Решение № 407 от 19.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Казанлък, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510201163 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К №7561924, издаден от ОДМВР-Стара Загора, с който на основание чл.189,ал.4, във връзка с чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП, на Д. С. Т. е наложено административно наказаниеглоба в размер на 400(четиристотин) лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на същия, тъй като според въззивника били допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по изготвянето му. В с.з. последният не се явява и не изпраща свой представител.

ОДМВР-Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител, но юрисконсулт в писмено становище изразява мнение за неоснователност на жалбата и претендира да бъдат заплатени направените от АНО разноски.

С обжалвания електронен фиш Д. С. Т. е санкциониран за това, че на 22.02.2023г. в 12:28 часа в обл. Стара Загора, общ.Мъглиж, на път I-6 км.213+400, разклон за с.Ягода, в посока към гр.Казанлък е извършил нарушение за скорост, управлявайки МПС- лек автомобил „Рено Каджар“ рег.

№ СВ0307ТЕ, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“, заснето със СПУКС(ARH CAM S1) №11443b2, като е бил отчетен километров толеранс в полза на водача. Жалбоподателят е извършил 1 нарушение за скорост, като била установена стойност на същата 108 км/ч. и разрешена такава 60 км/ч. и било констатирано превишаване на скоростта с 48 км/ч.

В подкрепа на направените констатации в електронния фиш въззиваемата страна е представила снимка(лист 10 от преписката), удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 с приложение, протокол №012-СГ-ИСИС/ 29.03.2022 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, протокол за използване на автоматизирано техническо средство тип СПУКС ARH CAM S1 от

23.02.2023г., заповед на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец на електронен фиш №8121з-172/ 29.02.2016г., заповед №8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок.

С Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на ВР са регламентирани условията и реда за използване на автоматизираните техн. средства и системи за контрол, като по този начин се отстранява празнината в закона, довела до липса на регламентация на реда за установяване на нарушенията на движението с автоматизираните технически средства и системи. Санкционираното превишаване на скоростта на 22.02.2023г. е осъществено след приемането на Наредбата и към този момент не е съществувала законова празнота, а и не е установено използването на системата да е в нарушение на утвърдените с Наредбата правила.

С разпоредбата на член 189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП. Тази процедура е различна от установената в ЗАНН, като началото на производството е поставено със заснемане на извършеното нарушение, посредством техническо средство.

Специалният начин на установяване на административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165,ал.2,т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията да използват техн. средства или системи, заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и рег. номер на автомобила. Съгласно чл.189,ал.15 от същия закон в административно-наказателното производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с 2 технически средства или системи от посочения вид.

В конкретния случай има приложена декларация по реда на чл.189,ал.5 от ЗДвП, която е променила първоначалните данни за авторството на деянието, като собственичката на управлявания автомобил Щилияна Стефанова Крушкова е посочила жалбоподателя Д. С. Т. за извършител на вмененото на нея нарушение, предмет на това административно-наказателно производство.

Последният е акцентирал в жалбата си, че:

- не бил спазен срока за издаване на ЕФ,

- в оспорения от него електронен фиш липсвала датата на издаването му,

-жалбоподателя не е имал качеството на ползвател, както и на собственик на управляваното от него МПС,

-ЕФ не съдържал мястото на извършване на нарушението, -не разбирал разликата между СПУКС и АТСС,

-неправилно бил определен размерът на наложената на нарушителя глоба и

-деянието представлявало маловажен случай.

Съдържанието на електронния фиш е уредено в чл.189,ал.4 от ЗДвП, като съгласно параграф 6,т.63 от ДР на ЗДвП, същият представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш.

От представените по делото писмени и веществени доказателства се доказва извършването на административно нарушение от страна на жалбоподателя, т.е. от същите се установява по безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна, че Д. С. Т. е реализирал нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, неспазвайки забраната скоростта на превозното средство да превишава установените в тази норма стойности. В случая става въпрос за движение в ненаселено място, при установено ограничение в скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак В-26, така както коректно е отразено в обстоятелствената част на електронния фиш и е ноторно за съда.

3

От приложената по делото снимка, находяща се на лист №10 от делото, с ясно различаващи се изображения на регистрационен номер и марка на автомобила по категоричен начин се установява и индивидуализира МПС, с което въззивника е извършил нарушението, което му е вменено.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че не бил спазен срока за издаване на ЕФ. Безспорно приложим в случая е давностният срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН. Макар ЕФ да не съдържа дата на неговото изготвяне, този факт не създава пречка за проверка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото е ясна датата на преглед на снимковия материал, на която автоматично се издава и ЕФ. От приложеното по делото извлечение от информационната система на МВР(лист №18 по делото) се установява, че последния е издаден на 24.02.2023г. за нарушение, извършено на 22.02.2023г. Следователно срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е спазен.

Описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка, както и приетата правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере кое е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Липсва каквато и да е неяснота относно субективната и обективната страна на нарушението и изявлението в жалбата на въззивника, че е бил объркан от обстоятелството, че е вписан в ЕФ като ползвател и анализа на правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП представляват превратно тълкуване на действащото законодателство към момента на извършване на нарушението. Нарушителят очевидно е пропуснал да отчете обстоятелството, че ЕФ е бил издаден през 2023г. и тогавашната редакция на цитираната разпоредба не предвижда в електронния фиш да се посочва какво качество има водача на МПС, с което е извършено нарушение за скорост, докато новата редакция го изисква, но пък същата влиза в законна сила едва на 07.05.2026г. Във всеки случай към момента на извършване на нарушението, което е вменено на жалбоподателя, не е било задължително да се отрази последния какво качество има като водач на МПС- на собственик или ползвател.

Не следва да се игнорира и обстоятелството, че първоначално ЕФ е бил издаден срещу собственика на МПС- Щилияна Стефанова Крушкова, която след това в декларация е посочила Т. като нарушител. Следователно 4 въззивникът недобросъвестно се опитва да черпи права от собственото си поведение, заявявайки че не знае в какво качество е управлявал автомобила на Крушкова и че това нарушавало правото му на защита.

Видно от описаното в НП е, че като място, на което се твърди, че е извършено нарушението е записан „път I-5, км. 213 + 400“.

Сред доказателствата, приложени към преписката, се съдържа снимка, от която не може да се разбере къде е направена същата, за да се отнесе към вмененото нарушение. Предполага се, че въпросния клип касае конкретния случай, но това не е категорично ясно. Безспорно и начинът на изписване на част от мястото на извършване на нарушението като „път I-5, км. 213+ 400“ индивидуализира еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Приложената снимка и цитираното описание към нея не са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на нарушението, а водят до предположение. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за път или участък от път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа или не. Действително приложените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път.

Въпреки това обаче, според съда, при издаването на наказателното постановление не съществува пречка административния орган да обвърже съответните точки от пътя, описани цифрово, с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, като съответно не следва издадения ЕФ да почива на предположения. Именно това е сторил наказващият орган, добавяйки към цитираното описание на мястото на извършване на нарушението „разклон за с.Ягода“. В този смисъл неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението. Видно от ЕФ в същия е посочено и че нарушителя се е движил „в посока към гр.Казанлък“, което в достатъчна степен конкретизира мястото на нарушението и допринася за 5 спазване на императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

Що се отнася до разликата между СПУКС и АТСС, следва да се отбележи, че доколкото такава съществува, тя е по-скоро в отношението „род към вид“, т.е. най-просто казано: всяко СПУКС е АТСС, но не всяко АТСС е СПУКС. Съдебната практика е категорична, че ако едно устройство е одобрено като СПУКС, то напълно отговаря на изискванията за АТСС.

Моделът ARH CAM S1, по-известен като „тринога“, е най-масовото техническо средство, използвано от Пътна полиция в момента. Типовото му одобрение е със срок до 07.09.2027г. От правна гледна точка той е перфектния пример за пресечната точка между АТСС и СПУКС.

Въззивникът в жалбата си коментира също, че според него неправилно бил определен размера на наложената му глоба, тъй като не бил приспаднат какъвто и да било скоростен толеранс.

В съдържанието на ЕФ обаче е отразено че „е отчетен километров толеранс в полза на водача“, а под снимката на автомобила, управляван от въззивника(на лист №10) е записано, че същия се е движил със скорост 112 км/ч, т.е. приспаднатия километров толеранс в полза на водача е не с обичайните 3 км/ч, а с цели 4 км/ч.

„Предположението“ на жалбоподателя, че били смесени две разпоредби от страна на органите на МВР- на чл.182, ал.1, т.4 и чл.182, ал.1 т.5 от ЗДвП се явява непотвърдено. Първо, защото не алинея първа, а алинея втора на чл.182 от ЗДвП(действаща към процесния период) урежда санкционирането на некоректните водачи на МПС и второ, защото съгласно т.4 на чл.182, ал.2 от ЗДвП(също действаща към процесния период): „Водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: … 5.