Решение № 32 от 01.12.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Брезник, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЕЛИСАВЕТА Д. СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20231710200148 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

По изложените в жалбата на „Деси и Андрей“ ООД с ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. *************, представлявано от Н. Р. П.: ЕГН ********** , чрез адв. К. С. от АК Перник, съображения, се моли да бъде отменено Наказателно постановление № 665590-F673322 от 03.10.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 53, вр. с чл. 83 ЗАНН и чл. 185, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 700 лв.

(седемстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Дружеството жалбоподател, чрез адв. К. С., в съдебно заседание заяви, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неоснователно и моли за отмяната му. Претендира да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна редовно призовани представител не изпращат. В писмено становище са заявили, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като представя и списък за разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На 09.08.2022 г. свидетеля Ц. М. Ц. заедно с колегата си С. Е. Д. в качеството им на служители на НАП София, отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“ извършили проверка на търговски обект „Ханче находящо се в с. П., на главен път за гр. Т.“. Същият е Търговски обект по Смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и се стопанисва се от фирмата жалбоподател. Свидетеля Ц. М. Ц. за непродължителен период от време извършил три броя контролни покупки. И за трите покупки на свидетеля Ц. не бил издаден касов бон от работещото фискално устройство в обекта, нито касова бележка от кочан. След извършване на трите покупки Ц. Ц. и С. Д. се представили на работещите в заведението и извадили контролната лента от фискалното устройство.

1

Служителите на НАП установили, че разчетената касова наличност (дневния оборот) от монтираното фискално устройство, съгласно генерирания от фискалната памет е в размер на 528.16 лева, а фактическата наличност, съгласно изготвения опис на паричните средства в касата от единственото заето на касата лице, е в размер на 796.27 лева, т. е. констатирали положителна промяна в касовата наличност в размер на 268.11 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, като действието не е отразено и регистрирано във фискалното устройство регистрирано с потвърждение в приходната администрация с № 4095098/20.03.2019 г., чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми от касата на търговския обект, след констатацията, че фискалното устройство притежава тези функции, в момента на извършването и с точност до минута.

От присъстващото по време на проверката и работещо в обекта лице – Р. С. Ф., били снети писмени обяснения, в които последната посочила, че е работник кухня, барманката я нямало и тя не е добре запозната с работата на касовия апарат. Направените констатации в хода на проверката, контролните органи обективирали в съставен Протокол за извършена проверка № 0126932 серия АА от 09.08.2022 г., който бил надлежно връчен срещу подпис на завареното в обекта да работи на каса лице – Р. Ф..

На основание отразените констатации в съставения протокол, свидетеля Ц. М. Ц., заемащ длъжността „Старши инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, в присъствието на С. Е. Д., съставил АУАН № F673322 от 26.08.2022 г., против „Деси и Андрей“ ООД с ЕИК **********, за това, че при извършена проверка на 09.08.2022 г., в 14.13 ч. и съставен ПИП серия АА № 0126932/09.08.2022 г., в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – обект „Ханче, находящо се в с. П., на главен път за гр. Т.“, стопанисван от дружеството – жалбоподател е установено, че дневния оборот от монтирания в обекта ФУ, съгласно дневен отчет от фискалната памет е в размер на 528.16 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 796.27 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми. Установената разлика е в размер на 268.11 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство модел „Datecs DP-150“, притежаващо индивидуален № D T 772331 и индивидуален номер на фискалната памет 02772331, регистрирано с потвърждение в приходната администрация с № 0042420 от 09.08.2022 г., в момента на извършването и с точност до минута. Във връзка с констатираното в хода на проверката, съставения АУАН бил връчен срещу подпис на упълномощен представител против дружеството „Деси и Андрей“ ООД. Въз основа на акта, по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление с № 665590-F673322 от 03.10.2022 г.

Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.

Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС „извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.“

2

Със санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, случаите (извън тези по ал. 1 на същия член) на извършване или допускане на извършване на нарушение по чл.

118 или на нормативен акт по неговото прилагане (в случая Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) са въздигнати в административни нарушения чрез предвиждано налагане на глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Според второто изречение на цитирания нормативен текст, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 (глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.)

Цитираните нормативни разпоредби (които се явяват нарушените законови разпоредби по смисъла на чл. 42, т. 5 респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН) водят до извод за две хипотези на административно нарушение, свързани със задължението по чл. 33, ал.

1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 за отразяване на всяка промяна в касовата наличност извън случаите на продажби, в частност въвеждане на пари в касата (какъвто е настоящият случай), а именно: неотразяване на въведени пари в касата на ФУ, притежаващо операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми посредством операцията „служебно въведени“ суми, което неотразяване 1. не е довело или 2. е довело до неотразяване на приходи. Наличието на посочения резултат от нарушението, освен съставомерен елемент от обективна страна, се явява квалифициращ признак, определящ тежестта на нарушението, което съответно бива санкционирано с по-високи минимален и максимален размер на налаганото административно наказание/имуществена санкция.

С акта за установено административно нарушение обстоятелствено е предявено, че на посочените дата, място и час, в качеството му на лице, извършващо продажби в търговски обект, в което е монтирано ФУ, притежаващо операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, не е регистрирало промяна на касовата наличност (в случая въвеждане на пари в касата) на ФУ чрез посочените операции, видно от фактическа наличност в касата в размер на 796.27 лева и разчетена по дневен финансов отчет на ФУ касова наличност в размер на 528.16 лева. Липсват констатации, че нарушението води или не до неотразяване на приходи. За нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., като именно срещу тези факти и правна квалификация е организирало защитата си наказаното лице до издаване на НП. Това е съществен процесуален порок на производството, тъй като рефлектира върху правото на санкционираното лице да узнае фактите, срещу които да организира защитата си, т. е. ограничава правото му на защита. Реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (която 3 разпоредба дори не е посочена в обжалваното НП) предполага установяване и обосноваване на допълнително обстоятелство, съгласно изречение второ на санкционната разпоредба, а именно – води или не нарушението до неотразяване на приходи. Предвидените в ал. 1 и ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции за нарушение на нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС (в случая Наредбата), са в размери със съществени разлики по отношение тежест на наказанията. Определящ границите и размера на наказуемостта се явява фактът дали нарушението води до неотразяване на приходи, което на свой ред е основен елемент от обективна страна на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, неустановен и непосочен в акта. Относимата санкционна разпоредба, изисква нарушението да е с такъв характер, че да „води“, а не непременно да е „довело“, до неотразяване на приходи.

Установяването и предявяването на това обстоятелство още с акта е свързано с абсолютното право на „обвинения“ в нарушение субект да узнае кои обстоятелства обосновават съставянето на акт, за да организира своята защита, което на свой ред съответно наказващият орган да посочи и приеме като основание за налагане на конкретна санкция. Пропускът в хода на производството до издаване на НП да се установи дали нарушението води или не и ако води - как, до неотразяване на приходи препятства и съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон в проведеното административнонаказателно производство, различен в зависимост от възможен конкретен, негативен резултат на неизпълнението.

Недопустимо е тези факти да се въвеждат, изясняват и уточняват за първи път в хода на производството по съдебно обжалване на издадения акт на административно наказателно правораздаване. Дори установен, този факт предпоставя съществено изменение на предявеното с акта за установяване на нарушението, срещу което фактическо обвинение още при съставяне на акта е гарантирано правото на защита.

С обжалваното наказателно постановление наказващият орган единствено е допълнил правната квалификация на административното нарушение, като е наложена имуществена санкция за така непълно предявеното, вкл. фактическо, административнонаказателно обвинение, която непълнота очевидно и не е установена.

Но при издаването на НП следва да са безспорни нарушението и авторството му (отговорността на юридическо лице или ЕТ е само обективна и безвиновна). В случая в акта безспорно липсва основен елемент от обективна страна на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, което е препятствие за наказващия орган да издаде НП в условието на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като с оглед приложимия материален закон е налице основание за изменение на обстоятелствената част на „обвинението“, каквато процесуална възможност за наказващият орган ЗАНН не предвижда. При това положение и поради липса на процесуална възможност за връщане на преписката на актосъставителя за изменение на

4 административнонаказателното обвинение в рамките на същото това производство, единственото възможно за наказващия орган процесуално действие е прекратяване на преписката и връщане на материалите на актосъставителя с указания за образуване на ново производство, съобразено вкл. със сроковете по чл. 34 от ЗАНН и за установяване и съответно предявяване в производството на резултата от нарушението. (В този смисъл Решение № 6 от 23.01.2018 г. на Адм. съд Перник по к. а. н. д. № 648/2017 г.) Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b43c269-5826-4c7f-93c0-691d4e4a3041