Решение № 4360 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4360 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело № 20221100507761 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата В. И. Д., чрез адв. И.-А. Н., срещу решение № 20113485 от 12.05.2021 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 20037720 от 25.05.2022 г., и двете постановени по гр.д. № 65901/2021 г. на СРС, 180 състав, в следните части: 1/. в частта, с която предявеният от В. И. Д. срещу „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлен над сумата 5000 лв. до пълния предявен размер от 14536 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания (сътресение на главния мозък и контузия на шийния отдел на гръбначния стълб), причинени вследствие на настъпило на 26.05.2015 г., около 19.45 ч., в гр. София, бул. „Ломско шосе“, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност “, пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 22.04.2017 г. до окончателното й изплащане; 2/. в частта, с която претенцията на В. И. Д. срещу „ЗД Б.И.“ АД за заплащане на законна лихва върху главницата считано от 26.05.2015 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане е отхвърлена за периода от 26.05.2015 г. до 21.04.2017 г.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в противоречие с чл. 52 ЗЗД и чл. 497 КЗ. Иска се неговата отмяна в посочените части и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира 1 се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответното дружество „ЗД Б.И.“ АД, чрез юрк. Г.И., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата В.М.В., на основание чл. 432 КЗ, сумата 5000 лв., ведно със законната лихва от 22.04.2017 г. до окончателното й изплащане

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - допустимо.

По отношение на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

Искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл.

432, ал. 1 КЗ, ангажиращи отговорността на ответното дружество – застраховател на делинквента спрямо увредения ищец, а именно: 1/. действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования делинквент за причинените от него на трети лица вреди, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие; 2/. наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования делинквент спрямо увреденото лице: а) извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите (управление на МПС в нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП); б) вредоносен резултат (причиняване на неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания); в) причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; г) виновност на дееца. Това е така, защото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата В. И. Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 5000 лв. В този смисъл, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.

Спорен е въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, предвидими и непредвидими, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на претърпените от В. И. Д. неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени от заключението на 2 съдебномедицинската експертиза, показанията на свидетелите Т.Т.-К., К.К. и Й.Б., и представените по делото писмени доказателства, а именно: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – същата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък, и травма на гръбначния стълб, изразяваща се в контузия на шийния отдел на гръбначния стълб (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб); б/. обстоятелството, че уврежданията са създали временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата; в/. обстоятелството, че ищцата е била изпаднала в безсъзнание за кратък период от време – това се установява както от свидетелските показния на прекия очевидец Т.Т.-К., от показанията на К.К., който е „чувал това от сина и снахата“ и от лист за преглед на пациент в спешно отделение № 9797/26.05.2015г. г/. интензитета и продължителността на търпените болки в областта на гърдите, главата, гърба и врата; д/. търпените неудобства от поставена шина на врата за период около един месец; д/. силният стрес който е изживявала вследствие на инцидента, породил страх от пътуване с автомобил (включително и към настоящия момент), необходимост от консултации с психолог за около година, безсъние; з/. продължителността на лечебния и възстановителен период – 3-5 седмици за сътресението на главния мозък и до 6 месеца за контузията на шийния отдел на гръбначния стълб; и/. липсата на данни за настъпили усложнения; й/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента; к/. обществено-икономическите застрахователното събитие – май 2015 г. условия в страната към настъпване на

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата от 8000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата 5000 лв. до сумата 8000 лв. и разликата от 3000 лв. бъде присъдена на ищцата. В частта, с която искът е отхвърлен над сумата 8000 лв. до претендираните 14536 лв. решението ще следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 26.05.2015 г. (датата на деликта) до окончателното й изплащане съдът намира следното:

3

Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, и в частта, с която претенцията за законна лихва върху главницата, основана на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е уважена за периода от 22.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Тоест със сила на пресъдено нещо е прието за установено, че към 22.04.2017 г. ответникът е изпаднал в забава за заплащане за застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. Според е въпросът дали такова се дължи за периода от 26.05.2015 г. (датата на увреждането) до 21.04.2017 г. включително.

Приложима е специалната разпоредба на чл. 497 КЗ, а не общата по чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от поранната от двете дати: изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя), освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.

106, ал. 3 КЗ. В случая, при предявяване на застрахователната претенция на 02.03.2017 г. не е бил представен оригинал на констативен протокол за ПТП № К -432/26.05.2017 г., такъв е представен на 06.04.2017 г., по искане на застрахователното дружество от 24.03.2017 г., видно от приемо-предавателен протокол от 06.04.2017 г. Предвид изложеното е приложима нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, като началният момент на дължимост на законната лихва е 28.04.2017 г. За периода от 26.05.2015 г. до 21.04.2017 г. включително претенцията за законна лихва е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която претенцията за законна лихва е отхвърлена за периода 26.05.2015 г. (датата на увреждането) до 21.04.2017 г. включително.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за част от разноските, направени от ищцата за разглеждане на делото пред двете инстанции, съразмерно на уважената част от предявения иск. Такива същата не е направила, тъй като е била освободена от заплащането на такси и разноски и е била представлявана безплатно от адвокат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 68 от 2020 г.) „ЗД Б.И.“ АД ще следва да бъде осъдено да заплати на адв. И.-А. Н. допълнително сумата 477,24 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция. За въззивната инстанция ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство в размер на 720 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (настояща ред. ДВ бр. 88 от 2022 г.).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД Б.И.“ АД ще следва да бъде осъдено да заплати 4 по сметката на Софийски градски съд допълнително сумата 180 лв. държавна такса за двете инстанции, дължима за допълнително присъдените с настоящото решение 3000 лв. (6% от допълнително присъдените 3000 лв. - 4% от 3000 лв. за първоинстанционното и 2% от 3000 лв. за въззивното производство).

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК В. И. Д. ще следва да бъде осъдена да заплати на „ЗД Б.И.“ АД сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20113485 от 12.05.2021 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 20037720 от 25.05.2022 г., и двете постановени по гр.д. № 65901/2021 г. на СРС, 180 състав, в частта, с която предявеният от В. И. Д. срещу „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлен над сумата 5000 лв. до сумата 8000 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на В.

И. Д., ЕГН **********, допълнително сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от травматични увреждания (сътресение на главния мозък и контузия на шийния отдел на гръбначния стълб), причинени вследствие на настъпило на 26.05.2015 г., около 19.45 ч., в гр. София, бул. „Ломско шосе“, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 22.04.2017 г. до окончателното й изплащане.