Решение № 443 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20241001000122 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва:

1) Въззивна жалба с вх. на СГС № 321/02.01.2024 г., подадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр. София, *** П, с ЕИК:831094393 чрез юр.к. Х. П. срещу решение № 1534/11.12.2023 г., постановено по търг. дело № 1873/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на банката против Н. Г. Д. от гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН:********** и „А и Л Корпорация“ ООД (н) с ЕИК:130136391 за установяване на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 464 ГПК на несъществуването на вземания в полза на Н.

Г. Д. в размер на 28 700 лева, представялващи стойност на полезни разноски, с които е увеличена стойността на недвижим имот, представляващ Студио № 2, с идентификатор ***, находящо се в к.к. ***, ап. хотел „***“ (сега хотел „***“), ет. *, ап. **, както и сторените необходими разноски в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите от 24.06.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, в която банката е осъдена да заплати разноски в полза на ответника Н. Г. Д. в размер на 241.87 лева и разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат К. М. в размер на 3 849.22 лева.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли апелативния съд да отмени решението в обжалваната му част и вместо 1 него постанови ново решение, с което да уважи исковите претенции като признае за установено, че Н. Г. Д. няма вземания от „А и Л Корпорация“ ООД (н), произтичащи от подобрения и полезни разноски, извършени в *** („***“), с идентификатор ***: - 28 700 лв., представляващи полезни разноски, с които е увеличена стойността на гореописания недвижим имот; - 10 000 лв., представляващи необходими разноски; - законната лихва върху двете горепосочени суми от 24.06.2019 г. до окончателното им изплащане, а в случай че съдът установи, че Н. Г. Д. разполага с горепосочените вземания или част от тях – да постанови решение, с което се установи, че същите не са привилегировани по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД.

Претендира присъждане на разноски, направени във всички инстанции, в това число и за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 450 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

Прави искане за отвод на всички състави от Апелативен съд – София, по което настоящият съдебен състав се е произнесъл с постановено по делото определение № 173/18.03.2024 г., оставяйки го без уважение.

Относно неправилността на решението в обжалваната му част, жалбоподателят излага съображения, че: - съдът неправилно приел, че присъединеният по делото кредитор Д. разполагал с валиден изпълнителен титул, който доказвал вземане в негова полза и това вземане имало привилегия пред тази на ипотекарния кредитор „ПИБ“ АД; - неправилни били констатациите в съдебното решение, че ответникът Д. доказал претенциите, свързани с направени от него полезни разноски и такива, с които стойността на имота била увеличена; съдът неправилно не приложил чл. 192, ал. 1 ЗЗД, който предвиждал, че ответникът по настоящия иск – Д. бил недобросъвестен приобретател, който при евикция нямал право да иска друго освен връщане на продажната цена за имота от своя праводател, както и нямал право на разноски за подобрения в имота, защото бил наясно с правата на третите лица, каквото случая била „ПИБ“ АД, още повече такива разноски не можело да бъдат противопоставяни на ипотекарния кредитор; - в обжалваното решение, съдът удобно пропуснал да коментира, че двамата ответници по настоящия иск изрично уговорили, че продажната цена включвала и довършването на имота; - неправилно съдът не възприел тезата на банката, че за да се възползва от възможността за удовлетворяване преди ипотекарния кредитор, взискателят, който твърдял извършени подобрения, трябвало да е осъществил право на задържане върху недвижимия имот; - изцяло погрешни били изводите на съда, че вземането на ответника Д. не било погасено по давност, а и поради непредявяването му в производството по несъстоятелност на „А и Л Корпорация“ ООД (н).

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК Н. Г. Д. чрез адвокат К. М. от САК е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди решението на градския съд в обжалваната му част, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат К. М. да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минималния по чл.

7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения.

„А и Л Корпорация“ ООД (н), представлявано от синдика Р. М. не е подало отговор на въззивната жалба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД.

2) Въззивна жалба с вх. на СГС № 13869/06.02.2024 г., подадена от Н. Г. Д. с ЕГН:********** чрез адвокат К. М. от САК срещу решение № 1534/11.12.2023 г., постановено по търг. дело № 1873/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е признато за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ТПК вр. чл. 464 ГПК, предявени от „Първа Инвестиционна Банка“ АД против Н. Г. Д. – ипотекарен длъжник и присъединен взискател и „А и Л Корпорация“ ООД (н) – длъжник по изпълнително дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., peг. № *** на КЧСИ с район на действие СОС, че в полза на Н. Г. Д. не съществува вземане в размер на 1 300 лв., представляваща увеличената стойност вследствие на извършени полезни разноски (подобрения) в недвижим имот, представляващ Студио № 2, с идентификатор ***, находящо се в к.к. ***, ап. хотел „***“ (сега хотел „***“), ет. *, aп. **, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2019 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 52.22 лв., обективирани в изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по търг. дело № 57/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, за които вземания са разпределени на ответника Н. Г. Д. суми на основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД с протокол от 16.09.2022 г. по изпълнително дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., peг. № *** на КЧСИ с район на действие СОС; както и Н. Г. Д. е осъден заедно с „А и Л Корпорация“ ООД (н) да заплати на „Първа Инвестиционна Банка“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 186.50 лв., представляваща разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, тъй като било необосновано, а необосноваността му, от своя страна, довела и до неправилно приложение на материалния закон (не било признато вземане на ответника Н. Г. Д. по чл. 177, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 1 300 лева, представляващо увеличената стойност на процесния недвижим имот вследствие на извършени в него полезни разноски), поради което моли апелативния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново, с което да отхвърли като неоснователни предявените от „Първа Инвестиционна Банка“ АД обективно съединени отрицателни установителни искове, имащи за предмет установяването, че в негова (на Н. Д.) полза не съществува вземане в размер на 1 300 лева, представляващо увеличената стойност вследствие на извършени полезни разноски (подобрения) в недвижим имот, представляващ Студио № 2 с идентификатор ***, находящо се в к.к.

„***“, ап. хотел „***“ (сега „***“), ет.* aп. **, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.06.2019 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 52.22 лева, обективирани в изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по търг. дело № 57/2019 г. по описа на Окръжен съд-Перник, за които вземания са разпределени на ответника Н. Д. суми на основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД с протокол от 16.09.2022 г. по изпълнително дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., peг. № *** на КЧСИ с район на действие СОС.

Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски по въззивното 3 обжалване на първоинстанционното решение, а на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА – на адвокат К. М. да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Излага съображения, че първоинстанционният съд погрешно установил стойността на подобренията в имота като неправилно и необосновано се позовал и кредитирал заключението по задачи № 4 и № 7 на тройната съдебно-оценителна експертиза в разрез с разпоредбата на чл. 201 ГПК, в която му част заключението било оспорено от ответника и не следвало да се кредитира. Отделно от това, при наличието на противоречиви експертни заключения на вещи лица, на основание чл. 202 ГПК съдът трябвало да обоснове защо възприема или не възприема всяко едно от тях, което в случая не било сторено. Според жалбоподателя, при определянето размера на увеличената стойност на имота в резултат на извършените в него довършителни работи следвало да бъдат ползвани както зададените стойности в таблица № 6 на стр. 23 от заключението на тройната СОЕ, така и дадената оценка в заключението на СОЕ, изготвена от вещото лице Б. Т., при което безспорно се установявала истинността на фактическите твърдения на ответника Н. Д., че в резултат на направените от него полезни разноски за процесния недвижим имот, стойността на последния се увеличила глобално със сумата от не по-малко от 30 000 лева, която му се дължала на основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД и следвало да я получи от цената на имота при публичната му продан преди ипотекарния кредитор (ПИБ АД).

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК „Първа Инвестиционна Банка“ АД чрез юр.к. Х. П. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба на Н. Г. Д. като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди решението на градския съд в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски. Прави искане за отвод на всички състави от Апелативен съд – София, по което настоящият съдебен състав се е произнесъл с постановено по делото определение № 173/18.03.2024 г., оставяйки го без уважение.

„А и Л Корпорация“ ООД (н), представлявано от синдика Р. М. не е подало отговор на въззивната жалба на Н. Г. Д..

В хода на устните състезания пред въззивния съд, „Първа Инвестиционна Банка“ АД чрез юр.к. Х. П. поддържа въззивната си жалба, както и отговора на подадената от Н. Г. Д. въззивна жалба. Моли апелативния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от банката част. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбите за процесуално допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледани по същество приема следното:

4

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. на СГС № 66646/14.10.2022 г., с която са предявени от „Първа Инвестиционна Банка“ АД срещу Н.

Г. Д. и „А и Л Корпорация“ ООД (н) при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 464 ГПК за установяване несъществуването на вземанията на присъединения взискател Н. Г. Д., обективирани в изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по търг. дело № 57/2019 г., по описа на Окръжен съд – Перник за сумата 30 000 лв., представляваща увеличената стойност вследствие на извършени в периода 20.10.2008 г. - 31.03.2009 г. подобрения в недвижим имот, представляващ Студио № 2, с идентификатор ***, находящо се в к.к.

***, ап. хотел „***“ (сега хотел „***“), ет. *, aп. **; сумата от 10 000 лв., представляваща необходими разноски за поддържане на горепосочения недвижим имот; ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 24.06.2019 г. до окончателното плащане; както и сумата от 1 606.63 лв., представляваща разноски.