Акт от 02.07.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…..... гр.Плевен, 02.07.2019г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАРИНСКА при секретаря П. Иванова, и прокурора…………. като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА гр.д.№ 1623/2019г. по описа на ПлРС., за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Х.М.Х., чрез адв. В. П.,***, с която се твърди, че ищецът е работи на длъжност ”мл. експерт- командир отделение ООР”, при РУ- *** Твърди се, че осъществява трудовата си дейност, по утвърдени графици и протоколи, на смени- 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на работното време, на основание чл.

187, ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди се, че за периода от м. март. 2016г. до подаване на ИМ, са издавани протоколи и графици за дежурства и положен труд, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове, извън установеното работно време. Твърди се, че редът за организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки, се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. Твърди се, че за процесния период 01.04.2016-14.03.2019г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обн.,

ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г, като в нея липсва изрична регламентация, за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи, че такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.,- чл.

31, ал.2 – в размер от 0.143. Посочва се, че съобразно Наредба №8121з-407, при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд, между 22,00ч. и 06,00ч., за отчетния период, се умножава с коефициент 0,143. Посочва се, че цитираната Наредба №8121з-407, е отменена с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение №8585/11.07.2016г на ВАС по адм. дело №5450/2016г. Твърди се, че до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., - ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., е действала Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. Твърди се, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд. Твърди се, че е налице празнота в закона, поради което следва субсидиарно да се приложи НСОРБ, обн. ДВ от 26.01.2007г. и на основание чл. 9, ал.2 от тази Наредба, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време на съответното работно място. Твърди се, че за процесния период- 01.04.2016-14.03.2019г. ищецът е положил нощен труд , както следва:

За календарната 2016г.:, за м. април.- 48 часа, за м. май- 40 часа, за м. юни- 0 часа, за м. юли.- 64 часа, за м.август- 16 часа, за м. септември- 0 часа, за м. октомври – 56 часа, за м. ноември- 32 часа и за м. декември -72 часа- като общо за календарната 2016 година, се твърди полагане на общо 328 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е в размер на 374,904 часа.

За календарната 2017 година, се твърди че ищецът е положил нощен труд, както следва: общо за м. януари, м. февруари и м. март- 120 часа, общо за м. април., за м. май, и за м. юни- 240 часа, общо за м. юли, за м.август. и за м. септември- 208 часа, общо за м. октомври, за м. ноември, и за м. декември -200 часа, като общо за календарната 2017 година, се твърди полагане на общо 768 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е в размер на 877,824 часа.

За календарната 2018г., се твърди ищецът е положил нощен труд, както следва: общо за м. януари, м. февруари и м. март- 256 часа, общо за м. април., за м. май, и за м. юни- 264 часа, общо за м. юли, за м.август. и за м. септември- 248 часа, общо за м. октомври, за м. ноември, и за м. декември – 192 часа, като общо за календарната 2018 година, се твърди полагане на общо 960 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е в размер на 1097,28 часа.

За календарната 2019г., се твърди ищецът е положил нощен труд, както следва: общо за м. януари, м. февруари и м. март- 184 часа

Твърди се, че общо за периода 01.04.2016-14.03.2019г., ищецът е положил 2240 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлиза на 2560,32 дневен часа, което води до извънреден труд от 320,32 часа и следва да бъде платен допълнително. Твърди се, че съобразно заплатата на ищеца, часовата ставка е в размер на 7 лв или за 320,32 часа извънреден труд, се дължи сумата от 2242,24лв. Твърди се, че на основание чл. 37, ал.2, вр ал.1, т.2 от ЗМВР, ответникът е пасивно легитимиран по настоящето дело, като самостоятелно ЮЛ. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати, на основание чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР, сумата от 2242,24лв. съставляваща възнаграждение за положен извънреден труд, в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.април.2016г. – 14.март.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 250.- лихва за забава, върху главницата от 2242,24лв. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че исковата молба е неоснователна.

Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР и е заемал длъжността „мл. експерт- командир отделение ООР”, при РУ- *** както и че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, на основание чл.187. ал.З от ЗМВР. Твърди се, че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР, статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време, се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Оспорва се твърдението за положен от ищеца извънреден труд. Твърди, че в процесния период, отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби: 1.

Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм. дело №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в Наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Посочва, че ограничението в цитираните по- горе две наредби е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта, на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период. Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. Посочва се, че на ищеца е заплатен положеният от него извънреден и нощен труд, като за положения нощен труд, е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Представят се писмени доказателства.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от

19.06.2019г, е прието изменение на претенциите, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, като искът с правно основание чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР, е приет за разглеждане за сумата от 2126,36лв., за периода 01.04.2016-14.03.2019г и искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД- за сумата от 230,11лв., за периода 31.08.2016-14.03.2016г, съобразно направеното уточнение на периода, прието от съда.

С протоколно определение от

19.06.2019г, съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта, че са се намирали в служебни правоотношения, за процесния период 01.04.2016-14.03.2019г.

По делото е безспорно също, че за процесния период, ищецът осъществява трудовата си дейност, по утвърдени графици и протоколи, на смени- 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на работното време. По делото, в тази връзка, са изискани и представени от страна на РУ- ***- ОД на МВР- Плевен, в заверено копие графиците за дежурствата на ищеца.

По делото, от страна на ответника са представени и приети, в заверени копия, платежните бележки, за изплатени на ищеца, за периода, трудови възнаграждения, в които съдът констатира, че е начислен и заплатен нощен труд.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: след съответна проверка на представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и графици на дежурства, ВЛ е установило, че ищецът е полагал труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни часове, дадени в табличен вид от ВЛ- с общ брой часове нощен труд за периода -2224; същите са отразени в платежните ведомости на отчетен едномесечен и тримесечен период- 278 смени с нощен труд. ВЛ е установило при извършената проверка, че по отношение на положеният от ищеца нощен труд, няма съответно преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143. ВЛ е изчислило също, че часовата ставка на ищеца, на база основните работни заплати за периода, е 6,686, в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в табличен вид преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с коефициент 1,143. и е констатирало общо за периода 2542,032 часа, положен от ищеца труд, /след преизчислението/, на стойност 2126,36лв., която сума не е изплатена на ищеца. ВЛ е изчислило лихвата за забава до 14.03.2019- в размер на 230,11лв.

Разпечатката съдържа 28 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b44b798-5373-42e9-8221-8b56592d3e75