострадалата се е намирала зад автомобила си с лице към товарния отсек и с гръб към паркиралия отзад лек автомобил. При потегляне водачът на лекия автомобил не успял да овладее автомобила и ударил пострадалата. Според заключението причината за настъпване на ПТП е стартиране на автомобила, без да е изключено от скорост, при което автомобилът се е придвижил напред, водачът не е натиснал достатъчно силно спирачния педал, не е задействал ръчната спирачка и поради това лекият автомобил е притиснал пострадалата с предната си част. Според вещото лице когато двигателят не работи, е необходимо да се приложи по-голямо усилия за задействане на спирачките. Ако водачът бе дръпнал ръчната спирачка, той би могъл да спре и да предотврати настъпването на ПТП. Лекият автомобил се е движил с много ниска скорост и е имал време и разстояние да спре своевременно, за да предотврати ПТП. Видно от заключението пострадалата не е пресичала пътното платно, непосредствено преди удара се е намирала с гръб към лекия автомобил, с лице към задната част на товарния автомобил „Фиат Добло“. Пострадалата е нямала видимост към лекия автомобил, поради което е нямала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Въз основа на така изложеното заключение се налага изводът, че водачът е нарушил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, както и задължението си по ал.2 на същата разпоредба, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Изложените изводи мотивират обосновано становище за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил, който е изгубил контрол над управляваното МПС и не е изпълнил задължението си да спре, когато възникне опасност за движението, с което е осъществил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.