Решение № 1049 от 14.06.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 781/2021
- Вид
- Решение № 1049
- Подписан
- 14.06.2021
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Неделчева, ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 234, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
- чл.56 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1049 гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500781 по описа за 2021 година
С решение №260582/07.10.2020г., постановено по гр. дело №18489/2017г., поправено и допълнено с решение №260421/11.02.2012г., ВРС е ДОПУСНАЛ ДЕЛБА на жилище, находящо се в жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, както и дървена барака с идентификатор *** с площ от 8 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ***, целия с площ от 237 кв.м., при квоти:
5/12 ид.ч. за ХР. П. Т., ЕГН ********** и 7/12 ид.ч. за Д. П. Н., ЕГН **********, ведно с прилежащите към сградата части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м. от който ХР. П. Т., ЕГН ********** притежава 5/24 ид.ч., а Д. П. Н., ЕГН ********** притежава 7/24 ид.ч., на основание чл.34 от ЗС.
ИЗКЛЮЧИЛ е ХР. М. ХР., ЕГН ********** и Н. Д.. Н., ЕГН ********** от делбата на жилищната сграда и дървената барака в двора с идентификатор *** с площ от 8 кв.м.; ОТХВЪРЛИЛ е предявения от ХР. П. Т., ЕГН ********** срещу Д. П. Н., ЕГН **********, Н. Д.. Н., ЕГН ********** и ХР. М. ХР., ЕГН ********** иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, и на построеното в същия имот жилище, находящо се в жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, състоящо се от тераса с външно стълбище, две стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата и избено помещение, на основание чл.34 от ЗС.
Постъпила е въззивна жалба от ХР. П. Т. срещу решението в отхвърлителната му част. Според жалбоподателката в тази част решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. При постановяване на същото, съдът е възприел превратно и едностранчиво някои от доказателствата по делото, други е игнорирал напълно, въз основа на което е достигнал до неправилни фактически и правно-обосновани изводи досежно основателността на исковата претенция в тази част. На първо място счита, че
1 първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че ответниците по иска за делба Д. П.
Н. и Н. Д.. Н. са придобили по давност част от жилищната сграда с идентификатор 10135.
5506.262.1, като в този смисъл съдът е изключил от делбата тази част от сградата. Твърди, че фактът на едноличното ползване на наследствен имот от сънаследник съвсем не е достатъчен за доказване на възражението му за придобиването на наследствения имот по давност, какъвто е настоящия случай. При спор за придобиването по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Когато основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение като действията трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Във връзка с изложеното твърди, че нито един от разпитаните по делото свидетели не е установил намерение за своене на идеалните части на жалбоподателката от страна на ответниците, нито, че са осъществявали фактическа власт по отношение на нейните идеални части. Счита, че се установява, че тя никога не се е дезинтересирала от процесния имот, нито е била препятствана да го посещава. До момента на предявяване на иска по чл.30 ЗН и иска за делба страните по делото са били в добри отношения, дори с желание общо застрояване на поземления имот върху който е построена процесната жилищна сграда. На следващо място счита за незаконосъобразен извода на съда, че дворното място с идентификатор 10135. 5506.262 е обща част по смисъла на чл.38 ал. 1 ЗС защото в имота била възникнала етажна собственост. Ако се приеме, че сградата с идентификатор *** е жилище-близнак на другата част от сградата със същия идентификатор ***, то по отношение на тези две жилища липсват найхарактерните белези на етажната собственост - общ вход и стълбища, общи основи, плочи, трегери, външни стени, носещи стени, общи входове, стълбище и коридори към таванските и избени помещения и др. При тях има само обща съединителна стена и съединен покрив, но всяка част от този покрив обслужва само отделното жилище. Тоест, между собствениците на едно жилище-близнак и на другата част от същата сграда не възниква етажна собственост и следователно дворното място не е обща част. Отделно от това счита извода на съда за незаконосъобразен в тази му част и поради обстоятелството, че за да бъде обща част дворното мяс¬то, то следва съсобствениците на дворното място да притежават самостоятелни обекти построени същото дворно място(т.е. да е възникнала хоризонтална или вертикална етажна собственост,) какъвто не е настоящия случай. По делото са налице данни за съсобственост, както по отношение на дворното място, така и по отношение на построените в него сгради. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде допусната делба и на недвижимите имоти в отхвърлителната част. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор /възражение/ от Д. П. Н. и Н. Д..
Н., в която излагат становище за неоснователност на същата. Считат, че в обжалваната част решението е правилно и законосъобразно поради което молят да бъде потвърдено.
Срещу първоинстанционното решение, и допълнителното такова, е постъпила и насрещна въззивна жалба от Д. П. Н. и Н. Д.. Н.. С допълнителна молба, жалбоподателите уточняват, че поддържат насрещната жалба по т.2, а именно досежно 12/24 ид. Части, за които съдът е приел, че е налице съсобственост само между ответниците. Считат, че за тази част от дворното място, съдът следва да посочи в диспозитива на съдебния акт, че тя е принадлежаща като обща част към жилището, за което е отхвърлен иска за делба на същото основание - липса на собственост на ищцата върху тази част от имота. След като съдът е допуснал до делба едното жилище като е посочил и част от дворното място като обща част към него, то считат, че при отхвърлянето на иска за делба за другото жилище съдът също следва да посочи и неговата обща част от дворното място, след като и за двете - и за второто 2 жилище, и за 12/24 ид.ч. от дворното място съдът е приел, че те са изключителна собственост само на двамата ответници/при установени от съда квоти/. С оглед гореизложеното, считат, че в тази част решението е непълно и доколкото първоинстанционният съд е приел, че не е налице ОФГ и не е изменил, респ. поправил/допълнил решението си в тази част, то поддържат въззивната жалба, като молят въззивният съд да постанови отхвърляне на иска за делба за жилището на ответниците, ведно с принадлежащите към това жилище 12/24 ид.ч. от дворното място, явяващи се обща част на това жилище, и двете придобити от двамата ответника в режим на СИО /жилище и прилежаща обща част от дворното място/. По т.3. от насрещната жалба посочват, че по отношение на новоконституирания ответник ХР. М. ХР. - съдът е приел, че същият НЕ Е СЪСОБСТВЕНИК в нито един от имотите, предмет на исковата молба. Считат, че доколкото съдът изрично е изключил този ответник само от делбата на жилището, за което е допуснал делба, то съдът или следва да прекрати производството по делото спрямо този ответник поради липса на съсобственост, респ. Липса на правен интерес за предявяване на исковете спрямо него, ИЛИ изрично да отхвърли СПРЯМО НЕГО ВСИЧКИ предявени искове, респ.
„да изключи" този ответник - както спрямо допуснатата до делба жилищна сграда /жилище/ и принадлежащите към нея като общи части ид.части от дворното място, така и спрямо другата жилищна сграда /жилище/ и нейните общи части от дворното място. В този смисъл считат, че предявените искове спрямо този ответник са НЕДОПУСТИМИ - поради липса на правен интерес, поради което спрямо него следва да се оставят без разглеждане, като се прекрати производството по тях, а в условията на евентуалност – молят да бъдат отхвърлени същите искове изрично спрямо него ПОРАДИ ЛИПСА НА НЕГОВИ ПРАВА върху всички обекти, предмет на иска - както върху двете сгради /жилища/, така и върху дворното място.
По т.5 от насрещната жалба относно допуснатата до делба „дървена барака" с идентификатор № *** с площ от 8 кв.м. твърдят, че още с отговора на исковата молба са посочили, че съществувалата в имота стара дървена барака, посочена и в нот.акт за дарение от 1996г., Е ПОГИНАЛА отдавна. Отразеният в действащата КК обект с идентификатор № *** с площ от 8 кв.м. Е РАЗЛИЧЕН от посочената в нотариалния акт за дарение от 1996 г. твърдят, че съществуващият сега в имота обект е поставен от тях през 2002г. /след процесния договор за дарение от 1996г. и след погиването на старата „дървена барака", посочена в него/, за което по делото е представена и Скица за проучване от 16.06.2002г. /стр. 69/, издадена на името на ответницата Д. П. Н., съдържаща и разрешение на главен архитект на основание чл.56 от ЗУТ за поставяне на ПАВАЛИОН с размери 2,5/3,5 м. за търговски нужди - магазин за хр.стоки. Именно този павилион на ответницата Д.Н. е отразен в действащата сега КК като обект с идентификатор № ***. С оглед изложеното молят да бъде изключена от делбата „дървена барака с идентификатор № *** с площ от 8 кв.м.", тъй като същата не е съсобствена между страните, не е била предмет и на дарението от 1996 г, не е част от наследството на общата наследодателка А., а е собственост само на двамата ответници. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявени от ХР. П. Т. срещу Д. П. Н., ЕГН **********, Н. Д.. Н., ЕГН ********** и ХР. М. ХР., ЕГН ********** обективно съединени искове, с правно осн. чл.30 от ЗН за намаляване на извършеното от наследодателката на ищцата А. Х.а П., починала на 23.01.2003г., дарение, обективирано в нотариален акт № 130, том XXXIII, дело № 8875/1996г., в полза на ответницата Д. П. Н. на следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ***, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., ведно с жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор ***, състоящо се от външно стълбище, 3 антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака в двора с идентификатор *** с площ от 8 кв.м. и съответните подобрения в поземления имот, при граници на имота: имоти ***, ***, ***, *** и
***, до размер на разполагаемата част на наследодателката от 1/3 ид.ч. и възстановяване на запазената част на ищцата от наследството, и иск по чл.34 от ЗС за делба на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м.; 2. жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор ***, находящо се в гр. Варна, ***, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака в двора с идентификатор *** с площ от 8 кв.м. и съответните подобрения в поземления имот при квоти 4/9 за ищцата и 5/9 за ответницата; 3. жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор ***, находящо се в гр. Варна, ***, състоящо се от тераса с външно стълбище, две стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата и избено помещение, както и съответните подобрения в поземления имот при квоти 1/2 за ищцата и 1/2 за ответницата.