Решение № 38 от 26.02.2024, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Исперих, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100897 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно оснавание по чл.59 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба вх.№ 2902/ 23.12.2021г. от Е. Ю. К. и К. С. К., двамата с постоянен адрес град Р, община Р, област Р, улица „М“ №.., двамата действащи чрез пълномощник адвокат М. Р. М. от АК – Р против Р. К. гражданин на Република Т, родена на **********г. в село Й, община И, област Р с която молят съда да осъди ответницата да им заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, формирана като сбор от сумата 9784.00лв. направени от ищците разноски за подобрения в периода от месец март 2014г. до месец ноември 2020г. – засаждане и поддържане на овощна градина върху поземлени имоти, находящи се в землището на село Й, с идентификатори както следва : имот с идентификатор ............... по КККР на село Й; имот с идентификатор ............... по КККР на село Й и имот с идентификатор ............... по КККР на село Й, от които ответницата притежавала 1/ 2 ид.част, представляваща по-малката сума измежду направените от тях разходи и увеличението на стойността на сочените по-горе имоти в резултата от подобренията върху имота и сумата от 10 216.00лв. представляваща частична претенция от общо 40 000.00лв. представляваща нереализиран приход от продукция от овощни насаждения /орехи, сливи, кайсии, праскови, круши, ябълки и череши/ върху 1/ 2 ид.част от имот с идентификатор ............. по КККР на село Й., с площ от 12.002 дка, за период от 15 години считано от 01.01.2022г. до 01.01.2037г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата 1 молба до датата на изплащане на дължимата сума. Ищците претендират и заплащане на сторените по делото разноски. В исковата молба ищците разказват, че със съдебното решение по вгрдело № 307/ 2019г. по описа на ОС – Р е била прогласена нищожността на договор за доброволна делба извършена в ущърб на ответницата К. и същата придобила 1/ 2 ид.част от имоти собственост на ищците подробно описани в петитума. Така между тях се създала съсобственост. Преди завеждане на дело 807/ 2018г. по описа на РС – И процесните имоти били наети от ищцата Е. К. в качеството и на земеделски производител. Същата е засяла имотите с трайни насаждения и по-конкретно – орехи, а в междуредията били насадени плодни дръвчета сливи, кайсии, праскови, круши, ябълки и череши. Било променено трайното предназначение на имотите, които от ниви се превърнали в овощна градина.

Засаждането започнало през пролетта на 2014г., като първо били насадени орехите общо 272 броя. После през есента на 2014г. били засадени 117 броя сливи, 64 броя кайсии, 27 броя плодни дръвчета – праскови, ябълки, круши и череши. По засаждането на овощната градина били направени разходи както следва : През 2014г. в размер на 8456.00лв., през 2015г. – 2824.00лв.; през 2016г. – 2696.00лв.; през 2017г. – 1272.00лв.; през 2018г. – 1368.00лв.; през 2019г. – 1128.00лв., през 2020г. – 1608.00лв., като за всяка от годините е посочена осъществената агротехническа дейност и нейната единична цена. Разходите били отразени от ищцата К. в надлежно воден дневник на стопанството на земеделски производител. През 2016г. ищците заплатили сумата 72.00лв. за почвени проби на Опитна станция по земеделие Х К село Х К, сумата от 24.00лв. за фунгуран, сумата от 120.00лв. за бордомикс, които препарати са били ползвани за пръскане на овошките в овощната градина.

Решението по делото заведено от ответницата влязло в сила на 12.11.2020г. След това Р. К. се снабдила с изпълнителен лист и ищците и предали 1/ 2 ид.част от процесните имоти. Впоследствие на 27.04.2021г. К. продала своята идеална част от имотите на трето лице. Ищците считат, че ответницата се е обогатила неоснователно за тяхна сметка със сумата от 9784.00лв. представляваща 1/ 2 от сумата 19568.00лв., която те били вложили в нейната идеална част през периода от месец март 2014г. до месец ноември 2020г. и са повишили стойността на имота с тази сума. От друга страна след засаждане на овощната градина и уважаване на ревандикационният иск семейство К. било лишено от добиви върху 1/ 2 ид.част от създадената градина, като размера на нереализирания доход от плодовете за 15 години какъвто бил срока на плододаването на дръвчетата възлизал на общо 40 000.00лв., като ищците считат, че имат правен интерес от водене на иск за глобална обезвреда в размер на 20 000.00лв., от които 9784.00лв. представляващи 1/ 2 част от разходите за поддържане на трите имота и 10 216.00лв. представляваща паричната равностойност на 1/ 2 от нереализираният добив от овощната градина за период от 15 години считано от 01.01.2022г. до 01.01.2037г., частична претенция от нереализирания приход от 40 000.00лв. По доказателствата ищците представят писмени доказателства, които молят да се приемат, желаят да се приложи гр.дело № 807/ 2018г. по описа на РС – И и да се назначи агротехническа експертиза.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният 2 особен представител на ответницата Р. К. адвокат С. Д.. Същата счита искът за допустим, а по неговата основателност сочи, че ще вземе становище след събиране на всички доказателства по делото. Счита претенцията за заплащане на сторените разходи за подобрения в имота за периода от 2014г. до 2017г. за неоснователна поради изтекла давност и прави възражение в този смисъл. За разходите, които се претендират за периода 2018г. до 2020г. счита, че същите са в завишен размер и ги оспорва изцяло. Счита, че същите следва да се определят по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Що се касаело до искът за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, считат че този иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. Ищците са имали качеството на добросъвестни купувачи, но по силата на съдебните решения по гражданските дела водени от ответницата същите са били отстранени от имота. При осъществена евикция правата на купувача се реализират срещу продавача, който в конкретния случай е знаел, че част от вещта принадлежи на трето лице. Отделно от това следвало да се вземе впредвид, че имота собственост на ответницата бил продаден. Следвало да се изследва въпроса за продажната цена, която тя получила при изповядване на сделката. Същата би се обогатила ако цената на сделката се е определяла от съществуващите трайни насаждения и ползата от тях. Този факт следвало да се установи по делото. Не възразява да се назначи поисканата от ищците експертиза и допълва въпросите по същата. Не възразява да се приложи гр.дело № 807/ 2018г. на РС – И.

В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат исковата си претенция и молят същата да бъде уважена по същество.

В съдебно заседание особеният представител на ответницата поддържа писменият отговор и моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писямени доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :

Ответницата е притежавала в съсобственост със своя брат Х Х Т следните два надвижими имота находящи се в землището на село Й, област Р:

„Поземлен имот, с начин а трайно ползване – Нива , с площ от 24.001дка, трета категория, в местност „Ч” съставляваща имот № ............... при граници и съседи : имоти №№ ***, ***, ***, ***,

*** и ***” и

Поземлен имот, с начин а трайно ползване – Нива , с площ от 25.006дка, трета категория, в местност „Т п - Л” съставляваща имот № ............... при граници и съседи : имоти №№ ***, ***, *** и

***”.

На 16.12.2013г. Х Х Т действайки като пълномощник на ответницата и договаряйки сам със себе си прехвърлил нейната 1/ 2 и.част в имотите на себе си по силата на Договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите рег.№ 13842/ 16.12.2013г. на нотариус рег.№ 254 с район на действие РС - И, станал изключителен техен собственик, като след това се разпоредил с имотите в полза на трети лица. Едни от тези трети лица се явяват и двамата ищци, които по силата на прехвърлителна сделка - по НА № 9, том V, рег.№ 4974, дело № 654/22.05.2014г. на Нотариус, рег.№ 254, с 3 район на действие РС-гр.И, на 22.05.2014г. Х Х Т продал на ищеца К.

„Поземлен имот, с начин на ползване – трайни насаждения, находящ се в землището на село Й, обл.Р, в местността „Ч“, с площ на имота от 12.000 дка, трета категория, съставляващ имот № ....... по плана за земеразделяне на селото“, който имот понастоящем се идентифицира като „Поземлен имот, с начин на трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Друг вид трайно насаждение, с площ от 12002 кв.м., трета категория, в местността „Ч“ в землището на село Й, съставляваща имот № ............. по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, при граници и съседи. Към момента на сключване на този Договор за покупкопродажба, ответникът-купувач К. К. е бил в законен граждански брак с ищцата Е. К.. В периода 2014г. до 2019г. съответно относимо за стопанската 2019/ 2020г. година този имот е бил отдаван под наем от К. К. на съпругата му - ищцата К..

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.05.2014г. по НА № 6, том V, рег.№ 4969, дело № 651/22.05.2014г. на Нотариус, рег.№ 254 с район на действие РС-гр.Исперих, Хасан Хюсеин Топчу продал на Емине Хасан Бозук следният недвижим имот : „Поземлен имот, с начин на ползване – Нива, находяща се в землището на село Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик“, с площ на имота от 6.000 дка, трета категория, съставляващ имот № 019260 по плана за земеразделяне на селото“, който имот понастоящем се идентифицира като „Поземлен имот, с начин на трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Друг вид трайно насаждение, с площ от 6001 кв.м., трета категория, в местността „Черкезлик“ в землището на село Йонково, съставляваща имот № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, при съответни граници и съседи. В периода 2014г. до 2019г. съответно относимо за стопанската 2019/ 2020г. година този имот е бил отадван под наем от Емине Бозук на ищцата К..

По делото няма спор, че Х Х Т продал на Е Х Б и имот № ........... в местността „Ч“ в землището на село Й.

По силата на Решение № 239/ 31.12.2019г. постановено по вгрдело № 307/ 2019г. по описа на ОС – Р ищците и Е Б били съдебно отстранени от ½ ид.част от описаните по-горе имоти, тъй като при съдебна процедура е установено, че Договорът за делба от 16.12.2013г. е недействителен и по 1/ 2 ид.част в имот № ***, № *** и имот № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Й били върнати в патримониума на ответницата Р. К..

След като ги получила на 27.04.2021г. с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 78, том II, рег.№ 1919, нот.дело № 243/ 2021г. на нотариус рег.№ 688 на нотариалната камара ответницата дарила по 1/ 200 ид.част от трите имота на лицето В И К.

На същата дата – 27.04.2021г. с Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 79, том II, рег.№ 1921, нот.дело № 244/ 2021г. на нотариус рег.№ 688 на нотариалната камара ответницата продала по 199/ 200 ид.части от трите имота и от още 1 имот на лицето В ИК за сумата от 26450.00лв т.е. за идеалните части на всеки от имотите е заплатена цена в размер на 6612.50лв.

4

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 149, том I , рег.№ 1262, нот.дело № 131 от 2023г. на нотариус рег.№ 688 на нотариалната камара В И К продал на ищеца К. К. 1/ 2 ид.част от имот № *** за сумата 12000.00лв.

Впоследствие с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 150, т о м I , рег.№ 1263, нот.дело № 132 от 2023г. на нотариус рег.№ 688 на нотариалната камара В И К продал на Е Б 1/ 2 ид.част от имот № *** за сумата 6000.00лв.