Решение № 3247 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3247 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110153061 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу В. Д. Й., ЕГН ********** и Н. Ц. Ц., ЕГН: ********** - двамата с адрес: гр. София, ****за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца суми, както следва: ответникът В. Д. Й. – 1285,76 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, ведно със законната лихва от 24.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;

273,90 лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 05.06.2024 г.; 13,08 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,15 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 05.06.2024 г., а ответникът Н. Ц. Ц. - 1285,76 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., до имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, ведно със законната лихва от 24.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 273,90 лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 05.06.2024 г.; 13,08 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,15 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 05.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.07.2024 г. по ч. гр. д. № 38304/2024 г. на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до притежавания от тях недвижим имот, а именно: апартамент № 30, находящ се в гр.

София, ***. Поддържа, че купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение в общ размер на 2571,52 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 20.04.2023 г.

Посочва, че на ответниците била предоставена и услуга за дялово разпределение, но не заплатили стойността на същата в размер на 26,16 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Поради изложеното претендира от всеки от ответниците половината от дължимите суми, предвид квотата им в съсобствеността, а именно по 1/2. Твърди, че съгласно приложимите през процесния период общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизплащането на дължимите суми на падежа, ищецът счита, че ответниците следва да му заплатят и мораторна лихва в размер на по 273,90 лв. върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.06.2024 г. и в размера на по 3,15 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 05.06.2024 г. Претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

Ответникът Н. Ц. Ц. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който заявява, че не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода, както и счетоводното отразяване на дължимите суми. Оспорва обаче да е имал качеството потребител през процесния период, тъй като, нито е бил собственик на имота, нито пък ползвател. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за претендираните вземания. Моли се за отхвърляне на предявените искове. С допълнителна молба от дата 13.11.2024 г. заявява, че е погасил всички задължения, предмет на делото и моли за прекратяване на делото.

Ответникът В. Д. Й. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който заявява, че не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода, както и счетоводното отразяване на дължимите суми. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за претендираните вземания.

С последваща молба, постъпила от ответника Н. Ц. Ц. са представени доказателства за заплащане на задълженията и се иска прекратяване на делото.

Ищецът в първото по делото заседание заявява, че ответниците са погасили изцяло претендираните суми, като и част от разноските и претендира единствено 10,75 лв. разноски за държавна такса в исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот от вещно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 29.12.1992 г., въз основа на който ответниците Н. Ц. Ц. и В. Д. Й. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ ***, при равни квоти.

Представен е Договор от 28.08.2013 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. **** и ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за извършване от последния на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 22.08.2013 г.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

2

По делото са представени документи за извършени отчети за процесния период, индивидуални изравнителни сметки, данни за потребление в сградата, обща фактура № 1021284853/31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сумата от 2485,62 лв. и обща фактура № 1025697396/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 85,90 лв. и извлечение от сметка.

С оглед становищата на страните безспорно по делото се явява, че до имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, е доставена топлинна енергия в претендираните размери за процесния период, както и, че е осъществена услуга дялово разпределение в процесния период, за която се дължи възнаграждение в претендирания размер.

По делото са представени платежи в общ размер на 3406,53 лв., които се признават от ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот, т.е. всеки от тях на по 1/2 ид.ч. Следователно може да се обоснове извод за съществувалото между страните облигационно правоотношение по повод доставка на топлинна енергия в притежавания от ответниците имот, като за задълженията по договора обаче ответниците отговарят до размера на притежаваните права.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от 3

Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки, се установи, че дяловото разпределение е възложено на ищеца.