Решение № 3066 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3066 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110206280 по описа за 2025 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. В. П., с ЕГН: ********** срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № ***, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваният ЕФ са нанесени неверни данни, тъй като на посоченото в него място на нарушението ограничението на скоростта е 70 км./ч., а не 50 км./ч., както се поддържа в обжалвания ЕФ. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител, като по делото са представени писмени бележки от юрисконсулт на СДВР, в които поддържа становище за законосъобразност и правилност на обжалвания ЕФ и моли за неговото потвърждаване. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като взе предвид събраните доказателства по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от справка от АИС на КАТ лек автомобил "***“, рег. № *** е регистриран като собственост на жалб. М. В. П..

На 03.04.2025 година, в 18:53 часа преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ”Cordon М2” с №MD 1197, заснела лек автомобил марка/модел "***“, рег. № ***, движещ се в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ до №300 с посока на движение от бул. „Вл. Вазов“ към Околовръстен път, с превишена скорост – 89 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км./ч. от реално измерената скорост от 92 км./ч.), при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Приложен е снимков материал като веществено док. средство, от който са видни марката и регистрационния номер на процесното МПС.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег. № ***, било установено, че същото е регистрирано на името на жалб. М.

В. П., поради което за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП срещу П. в качеството на собственик на МПС, с което е извършено нарушението, на 04.04.2025 г. е издаден ЕФ серия К №***. Същият е връчен на М. П. на 13.04.2025 г. На 15.04.2025 г. е подадена жалбата срещу ЕФ серия К №***, по която е образувано настоящето дело.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 89 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

Представен е и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата. Следователно мястото на контрол и мястото на извършване на нарушението са категорично установени, включително и с оглед на посочените GPS координати на снимката, представляваща веществено док. средство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП.

От постъпилото по делото писмо от Столична община, Дирекция „Управление и анализ на трафика“/л.27 от делото/ несъмнено се установява, че на мястото на извършване на процесното нарушение няма поставени пътни знаци от вида на В26 и максимално разрешената скорост за движение на ППС в населено място е предвиденото в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км./ч. Дори и в района на процесния участък, преди процесното място на контрол да е имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 70 км/ч, както твърди жалбоподателят, следва да се има предвид, че така въведено ограничение е валидно до следващото кръстовище /чл.68, ал.3 от Наредба №РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци/ , след което е валидно общото ограничение на скоростта, предвидено с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при липса на поставени пътни знаци, обозначаващи различно ограничение от законовопредвиденото за населено място.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради 3 което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Съгласно справката на Български институт по метрология и техническата документация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 89 км/ч, което е повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че доколкото стриктно е спазена процедурата, предвидена в чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП , като е управлявал процесния лек автомобил със скорост от 89 км/ч при ограничение 50 км/ч за населено място.

Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Неоснователно е възражението за посочени неверни данни в обжалвания ЕФ относно действащото ограничение на скоростта в процесния участък от пътя.

Съгласно член 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.“ Тъй като превишаването на максимално допустимата скорост в случая е с 39 км./ч. именно това е приложимата санкционна разпоредба в конкретния случай и наложеното административно наказание е законосъобразно.

Липсва основание за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид.

4

Предвид гореизложените съображения, обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, който минимален размер според съда представлява справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, както и на факта, че представителството е осъществено само с писмени бележки – без реално участие на процесуалния представител на АНО в съдебното заседание, проведено по делото.

Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия № ***, издаден от СДВР, с който на М. В. П., с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400,00 /сто/ лева, като законосъобразен и правилен.

ОСЪЖДА М. В. П., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5