Решение № 260335 от 01.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 01.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV “Г” въззивен състав, на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА секретар Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д. №1679 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл ГПК.

С решение №268670 от 07.11.2019год. СРС, 64-ти състав, постановено по гр.дело №33698/2018год. е осъдил „М.ц.А.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** В да заплати на А.А.М., ЕГН ********** на основание чл.222, ал.3 КТ сумата от 6155,02 лева - нетен размер на дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 11 364 лева. Осъден е „М.ц.А.2.“ ЕООД, ЕИК ****** да плати на А.А.М. на основание чл.269, ал.2 КТ сумата от 26,80 лева - непогасен остатък от допълнително възнаграждение за извършена дейност за м.02.2018г. като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 1439 лева и за неплатено допълнително възнаграждение за извършена дейност за м.03.2018г. Осъден е „М.ц.А.2.“ ЕООД да плати на А.А.М. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 439,39 лева - разноски. Осъдена е А.А.М. да заплати на „М.ц.А.2.“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 620,59 лева – разноски по делото. Осъден е „М.ц.А.2.“ ЕООД да плати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 370,83 лева - разноски.

Срещу така постановеното решение само по иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ в осъдителната част за сумата от 6155,02 лева - нетен размер на дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е постъпила въззивна жалба от ответника „М.ц.А.2.“ ЕООД, подадена чрез пълномощника по делото адв. Т., в която излага, че в обжалваната част решението е неправилно и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Посочва, че решението е неправилно, като не са съобразени всички събрани по делото доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон. Излага, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, от които да е видно по каква причина процесните допълнителни възнаграждения се причисляват към такива, определени според прилаганата система за заплащане на труда и които да имат постоянен характер. Смята, че допълнителните трудови възнаграждения, уговорени с допълнителното споразумение между страните от 2016год. нямат постоянен характер и поради това същите не са взети в предвид при изчисляване на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, като същите не са нито предвидими, нито сигурни. Посочва, че видно от приложените по делото вътрешни правила за формиране и разпределяне на средства за работна заплата на ответника допълнителното възнаграждение се разпределя само при наличие на остатък от средства след заплащане на месечното възнаграждение за действително отработеното време и не е налице изисканата предпоставка възнаграждението да се определя от извършената работа и служителя няма възможност да влияе върху разпределение на средствата и по този начин да определя остатък, който да бъде разпределян. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на въззивника адв. Т. поддържа въззивната жалба и претендира за присъждане на разноските, за което прилага списък на разноските.

Въззиваемият ищец А.А.М., чрез своя пълномощник по делото адв. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди решението в обжалваната част. Поддържа, че единственото непредвидимо в случая по относно допълнителното трудово възнаграждение е сумата, която се следва след приключване на месеца и обобщаване на извършените от нея процедури и прегледи на пациентите и след като ищцата е получавала ежемесечно допълнителните трудови възнаграждения към основната си заплата и което е било дължимо, независимо от наличието или липсата на остатък от средствата в предприятието, тъй като то е уговорено в трудовия договор и споразуменията към него. Направено е искане за присъждане на лихви върху уважената част от иска от датата на завеждане на исковата молба 28.05.2018год. до окончателното изплащане на сумата, което не е направено с подадената искова молба в съда и което искане смята, че може да се направи до края на устните състезания на въззивното производство. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на въззиваемата адв.Т. поддържа отговора на въззивната жалба, оспорва същата и претендира за присъждане на разноските, за което прилага списък на разноските, като е направено възражение за прекомерност на разноските на въззивника. Представени са писмени бележки по делото.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателния извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за присъденото обезщетение и с оглед на чл. 272 ГПК препраща към тях, като намира, че следва да се има в предвид и следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила в отхвърлителните части по иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ за разликата до пълния претендиран размер, както и в осъдителната част по иска за незаплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена дейност за м.02.2018год. за сумата от 26,80лв., както и в отхвърлителната част за разликата до пълния предявен размер от 1439лв. и за м.03.2018год.

Ищцата А.А.М. е предявила срещу „М.ц.А.2.“

ЕООД иск по чл.222, ал.3 КТ за сумата от 11364 лева - непогасен остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор № 6/18.08.2003г., след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага в исковата си молба, че е работила по трудов договор при ответника, който бил прекратен със заповед № 3/29.03.2018г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, като с допълнително споразумение от 08.01.2016г. на ищцата били определени трудови възнаграждения като част от трудовото й възнаграждение за всяка извършена от нея дейност и на база ежемесечни отчети за извършена специализирана извънболнична медицинска помощ и смята, че тези допълнителни възнаграждения са елемент от трудовото възнаграждение и се включват като база за дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Посочва, че платеното й на основание чл.222, ал.3 КТ обезщетение не включвало като база допълнителните възнаграждения за извършената от нея дейност, поради което не бил платен пълният дължим размер на обезщетението и което претендира да й бъде заплатено.

Ответникът „М.ц.А.2.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по чл.222, ал.3 КТ, тъй като в базата за определяне на обезщетението не следва да се включва допълнително възнаграждение по споразумението от 2016г., доколкото то не е плащане е постоянен характер - няма сигурност в неговото получаване, защото зависи от обема на свършената работа, което разбиране е съответно и на приетите от ответника Вътрешни правила за формиране и разпределение на средства за работна заплата.

Първоинстанционният съд, за да уважи частично предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ за сумата от 6 155,02лв. - нетен размер на дължимо обезщетение при прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е приел, че страните не спорят, че трудовия договор с ищцата е прекратен на 29.03.2018год. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като ищцата е работила повече от десет години при ответника и и се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. За да определи размера на обезщетението, първоинстанционният съд при съобразяване на чл.228, ал.1 КТ, че за база за определяне на обезщетението служи брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено, е приел, че при определянето му следва да се вземе в предвид и допълнителното трудово възнаграждение, което е заплащано на ищцата над основната заплата според прилаганата система за заплащане на труда по смисъла на чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ и с оглед на допълнително споразумение от 08.01.2016год. между страните, с което е предвидено заплащане на процент от извършените от ищцата дейности като лекар и съобразно ССЕ, която не е оспорена и при отчитане и приспадане на изплатената част от обезщетението.

По делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 18.08.2003год. трудов договор, по който ищцата А.А.М. е заемала длъжността „ординатор-лекар“, специалист с висше медицинско образование при ответника- МЦ „А.****“, при договорени основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. С Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.10.2012г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било определено на 600лв. и допълнително трудово възнаграждение от НЗОК от 20% на 25%. С допълнително споразумение №15 от 08.01.2016год. към трудовия договор, подписано от страните е договорено да се заплаща допълнително: 25 % от личната заработка по НЗОК, 40 % от платени прегледи, 40% от ВСМД по НЗОК, 40 % от прегледи по НЗОК, 40% от платени ВСМД и 15 % от платени процедури.

Не се спори между страните, че с посочената в исковата молба заповед от

29.03.2018год. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1,т.10- поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на същата е заплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от 4 537,20лв.-нетна сума, формирана за шест месеца от БТВ за м.02.2018год., като в него е включено само основното трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за професионален опит, но не и допълнително трудово възнаграждение от РЗОК и платени услуги, съобразно извършените от ищцата прегледи и медицински услуги.

Не се оспорва по делото и с оглед на представените фишове от заплати за 2018год., че на ищцата ежемесечно е начислявано и заплащано освен основна заплата, допълнително възнаграждение за трудов стаж и проф.опит 37% и доплащане-РЗОК- от 1703,14лв. за м.01., което доплащане за минал месец е начислено и заплатено и към представен фиш за април 2018год. от 1241,24лв. за февруари и от 1519,28лв. за м. март 2018год. и в тази връзка е и посоченото в заключението на ССЕ, която не е оспорено от страните. В ССЕ, вещото лице е посочило, че за м.02.2028год., който е последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, според отчет за извършена за специализирана извънболнична медицинска помощ от лекар в лечебното заведение по договор №222333, който и е приложен по делото с оглед на извършените от ищцата медицински дейности- отчетени към касата и заплатени в МЦ „А.****“ ООД- процедури, лазар терапия и прегледи към РЗОК и платени услуги допълнителното трудово възнаграждение е в размер на 1 268,04лв., а за месец март 2018год. е в размер на 1519,28лв. и които са изплатени на ищцата през м.04.2018год., като при определянето им са съобразени процентите, които са посочени за ищцата в допълнителното споразумение към трудовия договор от 01.10.2012год. и от 08.01.2016год., както и чл.8, ал.2 от Вътрешните правила за формиране и разпределение на средствата за работна заплата, като от заработеното и начислено трудово възнаграждение с оглед на извършената специализирана извънболнична медицинска помощ от лекар и възнагражденията по РЗОК общо за ищцата е извадено начисленото нетното трудово възнаграждение за месеца./-чл.8, ал.2/. В ССЕ е посочено, че ако се вземе в предвид допълнителното трудово възнаграждение от РЗОК и платени услуги, като се има в предвид, че на ищцата е заплатена сума по чл.222, ал.3 КТ от 4537,20лв. разликата в нетната сума на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е в размер на 6 155,02лв.