Решение № 4550 от 27.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4550 гр. София, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100108170 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. Б. К., с която са предявени осъдителни искове срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ както следва: за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД №4631/2020 г. на СГС, по които ищецът е оправдан.

Ищецът твърди, че е пострадал от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД 4631/2020 г. по описа на СГС, по което ищецът е оправдан с присъда, влязла в законна сила. Твърди, че на 22.07.2020 г. е бил проверен от полицейски патрул, а впоследствие е претърсен и домът му и макар да не е открита незаконна вещ, му е повдигнато обвинение за деяние по чл.354а, ал.1, пр.5 НК, а по образуваната пр.пр. № 15662/2020 г. по описа на СГП му била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, търпяна в следствения арест на бул.”Г. М. Димитров” №42 за периода от 22.07.2020 г. до 21.01.2021 г. и в Централния затвор - Гр. София за периода 21.01.2021 г. - 23.04.2021 г. На 23.04.2021 г. мярката била изменена в „домашен арест”, която изтърпял на адреса си в гр. София, като спрямо него е приложено електронно наблюдение за времето на мярката, чийто период е бил от 23.04.2021 г. до 20.07.2021 г. С присъда от 09.07.2021 г. по НОХД № 4631/2020 г., по описа на СГС, 19 състав, подсъдимият бил признат за невиновен по така повдигнатото обвинение. След протест на Прокуратурата на Република България Софийският апелативен съд постановил решение № 212 от 13.07.2022 г., с което е бил потвърден първоинстанционният съдебен акт. Решението по ВНОХД № 1380/2021 г. не било протестирано и присъдата е 1 влязла в сила. Твърди, че е претърпял множество болки и страдания, изпитвал страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда за деяние, което не е извършил. Задържането му под стража, както и постановената мярка за неотклонение „домашен арест“, неоправдано са ограничили правната му сфера, получил смущения в съня, станал нервен и отчаян, страдал от отчуждението и презрението на познатите си, затворил се в себе си, изпитвал вътрешно напрежение, срам и притеснение. Дискредитиран бил сред съседите си, като доброто му име и авторитета му пострадали в резултат на извършения на 22.07.2020 г. обиск на дома му и задържането му. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Претърпял имуществени вреди от загубен трудов доход поради задържането му под стража – не получавал месечното си трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв. за времето от 22.07.2020 г. до 21.07.2021 г. Направил и разходи за адвокат заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Претендира обезщетения и за посочените имуществени вреди, както и законната лихва върху трите претенции от 13.07.2022 г. до окончателното плащане.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са доказани твърденията за отрицателни преживявания в психо-емоционалната и социална сфера, както и тяхната причинно следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство. Оспорва твърдяното опетняване на личността на ищеца в обществото, като сочи, че ищецът е многократно осъждан преди повдигането му и предявяване на обвинение по чл.354а ал.1 пр.5 от НК. Доколкото не е разпространявана официална информация за лицето и воденото наказателно производство, счита за необосновано диренето на репарации за увреждания от злепоставяне и засегнат авторитет. Твърди, че казусът не е станал достояние на широк кръг лица по причина на обвинението, поради което е неоснователна претенцията за обезвреда, произтичаща от ограничаване на социалните и личните контакти на ищеца.

Твърди, че наказателното производство е приключило в разумни срокове, а ако има забавяне – същото е в съдебната фаза на процеса. Мярката „задържане под стража“ също е взета от съда, а не от прокуратурата. Счита, че претендираното обезщетение не е в съответствие с чл.52 ЗЗД. Оспорва исковете за имуществени вреди. Оспорва ищецът да е бил в трудово правоотношение, счита, че липсват доказателства за прекратено такова в резултат именно на процесното водено наказателно дело. По отношение претенцията за лихва, оспорва началната дата, от която се претендира.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените по делото писмени доказателства и документите, съдържащи се в присъединеното НОХД №4631/2020 г. на СГС, че на 22.07.2020 г. е издадена заповедта за задържане на ищеца С. К. за 24 ч. за 2 престъпление по чл.354а от НК. С постановление от 22.07.2024 г. ищецът е привлечен като обвиняем за разпространение на наркотици. С определение от 22.07.2020 г. на СГС по НЧД №2667/2020 г. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Срещу ищеца е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 НК - за това, че на 22.07.2020 г. около 01.05 часа в гр. София, без надлежно разрешително, продал на друго лице за сумата от 20 лева високорискови наркотични вещества, подлежащи на контрол - 2 броя таблетки със съдържание на MDMA /екстази/. С присъда от 09.07.2021 г. СГС е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.1 НК. По повод на протест от прокурора е образувано ВНОХД №1380/2021 г. по описа на САС. С решение от 13.07.2022 г. присъдата е потвърдена, срокът за обжалване на решението е изтекъл на 31.10.2022 г. от следващия ден – 01.11.2022 г. присъдата е влязла в сила.

Видно от документите в наказателното дело и Удостоверение, издадено от ГДИН, ищецът е задържан в ареста на бул. „Г. М. Димитров“ № 42 - София на 22.07.2020 г., на 21.01.2021 г. е преведен в затвора – София, освободен е на 23.04.2021 г. с изменение на мярката му неотклонение в „домашен арест“.

Мярката „домашен арест“ е прилагана чрез електронно наблюдение на домашния му адрес в гр. София, ж.к. „Левски - Г“, бл. 31, като електронното наблюдение е приложено на 23.04.2021 г. и прекратено на 20.07.2021 г. в 14.46 ч., на основание протоколно определение от 09.07.2021 г., с което мярката за неотклонение „домашен арест“ е изменена в „подписка“.

Установява се от приложената електронна справка за съдимост на ищеца, че последният е осъждан с влязла в сила на 01.04.2019 г. за грабеж, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ – условно, а с влязло в сила на 29.05.2020 г. определение на съда е одобрено споразумение, с което ищецът е признат за виновен за държане на наркотични вещества, налoжено му e наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от три години.

От свидетелските показания на В.В.Г. – приятел на ищеца, се установява, че ищецът е работел и помагал в издържането н семейството си, а след задържането му приятелите му събирали пари, за да ги подпомогнат.

Прекарал е около година в ареста, а след това по думите на свидетеля не приличал на себе си – бил отслабнал с видими следи от недоспиване и притеснение. Имал притеснения и заради предходна условна присъда. След като е започнало изпълнение на мярката „домашен арест“ имал нужда от финансова помощ, задлъжнял, а към момента на разглеждане на делото работи в чужбина, за да може да върне дълговете си.

От представените писмени доказателства - справка актуално за действащи трудови договори и препис от трудовата книжка на ищеца, се установява, че считано от 27.09.2019 г. и към момента на изпълнение на мерките „задържане под стража“ и „домашен арест“ ищецът е бил в трудово 3 правоотношение с основано трудово възнаграждение в размер на 1 100 лв.

В наказателното производство ищецът е бил представляван от упълномощен от него адвокат, като видно от съдържащият се в наказателното дело (въззивното дело ВНОХД №1380/2021 г. по описа на САС) договор, уговореното и платено възнаграждение е в размер на 2 000 лв.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение. При присъждане на обезщетение за конкретно увреждане неимуществени права и правнозащитими интереси съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство. След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на гражданите, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при съобразяване с релевантните за конкретния спор обстоятелства и доказването им по делото. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на имуществените вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай, при преценка на обезщетението, следва да се съобразят възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело наказателното производство, както броят и вида на престъпленията, които са били разследвани в досъдебното производство, тежестта на обвиненията, мерките за неотклонение, които са били взети срещу ищеца, продължителността на наказателното преследване. В процесния случай при първото разглеждане на делото за престъплението по чл.354а НК, ищецът е бил на възраст 7 г., мерките за неотклонение, които са били взети срещу него са задържане под стража – за 9 месеца, домашен арест – за 3 месеца и подписка.

При определяне на размера на обезщетението, съдът съобразява стандарта на живот и икономическата конюнктура в конкретния момент, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия.

Обезщетението следва да се определи глобално, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан (т. 11 на ТР № 3/22.05.2005 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл.

2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ, се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях (т.1 на ТР №1/2022 г. на ОСГК на ВКС). В настоящия случай обаче няма твърдение за понесени вреди от нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок, а и такова нарушение не се установява, доколкото досъдебното и съдебното производства са приключили в правомерни срокове.

4

Ищеца е привлечен към отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода.

Неимуществените вреди, изразяващи в негативни изживявания, притеснения, стрес и страх от осъждане на лишаване от свобода и дискомфорта, причинен от явяване пред органите на досъдебното производство и съда, не излизат извън обичайните. По делото липсват данни за разгласяване на случая пред неограничен кръг лица чрез публикации в медиите и посочването на ищеца като извършител на това престъпление. Може да се приеме, че единствено близките и познатите на ищеца са узнали за наказателното производство. Няма данни за влошаване на отношенията в семейството му, с изключение от изпитаните финансови затруднения. Липсват медицински данни делото да е причинило здравословни проблеми на ищеца. Липсват данни, въз основа на които обосновано да се приеме, че болките и страданията, в това число от мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест да се отличават с по-голям интензитет от обичайните за подобни случаи. Не може да се приеме и че с поредното повдигнато срещу ищецът обвинение е уронен престижа му в обществото, доколкото по делото са налице данни за осъждания на ищец, непосредствено предшестващи процесното производство. Ето защо и поради съдебното минало на ищеца при него е налице по-нисък интензитет на търпените емоционален дискомфорт в сравнение с лице, което до този момент не е било привличано като обвиняем и осъждано.