Решение № 49 от 22.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми С. през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. П.а при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20215000500368 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В.К. против решение №

260069/24.02.2021 г., поправено с решение № 260190/27.05.2021 г., двете постановени по гр.д. № 705/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 40 000 лв. до претендираните 500 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че решението в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и е необосновано, а в една част решението е недопустимо поради произнасяне от съда плюс петитум по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да обезсили решението в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 15.10.2014 г. – 07.10.2016 г., в която част производството по 1 делото е прекратено, и да го отмени в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 500 000 лв. и вместо това да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения от него иск в пълния претендиран размер, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Оспорва жалбата на ПРБ и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира направените по делото пред двете инстанции разноски.

Подадена е въззивна жалба и от ПРБ против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на В.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2016 г. до окончателното й изплащане, 13 лв. разноски по делото, 922,40 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за вещо лице. В жалбата се твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила и е необосновано, а присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в твърде завишен размер, не отговаря на описаните вреди, на съдебната практика в подобни случаи и на икономическия стандарт в страната, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата молба или да намали присъденото обезщетение. Не е взел становище по подадената от В.К. въззивна жалба.

Контролиращата страна ПРБ в качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на В.К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а тази на Прокуратурата следва да бъде уважена като основателна. Прави възражение за прекомерност на разноските на процесуалния представител на ищеца във въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от В. ИЛ. К. против ПРБ обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че работил в системата на МВР от юли 2001 г., бил повишаван и към 2010 г. изпълнявал длъжност ВНД „НГНК" в сектор „Б." - П. при ГБ. Твърди също, че на 15.06.2010 г., около 9,20 ч. бил в кабинета на началник сектора Г. Г. и участвал в провеждана оперативка, когато влезли прокурор К. Д. от СГП, следовател РА от СГП-СО и още няколко служители на Дирекция „Вс", които ги информирали, че срещу него и Г. имало образувано ДП № 1ЗП/2010 г. на СО-СГП, по което било дадено разрешение от СГС за личен обиск, претърсване и повдигане на обвинение срещу тях, както и че им се взема 72-часова мярка за неотклонение „Задържане под стража" и ще им бъде дадена възможност да докажат своята невинност. Бил извършен личен обиск на ищеца, той предал доброволно два мобилни телефона, сим карти и документи, ограничен бил да излиза от кабинета до 10,10 ч., когато му били повдигнати обвинения по чл. 302, т. 1, пр. 5, т. 2 и т. 4, б. "б" от НК във вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1 от НК във вр. с ал. 1, пр. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, била му взета мярка за процесуална принуда 72часово прокурорско задържане и иззето служебното оръжие, като в исковата молба подробно са описани събитията от деня, принудителното му транспортиране до ареста в гр. София, изживеният ужас от престоя в една килия през нощта с други арестанти, отказът на съдията от Софийски градски съд да разгледа искането на Прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ поради това, че е некомпетентен орган да се произнесе по него и изпращането му по компетентност на Окръжен съд - П., конвоирането му обратно до този съд, който на 18.06.2010 г. му определил най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и К. бил освободен същия ден около 21,20 ч., но впоследствие на 24.06.2010 г. Пловдивският апелативен съд изменил мярката му в „Домашен арест“, като тази мярка продължила да дайства до 20.08.2010 г., когато била променена в „Подписка“.

Ищецът признава, че относно вредите от незаконното му задържане за 72 ч. на 15.06.2010 г. предявил частичен иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ, като ПРБ била осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, която тя му заплатена, поради което той изрично заявява, че не претендира обезщетение от това задържане за периода 3

15.08.2010 г. - 18.08.2010 г. В исковата молба се сочи, че ищецът бил шокиран и не можел да проумее случващото се, тъй като имал 10-годишен опит в системата на МВР и се бил доказал като професионалист, бил награждаван редовно и поставял работата си над всичко, бил щастливо женен, съпрузите с любов отглеждали малката си дъщеричка и имали прекрасен живот, но абсурдните обвинения, базирани на лъжливи свидетелски показания, променили изцяло бита му, той изпитвал унижение, в ареста в София изживял кошмар, след определяне на мярката „Подписка“ се върнала надеждата му, че всички са разбрали грешката, но проблемите се задълбочили, майка му получила микроинфаркт, докато той бил в ареста, синът му от първия му брак бил разочарован от него, самият той се чувствал безполезен като човек, нямал доходи, несигурността на настоящето и неяснотата за бъдещето го убивала психически, около него се създал огромен медиен шум, с който се внушавало на обществото, че той е престъпник, затворил се в себе си и спрял да общува дори със съпругата си, отклонявал всякакви опити за контакт на приятели и познати, спрял да обръща внимание на дъщеря си, вдигнал кръвното си налягане, не можел да спи, отслабнал драстично и се наложило да премине на медикаменти, след промяната на мярката му за неотклонение в „Подписка“ вече можел да се движи свободно, но изпитвал панически страх, че ще бъде нападнат, арестуван отново, нападнат или застрелян от престъпния контингент, поради която причина стоял главно вкъщи. След приключване на дисциплинарната проверка на МВР бил възстановен на работа, но не можел да се върне на заеманата длъжност, тъй като достъпът му до класифицирана информация бил отнет, което наложило ползване на продължителен платен годишен отпуск, междувременно семейните му отношения се влошили и се стигнало до развод, наложило се да продаде семейното жилище, тъй като нямал възможност да изплаща вноските по ипотеката, а на 25.11.2011 му било повдигнато ново обвинение за притежание на наркотици - престъпление по чл.354а, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като в хода на досъдебното производство били назначени финансови ревизии на всички негови близки, които не установили нарушения. След изтичане на отпуска му бил принуден да започна работа като районен инспектор в РУ – С., за която длъжност не се изисквал достъп до класифицирана информация, имунната му система била силно отслабена от силния стрес и често боледувал, а несигурността и желанието да осигури по-голяма безопасност на сина си го мотивирали да го 4 изпрати да живее във В. при майка си. Няколко месеца по-късно – с постановление от 14.02.2012 г. досъдебното производство било прекратено и той се върнал на работа в Б., бил преназначен като „Р с“, работата му се отдавала и бил награждаван неколкократно, но на 13.01.2014 г. наказателното производство било възобновено, той отново бил принуден да работи като районен инспектор в РУ – С., бил обзет от отчаяние и безпътица, минавали му мисли за самоубийство, но не го направил, за да не причини мъка на децата си. Единственото процесуално-следствено действие, извършено след възобновяване на производството, било отнема на достъпа му до класифицирана информация, като наказателното производство било отново прекратено с постановление от 11.08.2014 г., а ищецът след това заминал за В., където започнал да работи на автомивка. Доколкото с действията си П. е съсипала неговия личен, обществен и социален живот, била му отнета възможността за кариерно развитие в МВР и му били причинени стрес, неудобство, накърняване на доброто име и авторитет в обществото и загуба на вярата в правосъдието, а наказателното преследване против него продължило 4 години и 4 месеца, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ПРБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът ПРБ счита, че исковете са недоказани по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че претендираното обезщетение е в прекомерен размер и не съответства на вредите, сочени от ищеца, на съдебната практика в подобни случаи и на икономическия стандарт на живот в страната. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за период от 3 години преди подаване на исковата молба.

С влязло в сила определение от съдебно заседание на 16.07.2020 г. производството по делото е прекратено по отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва за забава върху претендирано ообезщетение за неимуществени вреди за периода 15.10.2014 г. – 08.10.2016 г.

С обжалваното решение е осъдена ПРБ да заплати на В.К. 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а от НК и по чл. 302, т. 1, пр. 5, т. 2 и т. 4, б. „б“ от НК във вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1 от НК във вр. с ал. 1, 5 пр. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 13П/2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2016 г. до окончателното й плащане, и 13 лв. разноски по делото, като е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди разликата над 40 000 лв. до 500 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, и за присъжшдане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 15.10.2014 г. – 07.10.2016 г., а ПРБ е осъдена да заплати на адвокат Р.П. при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 922,40 лв., а по сметка на Пазарджишкия окръжен съд 200 лв. възнаграждение за вещо лице.

Решението е обжалвано от ищеца в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, а от ответника в осъдителните му части, в които части то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която искът по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлено за периода 15.10.2014 г. – 08.10.2016 г. решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила, поради което е ирелевантно дали е недопустимо в тази част при невъзможност на въззивния съд да го обезсили.