Протокол № 115 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 33/2025
- Вид
- Протокол № 115
- Подписан
- 24.02.2025
- В сила
- 24.02.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.142,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79,ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.80, ал.4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.98 · Закон за платежните услуги и платежните системи
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 115 гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500033 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „ОББ“ АД - София ред.пр. се юрк. Г. С. упълномощена от преди.
Ответникът Т. М. лично ред.пр. и с адв. И. също упълномощен от първата инстанция.
Юрк. С.: - Да се даде ход на делото.
Адв.И.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС Пещера, постановено по гр.д.№ 1048 по описа за 2023 1 година е осъдена „Обединена българска банка „АД с ЕИК000694959 със седалище и адрес на управление: гр.София,район триадица,бул.“Витоша“ № 89Б,представлявана от С. Г.а и Д.С. да заплати на Т. Б. М. с ЕГН-********** от гр.Батак,ул.“Родопи“ № 58 на основание чл.79,ал.1 от ЗПУПС сумата от 10296.31 лева представляваща неразрешени 6 платежни операции в периода от 28.01.2023 година до 30.01.2023 година, както и сумата от 823.70 лева представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2023 година до 01.10.2023 година.
Осъдена е „ Обединена българска банка“ АД да заплати на Т. Б. М. разноски в размер на 2244.80 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Обединена българска банка“ АД.
Излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на решението и молят да бъде отменено, като се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства и допуснал нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК.
В решението били обсъдени само част от събраните доказателства, които съдът тълкувал едностранчиво.Не били обсъдени и всички твърдения и доводи на ответника.
Не било обсъдено цялостно заключението на експерта.От него се установило, че за активиране на приложението за мобилно банкиране са били необходими активни действия от страна на ищеца, който лично е активирал мобилното си приложение ОББ Мобайл, след като е получил SMS с еднократен код за достъп до приложението на предоставения от него в Банката телефонен номер. Този код е задължителен елемент за активация на ОББ Мобайл и без въвеждането му приложението не може да бъде активирано. От основното заключение на вещото лице от 18.03.2024 г. и от приложената към него екранна снимка от системата за автоматично изпращане на SMS-и на ОББ АД, ставало ясно, че Банката е изпратила SMS-и за активация на мобилното приложение на ищеца на неговия телефонен номер - ***, в които се е съдържал 9-цифрен код за активация на мобилното приложение с предупреждението „Vavezhdaite go samo v svalenata aplikacia na vashe mobilno ustroistvo“. След успешната активация Банката е изпратила на телефонния 2 номер на ищеца SMS със съдържание: „Vie uspeshno aktivirahte UBB Mobile.
Ako tova deystvie ne e izvarsheno ot vas, nezabavno se svarzhete s OBB:
***“. В допълнителното заключение от 17.05.2024 г. вещото лице посочило, че мобилното приложение е било активирано именно с паролата, изпратена от Банката на телефонния номер на ищеца. Тези обстоятелства, обаче, дори не били споменати в мотивите към обжалваното решение.
От приложението към допълнителното заключение на вещото лице от 17.05.2024 г., съдържащо извлечение от системните логове от мобилното банкиране на ищеца в ОББ Мобайл, се изяснявало, че при логовете в мобилното банкиране при извършване на операциите Банката е идентифицирала клиента както чрез неговия уникален клиентски номер1В1817674174, какъвто има всеки клиент и се използва за вътрешно идентифициране от Банката при използване на мобилното приложение, така и чрез неговия клиентски номер в счетоводната система на Банката-1884729, като при извършване и потвърждение на операциите са спазени правилата за достъп до мобилното приложение.
Установено било, че процесните операции са извършени с дебитната карта VISA на ищеца посредством инсталираното, активирано и използвано от него мобилно приложение на ОББ АД-ОББ Мобайл, което е било активирано именно с потребителското име и парола на ищеца и с еднократен код, изпратен от Банката на телефонния номер на ищеца със SMS. Операциите са потвърдени и разрешени освен чрез въвеждане на данните от картата му номер, датата на валидност, 3-цифрен код на гърба на картата и чрез въвеждане на биометрична метод или биометрична характеристика.
Банката спазила изискванията на приложимото законодателство за задълбочено установяване идентичността на платеца чрез променливи елементи, свързващи операциите с конкретна сума и получател, като са приложени поне 3 независими един от друг елемента при активиране на мобилното приложение: 1/ Знание /нещо, което само ищецът знае/ потребителско име и парола; 2/ Притежание- телефонен номер, на който ищецът получава SMS с еднократен код за активация на мобилното приложение и 3/ Характерна особеност-ПИН код или пръстов отпечатък. При разрешаване и потвърждаване на операциите също са удовлетворени законовите изисквания за задълбочено установяване идентичността на 3 платеца, като операциите са разрешени чрез въвеждане на данни за картата на ищеца - номер, дата на валидност, трицифрен код на гърба й; както и чрез въвеждане на биометрична характеристика - пръстов отпечатък, лицево разпознаване или друга биометрична характеристика, избрана от картодържателя или създаден от него 3DS ПИН код /от 6 до 12 цифри/.
Изяснено било от експерта,че мобилното приложение не може да бъде активирано и нито една от операциите не може да бъде разрешена без изпълнението на който и да е от необходимите елементи, изискващи активни действия от страна на клиента и описани по-горе. Поради това считат, че операциите са автентични - извършени са или от ищеца, или от лице, на което той е предоставил персонализираните средства за сигурност и защита на онлайн и мобилното си банкиране и на дебитната си карта.
Операциите били точно регистрирани, както в счетоводната система на ОББ АД, така и по банковата сметка на ищеца и не били засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата, което се потвърждавало и от заключението на вещото лице.
С извода си, че като икономически по-силната страна Банката следвало да положи грижата на добър търговец при проучване „надежността“ на клиентите си, на които предоставя платежни инструменти, първоинстанционният съд индиректно класифицирал клиента като „ненадежден“ да използва платежните инструменти - онлайн и мобилно банкиране и дебитна карта и насърчавал прилагане на съмнителни и дискриминационни методи за определяне „надеждността“ на клиентите.
Установило се по делото, а ищецът признавал в исковата си молба, че той сам е активирал на телефона си мобилното приложение на ОББ АД. Така, за да свали и активира сам мобилното приложение, с което очевидно се е справил, ищецът е „надежден“, но според първоинстанционният съд не е „надежден“, за да го използва.
Обжалваното решение се основавало предимно на обстоятелството, което съдът е приел за доказано, че ищецът е станал жертва на престъплението „фишинг измама“ и не може да бъде държан отговорен, когато персоналните характеристики на платежния му инструмент са използвани в резултат на престъпна дейност и за защита срещу която не разполага със специални знания и умения, за да ги предотврати и съответно-да 4 се защити и да се предпази.
Съдът не взел предвид обстоятелството, че ищецът сам е отворил имейл съобщение/я, получени на електронната му поща в abv.bg, което/които очевидно не са изхождали от ОББ АД и това е следвало да стане ясно за него само при един обикновен преглед на имейл адресите, от които са били изпратени съобщенията. Вещото лице потвърдило, че тези имейл съобщения не съдържат характерния домейн на ОББ АД-ubb.bg и не са изпратени от Банката.Ищецът не отричал ,че сам е отворил тези очевидно неизпратени от ОББ АД имейл съобщения, последвал е линк в тях и е предоставил изисканите в тях данни.
Като е отворил непроверено и неизходящо от ОББ АД имейл съобщение и сам е предоставил изисканите в него данни, ищецът не е опазил предоставения му платежен инструмент от неоторизиран достъп и сам е създал предпоставки за извършване на оспорените операции. Това се приравнявало на предоставяне физически на някого дебитната карта и ПИН-а към нея. Подобна хипотеза представлявала проявление на груба небрежност на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността при ползването на тези услуги /в този смисъл Определение № 315 от 01.03.2023г. на ВКС по к. гр. д. № 3559/2022г, четвърто Г.О./
Отварянето на имейл съобщение и предоставянето на изисканите в него данни не е дейност, която изисква специални умения и знания, както напълно погрешно приел първоинстанционният съд. Специални знания и умения не са необходими и за да се предпазиш и защитиш от „фишинг“ имейли. Достатъчно е просто да бъдеш бдителен, внимателно да прочетеш имейл адреса, от който са изпратени тези имейли и да не ги отваряш. Обстоятелството, че в тези имейл съобщения се е съдържало логото на ОББ АД, не е достатъчно, за да обоснове извода на съда, че те са изглеждали напълно редовно от външна страна. Логото на ОББ АД в процесните съобщения било видно едва когато се отворят съобщенията, а в процесния случай ищецът изобщо не следвало да ги отваря.Видимо било, че те не съдържат домейна на ОББ АД-ubb.bg.
Банката публикувала подробни указания за сигурност на интернет страницата си-www.ubb.bg, в страницата си за онлайн банкиране https://ebb.ubb.bg/, в приложението си за мобилно банкиране и в специално създадена за целта интернет платформа, посветена на киберсигурността, 5
Банката изрично декларирала, че никога не изпраща на клиентите си SMS или имейл съобщения, с които да ги прикани да актуализират своя профил в онлайн банкиране, изисквайки да въвеждат своето потребителско име или парола за достъп в прикачени линкове.
Ищецът нарушил задълженията си съгласно чл.10.15.1 и чл.10.15.2. от Общите условия на ОББ АД за платежни услуги на физически лица за предприемане на всички разумни действия по опазване на платежния инструмент и средствата за използването му от неоторизиран достъп.
Изводът на съда, че като кредитна институция Банката е била длъжна да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица „в операционната система на ползвателя“ бил напълно погрешен, тъй като вменява на Банката задължение за предпазване на операционните системи на трети лица от интервенции, което тя обективно не може да изпълни.
Защитните механизми при получаване на фишинг имейли на личните електронни пощи на клиентите се дължали от клиентите. За това не се изисквали специални знания и умения. Както е известно, при фишинг атаките чрез изпращане на имейли не се използват високотехнологични методи, а се използват техники на т.нар. социално инженерство, при които се разчита именно на небрежността и прибързаността на хората.
В изпълнение на изискванията на чл.98 от ЗПУПС ежегодно Банката инвестирала огромни средства за изграждане и поддръжка на защитни механизми и ефективни процедури по отношение на използваните от нея системи, свързани със сигурността, с цел опазване на авоарите на своите клиенти. Съдът дори не обсъдил многобройните доказателства , представени от банката за предприети от нея действия в защита на клиентите.
Считат, че ищецът е проявил груба небрежност - не е положил дължимата грижа, която всеки обикновен човек, поставен в същата ситуация би положил. Имало е няколко момента, в които той е могъл да положи дължимата грижа. На първо място, е могъл да положи дължимата грижа, ако отдели време да прочете и спази многобройните препоръки и указания на Банката за сигурност и за опазване на платежния му инструмент, публикувани на интернет страницата й, на страницата й за интернет банкиране, в приложението й за мобилно банкиране, както и на специалната й интернет 6 платформа. На второ място, могъл да положи дължимата грижа и като отдели няколко секунди и прочете внимателно имейл адресите, от които са му изпратени имейл съобщенията и не ги отвори и на следващо място е могъл да положи дължимата грижа, като се въздържи от последване на линка и попълване на данни.