Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 676 от 06.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 816/2023
Вид
Определение № 676
Подписан
06.07.2023
В сила
06.07.2023
Състав
Калин Калпакчиев, Величка Цанова, Весислава Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. София, 06.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600816 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор в ОП София против определение на ОС София, НО, 9. първоинстанционен наказателен състав от 15.06.2023 г., постановено в разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 50/2023 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. В протеста се твърди, че определението на Окръжния съд е неправилно, а внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията на закона; че обвинителният акт е единство от обстоятелствена и заключителна част; че в обстоятелствената част се излагат в пълнота фактите, които обуславят правната квалификация на престъплението и участието на дееца в него; че в заключителната част не е нужно да се преповтарят всички факти, а само посочването им в обобщен вид и юридическата им оценка; че съдът не е посочил конкретно в какво се състои несъответствието между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт; че волята на съда, отразена в определението, е неясна и не подлежи на тълкуване; че е въпрос по същество на делото доколко фактите в обстоятелствената част се подвеждат под правната норма, посочена от прокурора; че изискванията към съдържанието на обвинителния акт са установени в закона и в задължителната практика на ВКС, и те в случая са спазени; че в обстоятелствената част на акта са описани подробно действията на подсъдимата, правните норми, които е нарушила в качеството си на длъжностно лице, съответно описан е механизмът за причиняване на щетите за общината и техният размер.

Отправя се искане за отмяна на определението на Окръжния съд, с което в разпоредително заседание е прекратено съдебното производство по делото и за връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия.

1

Софийският апелативен съд, като взе предвид частния протест, и съобрази изтъкнатите в него съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

1. По допустимостта на подадения частен протест:

Съдебното производство по н.о.х.д. № 50/2023 г. по описа на Окръжен съд София, НО, 9. първоинстанционен наказателен състав е образувано на 27.01.2023 г. с внасяне в съда на обвинителния акт.

С разпореждане на съдията-докладчик от 19.05.2023 г. е прието, че делото е подсъдно на ОС София и е насрочено разпоредително заседание.

На 15.06.2023 г. е проведено разпоредително съдебно заседание, в което страните са взели отношение по предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК за провеждане на съдебното производство по делото. Защитникът на подсъдимата е отправил искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора, тъй като на досъдебното производство било допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение. В подкрепа на искането си защитникът заявява, че обвинението е неоснователно и политически мотивирано, че в обвинителния акт са допуснати неясноти, които водят до непълноценност на обвинението – че не е посочен нормативния документ, който определя съдържанието на понятието „достатъчното грижи“, които е следвало да положи подсъдимата като кмет за имуществото на община Златица. Съдът е приел искането на защитата за основателно.

При така описаното процесуално развитие на делото за въззивния съд няма съмнение, че постановеното определение подлежи на обжалване по реда на чл. 249, ал. 3 НПК, вр. с чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК. Доколко е законосъобразно проведеното разпоредително заседание, съответно постановеното определение, този въпрос подлежи на преценка по основателността на протеста.

2. По основателността на частния протест

Становището на съда за наличие на съществени пороци в досъдебната фаза на процеса е неправилно и незаконосъобразно.

За да приеме, че е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, съставът на Окръжния съд е открил несъответствие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт, между фактическо и юридическо обвинение, но не е конкретизирал в какво точно се изразява това несъответствие. В мотивите към определението съдът е изброил петте деяния, включени в продължаваното престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 НК, както и че два от протоколите образец 19 за приемане на строително-монтажни работи били подписани от служителя на общината 2 свидетеля Б. К., а другите три протокола били подписани от подсъдимата.

Въззивната инстанция приема, че внесеният в Окръжен съд София обвинителен акт отговаря по форма и съдържание на изискванията, описани в чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК.

Според обвинението подсъдимата в качеството си на длъжностно лице – кмет на община Златица, при условията на продължавано престъпление с 5 деяния е нарушила задълженията си по чл. 3, ал. 1; чл. 6, ал. 1 ЗФУКПС, чл. 5, ал. 1 от ЗОП и чл. 44, ал. 1 ЗМСМА, не положила достатъчно грижи при ръководене и управлението на повереното й имущество – собственост на община Златица, като допуснала да бъдат заплатени недължими суми от фактурирани дейности и услуги, представляващи строително-монтажни работи (СМР), които не били действително изпълнени – в периода 5.12.2013 г. – 23.03.2017 г., с платежни нареждания по конкретни фактури по сключени договори за обществени поръчки. По нататък в обвинителния акт последователно са описани фактите за конкретните пет деяния и механизма за причиняване на щетата, както и нейният размер – общо от петте деяния – 141 972.84 лева, които представляват значителни щети по смисъла на закона, а деянията са извършени умишлено.

В обстоятелствената част на акта – л. 7 – л . 19 от съдебното дело, тези инкриминирани обстоятелства са описани подробно, ясно и безпротиворечиво. Посочени са конкретните нормативни задължения, които е нарушила подсъдимата в качеството си на длъжностно лице, сключените договори и подписаните протоколи образец 19, включително и конкретния механизъм на причиняване на щетата – подписване от подсъдимата на платежни нареждания за изплащане на суми за дейности, които не били фактически извършени.

Описано е, че два от протоколите образец 19 били подписани от служителя на общината Б.

К., но фактурите и платежните нареждания били винаги подписвани от подсъдимата.

В заключителната част на прокурорския акт същите обстоятелства са описани по подобен начин, но без да се повтаря подробно целият механизъм за причиняване на щетите, което не е било и нужно.

Тази начин на формулиране на обвинителния акт е позволен от процесуалния закон и напълно отговаря на задължителното тълкуване по този въпрос, съдържащо се в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС – т. 4.1. и т. 4.2. В тълкувателното решение изискванията към съдържанието на заключителната част на обвинителния акт са приравнени с тези за постановлението за привличане към наказателна отговорност от досъдебното производство.

В заключителната част на обвинителния акт трябва да се конкретизира престъпното деяние – да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. В т. 4.1. от тълкувателния съдебен акт се посочва, че е допустимо съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид. В този смисъл при уточняване предмета на престъпление против собствеността, не е необходимо да се индивидуализира поотделно всяка вещ и нейната равностойност, а е напълно достатъчно да се отрази общият родов признак на вещите, съответно на отделните групи от вещи, както и общата им равностойност. Подобен начин на описание на състава на престъплението е 3 допустим и при други деяния, които са усложнени по своя предмет – при държане на множество по вид и количество наркотични вещества, огнестрелни оръжия и др.

Като съобрази изложеното, САС счита, че начинът, по който прокурорът е описал в заключителната част на обвинителния акт изпълнителното деяние на престъплението по чл.

219, ал. 3, вр с ал. 1, вр с чл. 26 НК, включително конкретния механизъм на причиняване на щетите, отговаря на изискванията на процесуалния закон. Между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт не съществува противоречие, а разглеждането им в цялост, което се налага поради единството на процесуалния документ, позволява ясно да се разберат фактическите и правни рамки на обвинението, в които подсъдимата може да упражни надлежна и ефективна защита. Доколко така формулираната от прокурора обвинителна конструкция е доказана и основателна е въпрос, по който съдът ще се произнесе при обсъждане и решаване на въпросите по чл. 301 НПК.

Следва да се подчертае, че допуснатите при предходното разглеждане на обвинителния акт процесуални нарушения, констатирани в постановеното в разпоредително заседание определение на Окръжния съд по н.о.х.о.д. №430/2021 г. на СпНС и в.н.ч.д. № 235/21 г. на АпСпНС, са били надлежно отстранени с внесения по настоящото дело прокурорски акт.

Прецизирана е както фактическата част на обвинението, като е отпаднало обвинението по пункт 6 от предишния акт, както и неговата юридическа част – с отпадане на обвинението по чл. 219, ал. 2 НК.

В този смисъл настоящият състав на САС приема, че изводите на първата инстанция, отразени в протестираното определение, за допуснати съществени и отстраними пропуски в обвинителния акт са необосновани и незаконосъобразни, а протестът на прокурор от ОП София намира за основателен.

По изложените съображения, САС, НО, 2. състав прие, че атакуваното определение на ОС София, НО, 9. първоинстанционен наказателен състав от 15.06.2023 г. по н.о.х.д. № 50/2023 г. е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр.чл. 341,ал. 2 и сл. НПК САС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд София, НО, 9. първоинстанционен наказателен състав от 15.06.2023 г., постановено в разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 50/2023 г.

Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5