Решение № 1946 от 28.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1946 гр. Варна, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №

20233110101933 по описа за 2023 година

Ищцовата страна *** сочи, че на 01.01.1996г. е бил сключен договор между Началника на Затвора-Варна и ответника Н. Б., тогава служител на Затвора-Варна за отдаване под наем на ведомствено жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „*** на основание заповед за настаняване от 30.08.1990г. на началника на варненския затвор. Видно от Акт №9045/19.04.2016г. за частна държавна собственост апартамент №8 е предоставен за управление на Министерство на правосъдието. От 2009г. Б. е преустановил заплащането на консумираната ел.енергия, като многократно е получавал напомнителни писма. На 20.03.2015г. му е било изпратено писмо, с което същият е предизвестен, че договорът за наем се прекратява, с изтичане на един месец от получаване на писмото. Въпреки отправеното предизвестие Б. е продължил да ползва жилището в продължение на три години и да извършва потребление на ел.енергия. На 07.06.2019г. пред комисия в състав от служители Министерство на правосъдието, ответника предава ключовете на жилището, за което е изготвен и приемо-предавателен протокол. До настоящия момент Б. не е заплатил задълженията си към Министерство на правосъдието, които възлизат на сумата от 11 019,50лв., съгласно „потвърждение на разчети" представляващо незаплатена разходвана ел. енергия за периода от 2009г. до 07.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата. Върху общия размер на задължението, се претендира и обезщетението за забава - формирано върху общия размер на задължението /главница/ от 11019,50лв., изчислено на база годишен лихвен процент ОЛП + 10% лихвен процент за един ден ГЛП/360, за периода от 07.03.2018г., когато е издадена последната фактура за ел. енергия до датата на предявяване на исковата молба в съда. Размерът на обезщетението за забава е в размер на 5537.30лв.

Периодът, за който претендира обезщетение е от 2009г., когато Б. е преустановил плащането на дължимите разходи за ел.енергия, но е продължил да ползва имота, вкл. и след получаване на предизвестие за прекратяване на договора, той остава в имота и извършва потребление на ел. енергия без да го заплаща. Предвид тези обстоятелства, процесният период, за който претендира обезщетение е от 2009г. /когато ответникът преустановява заплащането на консумираната ел.енергия/ до 07.03.2018г. /последна фактура за ел. енергия/.

1

Моли се съда, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 11 019,50лв., представляваща незаплатена разходвана ел.енергия за периода от 2009г. до 07.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата; 5537.30лв., представляваща мораторна лихва върху целия размер на обезщетението за периода от 07.03.2018г. до датата на предявяване на исковата молба в съда.

След проведени няколко уточнения се е стигнало до обща претенция в размер на 11 104.95лв. главници за времето от 2009г. до 31.01.2018г. и 10 287лв. общо лихви за забава за времето от 8.02.2013г. до 17.02.2023г.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което сочи, че в ИМ се твърди, че се търсят суми за незаплатена разходвана ел.енергия за периода от 2009г. до 07.03.2018г., но доказателства за дължима и заплатена от ищеца ел.енергия за периода 2009г. - м.01.2013г. няма представени по делото.

По никакъв начин не става ясно, защо при корекция на издадена фактура за наем и ел.енергия с друга фактура, при положение, че не е вписано изрично в коригиращата фактура, че се коригира само ел.енергията от предходна фактура, ищецът коригира само сумата за ел.енергия.

Счита, че счетоводството е водено некоректно и незаконосъобразно. Възразява срещу дължимостта на търсените суми за ел.енергия за периода от 2009г. до 07.03.2018г., както и за дължимостта на сумата от 5537.30лв. за мораторна лихва за периода от 07.03.2018г. до датата на предявяване на ИМ - 17.02.2023г., поради изтекла давност Оспорва качеството на „потребител" на ел.енергия на ответника за апартамента описан в и.м. Оспорва наличието на облигационна връзка между Б. и МП, Затвора Варна. Оспорва, че електромера, по който е била префактурирана търсената ел.енергия съответства на техническите и метрологичните изисквания към него.

Доколкото липсват представени с ИМ доказателства за отчетена от Енерго про консумирана ел.енергия за процесния обект, то оспорва вписаните в част от фактурите данни на ел.енергия от електромер по отношение на сочения обект, както и търсени суми по останалите фактури с невписани данни на електромер. Оспорва начина, по който е определяно ползваното количество ел.енергия. Оспорва правилността на отчетените данни за консумирана ел.енергия. Твърди, че не е бил уведомяван за датата на отчитане на ел.енергията, респ.датата на отчитане на ел.енергията не му е обявявана за процесния апартамент. Прави изрично възражение за погасяване по давност на задълженията за наемни възнаграждения за времето от 2009г. до 7.03.2018г. и на задълженията за лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Страните по делото не спорят относно твърдението на ищеца, че ответника е бил наемател на негов недвижим имот находящ се в гр.В*** по силата на безсрочен наемен договор от 1.01.1996г. в качеството му на служител на ищцовата страна. Липсва спор и относно това, че наетото жилище е освободено поради отпадане на обстоятелствата даващи право на ищеца да е наемател на същото.

По отношение на направените възражения за изтекла погасителна давност съставът намира следното:

Настоящата искова молба е заведена пред съда на 17.02.2023г., като с нея се претендират главница и лихви натрупани съответно за времето от 2009г. до 25.01.2018г. и за времето от 8.02.2013г. до 17.02.2023г.

По отношение на претенцията за главници в общ размер на 11 104.95лв. съдът приема, че възражението на ответната страна за наличие на изтекла давност е основателно. Претенцията е за суми заплатени от ищеца вместо ответника в полза на трето лице-доставчик на електроенергия в наетия имот. Сумите са плащани многократно, но въпреки това не се явяват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.В от ЗЗД, тъй като представляват доброволно изпълнение вместо трето лице, но без встъпване в договорното му правоотношени при което положение за плащащият не е възникнало обвързващо задължение за периодичност на изпълнение. При това положение приложимата погасителна давност е общата такава предвидена в чл.110 от ЗЗД, но дори и при нея 2 задълженията са погасени тъй като най-новото задължение посочено от ищеца е с дата м.януари 2018г. Липсва посочване на конкретна дата от месеца поради което следва да се приеме, че това плащане е станало най-късно на 31.01.2018г., а видно от положеният на исковата молба печат, тя е постъпила в съда на 17.02.2023г., т.е. повече от две седмици след изтичането погасителния давностен срок.

Дори да не бе прието, че задълженията са погасени по давност, то същите биха се явявали недоказани по основание, тъй като по делото не са представени доказателства, че претендираните суми са заплатени от ищеца. Представената обилна счетоводна документация е едностранно издадена, но следва да се има предвид, че ответната страна е оспорила редовността на воденето на счетоводните книжа на ищцовата страна, а последната не е ангажирала други доказателства или доказателствени способи за оборване на това оспорване.

По отношение на претенцията за лихви, съставът намира, че по отношение на тази претенция, че по отношение на нея безспорно е относима кратката погасителна давност предвидена в чл.111, б.В от ЗЗД, като същата тези задължения ако бяха доказани по основание и размер щяха да се явяват погасени поради изтичане на посочената давност. Следва обаче да се има предвид, че претенциите за лихви са обусловени от установяването на дължимостта на едно главно вземане, а в настоящото производство се установява, че сочените от ищеца като обуславящи вземания не само, че са погасени по давност, но и са останали недоказани по основание и размер.

По изложените съображения съставът намира, че и тези претенции следва да бъдат отхвърлени.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от **** срещу Н. А. Б. от гр.В*** искове за заплащане на сумите от

11 104.95лв. главници за времето от 2009г. до 31.01.2018г. претендирана, като стойност на консумирана ел.енергия от ответника в обитавания от него като наемател имот находящ се в гр.Варна, у***и 10 287лв. общо лихви за забава за времето от 8.02.2013г. до 17.02.2023г. на осн. чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3