Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2023 от 17.07.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 461/2026
Вид
Решение № 2023
Подписан
17.07.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Диана Калоянова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 2А, буква А · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2023

Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IV състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА административно дело № 20267200700461 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба с УРИ 330300-2642/10.06.2026 г. по деловодния регистър на ОД МВР Русе, подадена от Р. В. Р., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, бул. „България“ № 246 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-3393-000171/10.06.2026 г., издадена от началник РУ 02 към ОД МВР Русе. Със заповедта е разпоредено налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 2А, буква А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта се обжалва като издадена при несъобразяване с всички относими факти и обстоятелства по случая. Иска се от съда да „извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, включително относно правилното установяване на фактическата обстановка и съответствието на наложената мярка с целта на закона“. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. [населено място], АК Русе, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея, предявява искания по доказателствата и претендира разноски по представен списък.

Ответникът по делото – началник РУ 02 към ОД МВР Русе, се представлява от главен юрисконсулт Т. Й., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана; иска от съда да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските. Прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната от него неблагоприятно; в преклузивния срок; при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със ЗППАМ № 226-3393-000171/10.06.2026 г., издадена от началник РУ 02 към ОД МВР Русе спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година, а именно за 6 месеца. ПАМ е наложена спрямо лек автомобил „Мерцедес Ц180“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, като са отнети свидетелството за регистрация и регистрационните табели на автомобила. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че посоченото МПС на 10.06.2026 г., около 01:50 часа в гр. Русе, на общински път RSE1131 - полигон Русе е управлявано от П. М. И., [ЕГН], която не е правоспособен водач. На И. е съставен АУАН серия АД № 793287/10.06.2026 г. на основание чл. 150 от ЗДвП.

Представена е Справка за нарушител/водач, от която се установява, че П. М. И. не притежава СУМПС, т.е. тя е неправоспособен водач.

Представена е и справка за процесния автомобил, от която се установява, че той е собственост на жалбоподателя.

Във връзка с установеното по надлежен ред административно нарушение, началникът РУ 02 към ОД МВР Русе е издал обжалваната ЗППАМ № 26-3393-000171/ 10.06.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП е наложена ПАМ за прекратяване на регистрацията на посочения автомобил. Заповедта е връчена на собственика Р. на 10.09.2026 г., видно от направеното отбелязване върху самата заповед.

В жалбата, с която е сезиран съда, се въвеждат възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Основното оплакване на Р. е, че при проверката автомобилът се е намирал на полигон, който според него традиционно се използвал от граждани за придобиване на първоначални умения за управление на моторни превозни средства. По тази причина жалбоподателят имал убеждението, че на това място е допустимо начинаещ водач да упражнява основни умения по управление на автомобил. Твърди, че в действията му няма умисъл, защото не е имал намерение да нарушава закона или съзнателно да допуска извършването на нарушение. Действията му са били продиктувани от погрешно разбиране относно допустимостта на подобна практика на територията на полигона. Посочва изрично, че в случая не са настъпили вредни последици; не е причинено пътнотранспортно произшествие; не са причинени имуществени вреди и не е създадена реална опасност за други участници в движението. При проверката оказал пълно съдействие на полицейските служители и не е възпрепятствал по никакъв начин установяването на фактическата обстановка.

Р. е представил и Допълнение с вх. № 2857/22.06.2026 г. към първоначалната жалба. Доразвива тезата си, че при проверката процесното МПС е било установено на полигон извън града, който е известен сред гражданите като място, използвано за придобиване на първоначални умения за управление на моторни превозни средства. Твърди, че на мястото няма поставени табели, знаци или други обозначения, които да указват, че е забранено използването му от външни лица или че е предназначено единствено за определени организации или автошколи. Посочва още, че на място няма обозначения, че теренът представлява частна собственост, нито че достъпът е ограничен или забранен за граждани. Поради липсата на подобни обозначения Р. останал с убеждението, че мястото може да бъде използвано за упражняване на основни умения по управление на автомобил. Обяснява, че след случая публикувал видеоклип, свързан с настъпилите обстоятелства, който бил гледан от приблизително 250 000 души и под него имало множество коментари. Значителна част от коментиращите изразявали становище, че също считат полигона за място, предназначено за обучение и упражняване на начални умения по управление на автомобил. Според жалбоподателя това показвало, че мястото създава у много граждани впечатление, че подобна дейност е допустима. Прави изявление, че ако е знаел, че на това място съществува забрана за подобна практика, не би предоставил автомобила за управление. Отново посочва, че действията му не са умишлени и съжалява за случилото се. Отбелязва, че управлението е продължило около две минути при много ниска скорост - приблизително 10 км/ч на първа предавка и той през цялото време се намирал непосредствено до водача и бил в готовност да реагирам незабавно при необходимост. Отново се застъпва тезата за липса на последици и за оказано съдействие при проверката. Иска се отмяна на заповедта. Като доказателства са представени снимки на мястото на нарушението с подробно обяснение на неговите характеристики; гледането на клипа на Р. от 248 000 човека; наличието на лица, упражняващи се в управлението на МПС. Представени са и данни за цитирания видеоклип (на хартиен носител).

С разпореждане [номер]/25.06.2026 г. съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между тях.

При така установената фактическа обстановка,, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и началниците на районни управления към ОД МВР Русе. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е служебно известна на съда и с нея министърът е определил Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. По тази причина и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР Русе, с горецитираната Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. е делегирал законосъобразно правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. В този смисъл заповедта е издадена от компетентен орган.

При издаване на ЗППАМ е спазена законоустановената писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Неоснователни са твърденията в жалбата, че тя не съдържа мотиви (нарушение на чл. 59, ал 2, т. 4 от АПК). Фактическата обстановка, макар и кратко е ясно и точно посочена. Приложение намира Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, съгласно което мотивите могат да се съдържат и в други писмени доказателства, стига те да са посочени в оспорения акт – в случая изрично в мотивната част на заповедта са посочени съставения АУАН на И., неправоспособно лице по смисъла на ЗДвП.

В производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, въпреки оплакванията в жалбата за обратното. Жалбоподателят твърди, че процесната ЗППАМ е издадена при неизяснена фактическата обстановка, което всъщност е твърдение за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За съда остава неясно кои точно относими факти и обстоятелства не са изяснени от административния орган, тъй като такива не са посочени от жалбоподателя. В конкретния случай се касае за производство, което се реализира по АПК и в случая мярката не е наложена на водача, а на собственик на автомобила. В случая, преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ. В хода на съдебното дирене не са ангажирани доказателства, които да оборят тезата, че И. е неправоспособно лице. В този смисъл не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

В жалбата се оспорва правилното приложение на материалния закон. Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Според чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:2а)прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

В конкретния казус са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на административния орган да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.