Решение № 2626 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2626 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110200111 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на търговско дружество „***“ ЕООД, чрез упълномощения процесуален представител адв. Б. А. срещу Наказателно постановление № 761447-F 744388/24.04.2024г. на Директор офис „Младост“ при на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 255,65 евро / 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.

125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Посочва, че към датата на съставяне на АУАН справката – декларация за посочения период е била подадена в НАП. Излагат съображение, че дружеството няма дейност през посочения период, и неподадената декларация е била с нулева стойност. Намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши преценка на посочените факти и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Релевира доводи, че нарушението е било отстранено доброволно, преди намесата на контролните органи, като така наложената санкция се явява непропорционална на обществената опасност на нарушението. Моли за съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество в подкрепа на искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски, съобразно представения списък.

1

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бонева оспорва жалбата. Намира издаденото наказателното постановление за правилно и законосъобразно, а нарушението за доказано от обективна страна. Пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Посочва, че нарушението не е инцидентно, поради което не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Към 16.11.2023г. дружеството – въззивник „***“ ЕООД е търговец, вписан в Търговския регистър с ЕИК по Булстат. Същият бил регистриран по ЗДДС, поради което се явявал и задължен субект съгласно чл. 125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период да подава справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС.

На 29.09.2023г дружеството – въззвивник подало в офис „Младост“ при ТД на НАП справка – декларация по ЗДДС за месец август юли 2023 и за месец август 2023г.22152318521 и вх. № 22152318250.

При извършена служебна проверка в информационната система на ТД на НАП- София, В.

В., заемаща длъжност инспектор по приходите, установила, че едноличният търговец не е изпълнил задължението си по чл. 125, ал.5, вр.ал.1 от ЗДДС за подаване на справкадекларация по ЗДДС за данъчния период: 01.08.2023г. до 31.08.2023г., в законоустановения 14-дневен срок от изтичането на месеца, за който същата била дължима, в частност до 15.09.2023г. / работен ден/

При така установените факти свид. В. – инспектор по приходите към ТД на НАП приела, че въззивникът е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал.5, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради което съставила срещу него акт за установяване на административно нарушение № F 744388/16.11.2023г.

АУАН бил съставен в присъствието на свидетели и упълномощен процесуален представител на дружеството, комуто бил връчен за запознаване и подпис. Изрично било отразено в него, че се издава поради констатирана забава - неспазване на предвидения в чл. 125, ал.5 от ЗДДС срок за подаване на справка - декларация по ЗДДС до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнася. Правната квалификация на нарушението била определена като чл. 125, ал.5, вр.ал.1 от ЗДДС.

В съответната графа упълномощения процесуален представител на жалбоподателя не вписал възражение. Такова постъпило в установения 3-дневен срок, предвиден в чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № № 761447-F 744388/24.04.2024г. на Директор офис „Младост“ при на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 255,65 евро / 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

2

По отношение на извършеното нарушение по чл. 125, ал.5, вр. ал .1 от ЗДДС за данъчен период месец юли 2023г. било издадено предупреждение № 761444-F743937/24.04.2024г., с което било прието, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Препис от атакуваното наказателно постановление и издаденото предупреждение били връчени на упълномощен процесуален представител на дружеството на 16.12.2025, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка. Жалбата срещу него е постъпила на 22.12.2025г.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката В. В. /, както въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания , тъй като същите се подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

Доколкото съдът не констатира наличие на противоречив доказателствен материал, намира че не следва да бъде правен подробен анализ на доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото заповед .

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Нарушението е установено на 16.11.2023г., като актът за установяване на административно 3 нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По приложението на материалния закон:

Имуществената отговорност на въззивника е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 125, ал. 5, вр.ал. 1 ЗДДС, като на основание чл. 179, ал.1 ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 255,65 евро / 500,00 /петстотин/ левa .

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157, като видно от ал. 5 - декларациите по ал. 1 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Разпоредбата на ал.5 от същия член предвижда, че декларациите по ал.1 и ал.2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

В конкретния случай едноличният търговец се явява задължено лице, което не е спазило срока за подаване на справка - декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2023г. до 31.08.2023г., в законоустановения 14-дневен срок от изтичането на месеца, за който същата била дължима, в частност до 15.09.2023г.

Декларирането въззивникът е извършил валидно на 29.09.2023г. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на свид. В.., така и от приложената към делото извадка от информационната система на ТД на НАП.

Следователно като регистрирано по ЗДДС лице, „ ***“ ЕООД е имал задължение да подава декларации, дори и при липса на търговска дейност.

С оглед на установеното, в качеството си на данъчно задължено лице по ЗДДС, във връзка с предвиденото в разпоредбите на ЗДДС, „***“ ЕООД ежемесечно е следвало да подава справка-декларация за данък върху добавената стойност по чл. 125, ал.1 ЗДДС, независимо от наличието или не на данък за внасяне или за възстановяване, от наличието или не на извършени или получени доставки или придобивания, осъществен или не внос през конкретния данъчен период.

В контекста на гореизложеното от доказателствата по делото безспорно се установява, че при осъществяване на дейността си въззивникът формално е извършил нарушение на чл.

179 от ЗДДС, като не е подал в законоустановения чл. 125, ал.5 от ЗДДС срок справкадекларация по чл. 125, ал.1 от ЗДДС за данъчни периоди август, 2023г., а е сторил това със закъснение едва на 29.09.2018г.

4

Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че в конкретния случай приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място, макар да са били подадени в един и същи ден справките декларации за месец юли и месец август 2023г. , производството за извършено нарушение по отношение на справката – декларация за месец юли е било отделено и същото е приключило с издадено от АНО предупреждение по отношение на нарушителя. Не става ясно по какъв начин и защо АНО е достигнал до извода, че нарушението с по – голяма забава е прието за маловажно, за разлика от това, за което е водено настоящото производство, доколкото се касае за идентична обстановка и факти. В своето предупреждение АНО е отразил, че фискът не е ощетен, поради което размерът на минималната санкция би се явил несъразмерно тежко наказание. В атакуваното наказателно постановление бланкетно е посочено, че не са налице основания за приложимост на чл. 28 ЗАНН.

Така установените обстоятелствата, при които е извършено нарушението дават основание за приемане на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание.

Предвид изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН съдът следва да предупреди жалбоподателя.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна. Видно от представения по делото списък се претендират разноски в размер на 400,00 евро. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за дела с материален интерес до 1000 лева ( 511,29 евро) е предвидено възнаграждение в размер на 400,00 лева ( 204.52 евро). В конкретния случай с атакуваното наказателно постановление е била наложена санкция в размер на 500 лева ( 255,65 евро).